само с мозъка си и да живее като безжизнен труп, то го накарваме да върви против природата. Знан., 1875, бр. 1, 10.
8. Разг. С предл. с. В съгласие съм с някого, споделям, приемам неговите възгледи, убеждения. Вие искате нашите емигранти да се обявят против Русия, да, ясно! А с кого да вървят тогава? Ст. Дичев, ЗС II, 278. — А при това голяма част от селото и от селяните пак вървят с него… Т. Влайков, Съч. III, 233. Старият Полит Стоянов, който по-рано все намираше сгода да се отбие в кръчмите, където високо и рязко осъждаше и се заканваше на всички, които не вървяха с новата власт, започна да се заседява у дома си. Г. Караславов, ОХ IV, 473. // Остар. С предл. по. Постъпвам, действам според определени принципни схващания, ръководя се от известни принципи, разбирания в постъпките си. Франция желае да са сближи с Русия ..; но Русия остава хладнокръвна и върви по старата си програма. С, 1872, бр. 48, 383-384. П. Що ся разумява от тези думи Исусови? О. От тях ся разумява, че человеците само тогава имат право да ся надеят на божията помощ, когато вървят по божиите заповеди. КТЕМ, 34.
9. Разг. Обикн. с обст. поясн. за начин. Показвам, проявявам развитие в известно отношение, в някаква насока. — Аз се занимавам системно като редовен гимназист. Някакво чувство на гордост ме обзема, че все пак вървя наравно с моите бивши съученици, и зная ако не колкото тях, то приблизително. С. Таджер, ПМ, 116. — Ти познаваш ли синовете на Редингота? .. — Стефан, изключения ли? — Да. — Е… Какво? — Нищо… Вървеше добре в гимназията… Умно момче. Д. Димов, Т, 11. — Е, как вървеше моят син? Създаваше ли ви много тревоги? — иска да се осведоми майката. Цв. Ангелов, ЧД, 239. Лицето му бе добило пръстен цвят, .. И тя, и всички по-възрастни в семейството, разбираха накъде върви старецът и всички плачеха. Д. Ангелов, ЖС, 189.
10. Обикн. с обст. поясн. за начин. За растение — раста, развивам се. Малката девойка и сама знаеше, че разсадът й покълна добре и ще върви добре. Н. Каралиева, Н, 149. В градината на Агрономическия факултет видяхме присадените дини върху дръже на кратуни. Те растат буйно и вървят с един месец по-рано от обикновените. А. Каралийчев, ПД, 55.
11. За механизъм — действам, работя. — Часовника нося, дядо Гило. Както вървеше, изведнъж спря. Не сме го бутнали, а сам си спря. А. Каменова, ХГ, 203. Ето високата каменна звънарня с часовника, който и днес върви правилно, изработени от тукашен майстор. К. Константинов, НЗХ, 51-52. Машината вървеше леко, заварката излезе гладка и конструкцията не се изкриви. Д. Кисьов, Щ, 477. В онова време тези воденични вървяха и зиме, и лете, защото изворите не бяха още затлачени, както са сега. Ц. Гинчев, ГК, 321.
12. Обикн. с обст. поясн. за начин. За явление, събитие, работа и др. — протичам, развивам се, намирам се в процес на осъществяване. През първото десетилетие на XX в. развитието на капитализма в България вървяло с бърз темп. Увеличил се броят на фабриките. Ист. VII кл, 112. Преди години, като питаха бай Донча как върви работата, той винаги отговаряше: — Карам си я полека-лека, като бубулечка. А. Каралийчев, В, 80. В първите дни работата в училище вървеше мудно. Учениците не можеха бързо да свикнат с новия учител. Д. Марчевски, ДВ, 65. Още рано сутринта Гороломов тръгна да наглежда как вървят изборите в разните секции. Й. Йовков, ПГ, 268. — Димовице, как върви жътвата? Ще смогнеш ли да я прибереш? К. Петканов, МЗК, 71. Боят вървеше още спокойно и бавно. Й. Йовков, Разк. II, 212-213. Успоредно с подготовката на спектакъла върви и подготовката на декорите, на костюмите в ателиетата. Т, 1954, кн. 1, 62.
13. За работа, дейност и под. — успешно, добре протичам, ставам, осъществявам се; споря. — Хубава е и занаятчийската работа, .. Почтено нещо е. Стига само да върви. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 290. — Та той ли е виновен? Изтеглиха го хората, че е способен — намесва се от време на време Гмуреца. — Помните ли, че дорде беше той, стопанството вървеше. Ст. Даскалов, СЛ, 49. — Търговията ни от някое време не върви: осиромаша народът, не купува такива стоки, като нашите. Д. Талев, ПК, 754. Аз си нямам нито педя земица, а и занаятът не върви. Д. Спространов, С, 92-93. Посещенията при баба Донка зачестиха, но пазарлъкът нещо не вървеше. СбСт, 149. С Катя се виждаха често, но разговорите с нея някак не вървяха. М. Грубешлиева, ПИУ, 126. Работата му вървеше. // Разг. Обикн. с обст. поясн. за начин. За реч, говор — изказан съм, изразен съм по начин, означен от обст. поясн. Речта на Яворов този път вървеше по-гладко, макар че той се запъваше по навик от време на време. М. Кремен, РЯ, 82.
14. Безл. Само 3 л. ед. Обикн. в съчет. с не. Няма сполука, успех (обикн. във всичко). — Какво нещо е туй съдбата! — Не върви, не върви, па като рукне изведнъж!… Ст. Костов, Избр. тв, 378. — Ето че и колелото се разхлопа. Шината ще излезе. Не върви днес и туйто… Не върви… Й. Йовков, Разк. III, 38. — Учих се шивачка — не вървя: тия тънки пръстчета непривикнали да държат иглата дълго… Ив. Вазов, Съч. XXVII, 53. — Изведнъж се появи някакво препятствие — камък. Не върви и не върви… Нищо не помага — нито кирката, нито длетото. Д. Спространов, С, 39.
15. Прен. За време — преминавам, протичам.
