63. Ние си правиме паници, сахани, гаванки и копанки, а ядеме из чинии и пр. А още се плачеме, че занаятите ни не вървят и че гечипмекът ни става от ден на ден по-те-жък! Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 89. Селянинът обикновено не е богат човек, .., за поминуванието си (гечинмек) той няма нужда за много неща, както гражданинът. Ступ., 1875, бр. 3, 19.
— От тур. geçinmek ’печеля средства за прехрана, препитавам се’.
ГЕЧИНЯ СЕ, -йш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Остар. 1. Преживявам с поминъка, препитанието си; препитавам се. —Добро утро, кир Иванаки, какво ми си, харно ли си? — Слава богу, чорбаджи, .. ге-чиним са, сполай ти. Ил. Блъсков, ЗК, 81. Сиромах човек с половинка се гечини. Пос-лов.
2. Прекарвам времето си. — Жена ли? Че за що ми е мене жена? .. Че нали Митхад паша отвори шантани като за нас хора — да се гечиним и ние? Да си преминаваме времето? Ст. Чилингиров, ПЖ, 20.
ГЕЧИТ м. Диал. Брод. Най-дълбоките места на реката ни хванаха до пояса. И това беше .. в една балканска река с бързо течение и камъци, но мястото, т. е. гечи-тът, беше много добър. 3. Стоянов, ЗБВ I, 213.
— Тур. geçit.
ГЕШЕФТ м. Книж. Нечестна, непочтена търговска сделка; спекула. Евтиният труд на работниците и гешефтите, които вършеше заедно с представителите на властта, му носеха печалби. М. Марчевски, ГБ, 78. То не е за приказка, директоре, но ще ти кажа, че ние в затвора ненавиждаме осъдените за кражба, гешефти и далавери. К. Митев, ПБ, 385. Той [шофьорът] по документи внесъл 15 тона закупена кайма, а тя при отчитането се оказала с около четвърт тон повече. Взели да го обвиняват в гешефти! В. Сотиров, ЛНП, 47. // Рядко. Търговска сделка. Да ти хрумне, че с бързо въвеждане на тонгата във всички клонове на фирмата можеш да използваш конюктурните условия, да добиеш изведнъж предимство на немския пазар и да направиш голям гешефт, не беше никак трудна работа. Д. Димов, Т, 61. — А за мене? — попита Моис. — Колко ще падне за мене? — Какво? — изумиха се двамата съдружници. — Че нали и аз трябва да спечеля от този гешефт? — гледаше ги упорито Моис. П. Спасов, ХлХ, 74.
— Нем. Geschäft 'сделка1. — П. Р. Славейков, Последното ми ходяние в София, 1883.
ГЕШЕФТАР, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което се занимава с гешефти; спекулант.
— Всяка дреха, мобил, джунджурия, иглица, с които ни снабдяват безчислените гешеф-тари, е един комат, който чуждата експлоатация изтръгва из ръцете на бедния български занаятчия и търговец. Ив. Вазов, Съч. XI, 187. Правителството на демократи и радикали проспа най-добрите моменти за спасителни акции.., охранваше по старата система партизаните си ге-шефтари и службогонци. Ал. Стамболийски, ДС, 39. — Слушай, Картунков, .. Много добре зная... Че нали ти беше най-големият гешефтар .. С германците разни далавери правеше. Н. Драганов, СбСт, 378. Нямало днес туй, онуй: / да му мислят сиромасите, / гешефтарите от туй / ще натъпкат здраво касите. Хр. Смирненски, Съч. П, 91.
ГЕШЕФТАРИН, мн. гешефтари, м. Простонар. Гешефтар.
ГЕШЕФТАРКА ж. Жена гешефтар.
ГЕШЕФТАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до гешефтар и до гешеф-тарство. Липсата на мита, финансов контрол и данъчни облагания създали на града славата на гешефтарски рай, в чиято сянка престъпността избуяла с херкулесовски размери. Г. Готев, ПШ, 160. Банките трябва да кредитират сериозните индустриални предприятия, а не гешефтарски среди.
2. Който е присъщ на гешефтар. При онази мамоновска епидемия [алчност за богатства] за съставяне на всевъзможни акционерни дружества, .. при онази гешефтарска страст за купуване и спекулиране с разни акции, .. — трябваше да се намери някой да се провикне: „Еей, българино, стой бе“. Ал. Константинов, Съч. I, 93.
ГЕШЕФТАРСТВАМ и ГЕШЕФТАР-СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Книж. Правя гешефти, занимавам се с гешефти (в
1 знач.). За „Мир“ „видни граждани“ са ония, които са плячкосвали и гешефтарст-вували, .., а „измет“ най-честните търговци и занаятчии. Бълг., 1902, бр. 518, 2.
2. Остар. Занимавам се с търговия. Ев. Георгиев е родом от Карлово, от гдето наедно с брата си Хр. Георгиев, .., се е изселил и се е установил да живее и гешефтарствува в Букурещ. С, 1894, бр. 1508, 3.
ГЕШЕФТАРСТВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от гешефтарствам; ге-шефтарствуване.
ГЕШЕФТАРСТВУВАМ. Вж. гешефтарствам.
ГЕШЕФТАРСТВУВАНЕ мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от гешефтарствувам; ге-шефтарстване.
ГЕШЕФТЕЦ, мн. няма, м. Рядко. Разг. Ирон. Умал. от гешефт. Преди няколко дни се отбих пътьом при нашия ветеринарен лекар .. Виждам го: иска да ми повери нещо, а не смее.. Досмеша ме .. Невям и докторът се е съблазнил от някой гешеф-тец?! Г. Райчев, Избр. съч. I, 6.
ГИ. Вж. те.
