ГЕРОИЗЙРАМ, -аш, несв., прех. Книж. Придавам възвишен, героичен характер на нещо, представям някого, нещо като герой. Многобройните легенди из Родопите, посветени на тъмните подвизи [на Мехмед Синап], несъмнено съдържат историческа правда, .. При все това други, пак родопски предания силно героизират този главатар. В. Мутафчиева, КВ, 144. героизирам се страд.
ГЕРОИЗЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от героизирам и от героизирам се; героизация.
ГЕРОЙЗЪМ, -змът, -ма, мн. няма, м.
1. Изключителна смелост и себеотрицание, готовност и способност за извършване на подвиг; геройство. Да умреш — това не е умна работа. Героизмът се състои в това
— да се бориш, да нанасяш удар след удар на врага, да го победиш. М. Марчевски, МП,
122. Аз мисля, че най-характерният героизъм на българката през дългия низ на годините, които съставляват историческото ни развитие, е дълбочината на майчиното страдание, трагизмът на майчината скръб. Е. Каранфилов, Б Ш, 7. Много героизъм и себеотрицание е проявил народът в тежките кървави години на окупацията.
Н. Фурнаджиев, МП, 117. Масов героизъм. Трудов героизъм. // Нравствена сила, смелост да се извърши нещо трудно, свързано със свръхусилие. О, тия скромни и неизвестни .. избраници за Оборище! Колко нравствен героизъм, какво величие носят сърцата им! Ас. Златаров, Избр. съч. П, 169. Да ти явя истината, която ти не искаш .., нито си приготвен да чуеш, трябва ми героизъм. Ив. Вазов, Съч. IX, 115.
2. Изключително смела, себеотрицателна постъпка, дело; геройство, подвиг. Борбата с плътта и победата над нея се е считала за най-големия героизъм. Ив. Вазов, Съч.
XV, 31.
ГЕРОИКА, мн. няма, ж. Книж. 1. Съвкупност от прояви на героизъм като съдържание, характерна черта на някакво събитие, дейност или период от време. А животът му [на Кр. Сарафов], изпълнен с истинска героика и богато разнообразие, би могъл да послужи като материал за голям и хубав роман. Ив. Димов, АИДЖ, 82. Съдът на историята отдавна е отредил безсмъртие за Шилер — великия хуманист, в чиито творби героиката в литературата достига един от най-устремените си върхове. НМ, 1959, бр. 267, 4. Репертоарът на театъра за новия сезон е наситен с героиката на миналото и настоящето. НА, 1959, бр. 3437, 2. Героика на борбата. Героика на труда.
2. Литер. Романтично, приповдигнато отно-шетие към такива прояви и възхвала на отделни личности или на народни маси, социални и освободителни борби и под.
ГЕРОЙНЯ ж. Жена герой. В девическите палатки,.., са и портретите на ония героини от българското съпротивително движение, които паднаха в борбата с фашизма. Г. Караславов, ПМ, 49. Цели двадесет и шест години тая писателска жена, тая смела, истинска героиня, се бори с ос-къдността и мизерията на писателската участ. Д. Калфов, Избр. разк., 89. Гороло-мов, .., изобразяваше в героя себе си; героинята беше едно момиче. Ив. Вазов, Съч. XI, 143.
ГЕРОЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който проявява героизъм; героически, геройски. — Биографията му е героична.. Нито един ден от живота си тоя 33-годишен мъж не е изживял за себе си. Бл. Димитрова, ПКС, 317. Всяка секунда падаха десетки младежи на бойното поле, прощаваха се с живота си, за да дадат на народа си една героична България. С, 1894, бр. 1510, 4. За пръв път виждах жена си такава решителна, героична. Ст. Даскалов, ЕС, 311. А слязъл в Присое юнак с героичен отряд — / момците му в младост сияли — / и после присойци разказвали скритом, че в тях / убитите горе познали... В. Георгиев, ПП, 44. Гоце:.. /Най-вече с теб аз исках да говоря / за гибелни дела / и героични хора. В. Марковски, ЛГ, 95.
2. Който е изпълнен с героизъм, в който се проявява героизъм; героически, геройски. Знамето събуди в паметта му спомени за героични битки през Освободителната война. В. Геновска, СГ, 311. Героичното минало на града засилваше това самородно чувство [честността] на неговите жители, в чиито души още живееше огънят на борбата за национална свобода и обединение. К. Константинов, ППГ, 34. // Който изобразява, който прославя героите и техния героизъм. Девойката подхваща чудната мелодия на нова песен, в която има нещо от героичния хайдушки епос на нешето славно минало. Г. Караславов, ПМ, 42. Героична поема. Героична увертюра. Героична живопис.
3. Като същ. героичното, мн. няма, ср. а) Книж. Героични прояви и дела, героизъм на поведение и под.; героика. — Всички ние носим в душата и ума си стронция на епохата .. Изкуството е едно от средствата да се освободим от тоя стронций, разбира се, ако то въздига духа и утвърждава героичното в човешката участ. Ив. Сарандев, ЕС, 131. Необходимо е пред младежта да се разкрива романтиката и героичното в работата на строителя, б) Литер. Естетическа категория, близка с прекрасното и възвишеното, както и с трагичното, която се свързва с героизма в борческите прояви и подвизите, в труда, при изпълнение на обществения дълг, при саможертвата в името на народа, родината, при утвърждаване на прогресивни и хуманни идеали. Никъде в
