спектакъла до подобно патетично въодушевление не са доведени Горкиевите контрасти между великото и смешното, героичното и жалкото, възвишеното и нелепото. НК, 1970, бр. 52, 4.
ГЕРОИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геройски, героичен (в 1 и 2 знач.). „Народен“ се наричаше там всякой българин, избягал от въжето, .., който имаше какво-годе състояние и помагаше по силата си на бедните и презряни останки от героическите чети на Хаджи Димитра и Филип Тотя. Ив. Вазов, Съч. VI, 4. Захващаше дълги разкази за далечни земи, за героически или жални случки. Д. Яръмов, БП, 71. Сега Фи-лор не е вече свободна жена.. В гърдите му напираха героически чувства да я спаси, да я даде пак на волята й. С. Севан, РР I, 67. Героически подвиг.
ГЕРОЙЧЕСКИ. Нареч. от прил. героически; героично, геройски. Времето течеше мъчително бавно, .., тя героически се бореше и със студа, .., и със съня, но не помръдваше от мястото си. П. Вежинов, СО, 135. Видя младенеца, застанал/на своите детски крачка — / стои, героически хванал / солиден револвер в ръка. Хр. Смир-ненски, Съч. II, 209.
ГЕРОЙЧНО нареч. Както е присъщо на герой (в 1 знач.); геройски, героически. Получи се съобщение за скоропостижната смърт на съпруга на една от актрисите. Тя героично се държа на сцената, но после изведнъж рухна. Н. Стефанова, РП, 126. Всичко се дължело на кризата, която понасяли героично и самите работодатели. Д. Димов, Т, 224.
ГЕРОЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на героичен (в 1 и 2 знач.); героизъм. Епопеята на смелчаците от Елисейна е страшна. Това, което ни разказа бай Иван, .., изпъкна с цялата си ге-роичност, когато след два часа, стигнахме при паметника. Ст. Станчев, НР, 27.
ГЕРОЙ, -оят, -оя, мн. -ой, зват. -ою и -ойо, м. 1. Лице, което проявява героизъм. Заслушани в мълвежа на стария Балкан, негови побратими и посестрими споменуват имената на други чутовни герои: на Индже войвода, на Страхила страшен хайдутин. П. Делирадев, БГХ, 21. Мехмед Синап е национален герой, възпят в народните песни наред с другите юнаци, борили се за благото на народа. Л. Стоянов, П, 183. Боят се обръща на смърт и на щик, / героите наши, като скали твърди / желязото срещат с железни си гърди / и фърлят се с песни в свирепата сеч. Ив. Вазов, Съч. I, 204. Аз обичам езика, на който / съм се учил пръв да чета, / и народа си груб, и героите / на народната ни свобода. Хр. Ра-девски, П, 137. — Е, геройо! [Мехмед Синап]. Дойде и твоят край. Сега ще изпратя главата ти на султана, да знае той, че с тебе и с родопския бунт е вече свършено! Г. Крънзов, Избр. п, 210. "За селище, предприятие и др., чието население, колектив са проявили героизъм, извършили са подвиг. За ознаменуване Деня на победата на 9 май вечерта в Москва, .., в чест на градовете герои Ленинград, Сталинград, Севастопол и Одеса, .. бяха дадени 30 артилерийски залпа. РД, 1950, бр. 131, 1. През юлските дни на 1905 г по монументалното стълбище царската жандармерия е стреляла срещу стотиците работници, излезли да при-ветствуват матросите от въстаналия броненосец „Потемкин“ .. В памет на тези събития народът е нарекъл стълбата на името на броненосеца-герой. ВН, 1960, бр. 2743, 4.
2. С предл. на. Главно действащо лице в някаква случка, събитие или в определен период от време. Никой не е могъл да предполага, че през тази нощ ще се извършат събития, на които героят ще бъде техният уважаем инспектор. Ал. Константинов, Съч. I, 269. Герой на нашето време.
3. Стесн. Рядко. Човек, който прави силно впечатление някому и му допада, тъй като е негов идеал с качествата и проявите си. Той красноречиво и надълго разказваше някой епизод из живота на свояи любим герой — полския генерал Бем. И. Йовков, Ж, 1945, 106. — Пуст, фанфорон, лек.., но пленява жените... Видите, той е герой техен. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 59.
4. Литер. Действащо лице в литературно произведение, роман, драма, разказ и пр. или във филм и под. После следваха имената на актьорите срещу имената на героите на пиесата. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 27.
— „Желязната пета“ имате ли? — Разбира се. Ернс Еверхард е главен герой. К. Калчев, ЖП, 235. Всяка фраза на писателя е един замах на карикатурист, който нахвърля черта по черта чудатия образ на осмивания герой. Б. Ангелов, ЛС, 236. Второстепенен герой. Епизодичен герой. Положителен герой. Отрицателен герой. Лирически герой. Епически герой.
5. Митол. У древните гърци — полубог, роден от смъртен и бог или богиня, чиито подвизи и свръхестествена сила са възпети в епическите поеми и митове. Според митовете героите били надарени с необикновена сила, смелост и ловкост. Най-често те били чеда на различни богове и богини. Ист. V кл, 1980, 92. Дискохвъргачите, фавните, дриадите, весталките — всички древни богове, полубогове и герои сякаш извираха от антикварския магазин на Семо Бенбасат. Д. Калфов, Избр. разк., 303.
О Герой на деня. Лице, което в някакъв кратък период е привлякло общественото внимание със своите прояви, за което се говори, пише. Името на Христо Максимов — Максим, полетява навсякъде из обектите .. — той става герой на деня, любимец на
