всички. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 400.
— Ето героя на днешния ден — с възхищение рече едно дребно човече, .. Янков му подаде ръка. — Кондарев, другарите искат да те поздравят. Ем. Станев, ЙК I и П, 132. Герой на Народна република България. В периода след 1944 г. до 1989 г. — почетно звание, най-високо отличие, което се дава за особени бойни или други заслуги. Първият български космонавт Георги Иванов е награден със званието Герой на Народна република България. Герой на труда; герой на социалистическия труд. В периода след 1944 до 1989 г. — почетно звание, което се присъжда за изключителни постижения в областта на народното стопанство и култура. "Тонка и мъжът й Нико имат две дъщери — Милкана, починала отдавна, и Лиляна, съпруга на героя на социалистическия труд, народния художник Ненко Балкански. " Н. Ферманджиев, РХ, 285. Лиричен (лирически) герой. Литер. Централен образ в лирично произведение или в поезията на отделен поет, чрез който се изразяват идеите, чувствата, отношението на поета към действителността. Ботевият лиричен герой е бунтовник, готов за саможертва за Освобождението на родината. Тилов герой. Пренебр. Човек, който по време на война не участва в бойните действия и заема служба, чрез която се облагодетелства. Хора, които имаха по няколко рани на гърдите си, се изхвърляха на улицата, обричаха се на глад. Благоденствуваха тиловите герои, предателите, ония, които бяха готови да обърнат оръжието срещу своя народ... Л. Стоянов, П, 416.
— От гр. през рус. герой. — Други (остар.) форми: ирой и херой. — Ем. Васкидович, Първи понятия за детинско употребление, 1847, 68.
ГЕРОЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на герой или е свойствен, присъщ на герой. Дружините наши, оплискани с кърви, / пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, / всякой гледа само да бъде напред / и гърди геройски на смърт да изложи, / и един враг повеч мъртъв да положи. Ив. Вазов, Съч. I, 203. Баба Тонка е геройска майка. Геройско държание.
2. Който проявява героизъм; героичен, героически. Тоя геройски народ направи чудеса. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 34.
3. Който е изпълнен с героизъм, в който се проявява героизъм; героичен, героически. Гибелта геройска на Хаджи Димитър отбелязва бурно българската свест. В. Мар-ковски, ПЗ, 362. И пак настана дълбока горска тишина, в която от дивата пустош идеше лъх на отдавна минали геройски години, когато тук са бродили хайдутите... Ем. Коралов, ДП, 141. Геройска постъпка.
ГЕРОЙСКИ. Нареч. от прил. геройски (в 1 и 2 знач.); героично, героически. Народът твърдо вярваше в победата и затова геройски понасяше всевъзможните несгоди. Сл. Трънски, Н, 196. „Млади опълченци, / венчайте България с лаврови венци! / На вашата сила царят повери / прохода, войната и себе дори!“ / При тез думи силни дружините горди / очакват геройски душ-манските орди, / бесни и шумещи! Ив. Вазов, Съч. I, 204. Мъжете ти геройски са се били / и с враговете, и с беди незвани. М. Петканова, КС, 46.
ГЕРОЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Изключителна смелост и себеотрицание, готовност и способност за извършване на подвиг; героизъм. Той събираше всичките усилия на волята си и на разума си, всичкото геройство на честната си душа. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 30. Заради тая свобода той [бълг. народ] показа чудеса от геройство, защото в майчиното му мляко струи волният старинен дух на българските планини, които винаги бяха свободни. П. Делира-дев, БГХ, 22. Той се бе държал твърдо, честно и принципно, но това геройство, тази самотна съпротива, макар и да правеше комплимент на собствената му личност, по никой начин не го успокояваше. Е. Куз-манов, ЧДБ, 34.
2. Изключителна смела, себеотрицателна постъпка, дело; подвиг, героизъм. Приказлив и пъргав, младият човек сполучи да поведе в Българово мало и голямо против кметството и една вечер щеше наемал да арестува кмета — .. Той сам се възхищаваше от това си първо в живота геройство и го разказваше, колчем се падне. А. Страши-миров, А, 581. Прояви се помежду нас голямо съревнование — наместо по-раншните геройства в лудории започнахме да се надпреварваме кой повече книжки да прочете. СбЦГМГ, 309.
ГЕРОЙСТВАМ и ГЕРОЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Индив. Проявявам героизъм, държа се като герой. Следеха го турски низами и българска полиция, .. — следяха го навсуе. Защото той беше колибар и за да го хванат, те трябваше да хванат всичките колибари от Рила и Пирин до Осогов, .. — с които той беше ял и пил, мръзнал и гладувал, геройствувал и страдал... А. Страшимиров, А, 237-238.
ГЕРОЙСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от ге-ройствам; геройствуване.
ГЕРОЙСТВУВАМ. Вж. геройствам.
ГЕРОЙСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от геройствувам; геройстване.
ГЕРОЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. обикн. гал-ьов. от герой; малък герой. — Моето момченце, моето геройче — казваше тя, — то ми се е мъчило много. Кр. Григоров, Р, 116.
— А ако ме арестуват.. — Няма да те арестуват.. Пък дори... Ще издържиш, знам аз какво геройче си ми ти. В. Андреев, ПР, 42.
