Той нарушаваше работата на мислите ни само кога погледваше часовника си, а той го вадеше много често, за да види кой час е, и намираше, че времето почти не върви. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 108. Времето вървеше убийствено бавно. Ем. Станев, ВТВ, 49. Беше доста късно след обед, .., късият зимен ден вървеше към своя край. Д. Талев, ЖС, 149. А дните вървяха. Измина лятото, заваляха дъждове, настъпиха студените есенни утрини и вечери. Г. Райчев, ЗК, 79. Така вървяха нашите съвсем еднакви, равни вечери. К. Константинов, ППГ, 323. Нощта вървеше бавно. Елин Пелин, Съч. III, 77. „Вървят годинките! Ще направим ли наистина нещо в живота си?!“ Й. Вълчев, СКН, 37.
16. За положение, състояние и др. — следвам, продължавам по някакъв начин без промяна известно време. — Тая вечер ще работим извънредно, момчета .. — Бай Щерьо, тая няма да върви тъй… Почнаха много често тия извънредни, знаеш… М. Грубешлиева, ПИУ, 50. Старият Ташков разбра, че всичко се мени бързо, троши се и се преобразява. А на него не му се искаше да се мени, искаше му се всичко да си върви така, както си е вървяло досега. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 158. • Безл. Аз само от време на време — .. — минавах покрай Белиловци, но дворът им беше пуст, къщата им беше тиха… И така вървя година-две. Ил. Волен, МДС, 26-27. Мина тъй, в мир, любов и радост доста време. Султана беше доволна от новата си снаха, .. Дай боже, да върви все така. Д. Талев, ПК, 13. — Защо стоите там [на фронта], та не се върнете? Или чакате до един да ви избият? Ако все тъй върви, един ден ще осъмнем не само голи и боси, но и без зърно жито. К. Петканов, МЗК, 141.
17. Разг. За пари, хранителни продукти и др. — изразходвам се, харча се, консумирам се бързо, за кратко време. И захванаха да вървят жълтичките, които невяста Панчовица с такъв труд и с такава мъка беше спестила. Т. Влайков, Съч. II, 139. Уверяваше, че в разстояние на десет дена надали щяло да са набират да е спал десет часа; а черното кафе вървеше чаша подир чаша. З. Стоянов, ЗБВ I, 361. Устата работят, виното върви, гълтат гърлата, шетачките шетат, Моралията се подсмива някак дяволски и гледа весело на бай Маня. Ц. Церковски, Съч. III, 239. Отново трапезата са пречистя, изново са заприносят ястия от хубави по-хубави; а виното се върви. Ил. Блъсков, ПБ I, 52. — То и сега, булка Иванице… наточихме две тенекии олио, ама нали сме си множко, върви… Г. Караславов, Избр. съч. II, 123. — Топлият хляб върви, оставяй го да изсъхва — заръчаше Илия на жена си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 325. // Разг. За храна, питие — лесно, без усилие се приемам, поглъщам. — Остава само да се запиете една-две седмици, до вършитбата… Погрижихте ли се поне да има повечко ракия, че в тия горещини виното не върви? Др. Асенов, СВ, 137. Вино кокале нема — върви. Пие се лесно. Посл., СбНУ XXV, 38. Хлябът днес не върви, много е сух.
18. Прен. Разг. За стока — търся се, харча се. Пазарът току-що се оживяваше. Маслото се търсеше и Багрила бързо продаде. Не вървеше бобът. Можеха и да замръкнат с него. М. Яворски, ХП, 46. — Е, какво — започна Марков и се зачерви от едвам сдържан гняв. — Басми, тантели, разни там джунджурии, а сега и съдове… — Да — отговори едва-едва усмихнат Бабулев. — Взех малко, да опитам. Ако вървят, ще доставя повеке. Д. Талев, ПК, 776. През великденската ваканция, когато кварталът горе бе пълен с чужденци, цигарите вървяха повече от всякога и можех да пестя, без да намалявам разходите. Б. Райнов, ДВ, 166.
19. Прен. Разг. С обст. поясн. за начин. За стока — продавам се, харча се на определена цена. В града той нито попита на каква цена върви житото. Й. Йовков, ВАХ, 30. — Да не мислиш, че не знам цената на биволите! Те вървят по-евтино. Но за да не спорим, ще ти дам още два пола. Дръж! А. Каралийчев, ТР, 194. Около масите бе насядала пъстра публика .. Евреите дъвчеха семки и плюеха люспите на земята. Те и тук продължаваха да говорят за търговските сделки — как вървят на международния пазар ксантийските тютюни. Д. Спространов, С, 45. Сто хиляди гроша. И все в желязо, в мед. А златото върви днес сто и осемдесет гроша за лира. Колко прави това? Пет-шестотин лири. Ст. Дичев, ЗС II, 647. — Защо ми е ултрасептил? — .. — С него можете да купите всичко… Донесох го от България и тук върви като злато. Д. Димов, Т, 543.
20. Прен. Разг. За пари, ценни книжа и под. — имам стойност, в употреба съм; важа. В страната [Андора] вървят френските и испанските пари, защото тя няма свои монети. Л. Мелнишки, ПП, 134. Една нощ преспаха в Сомбор, .. На пазара редом с югославянските динари вървяха и алуминиевите унгарски пенгьо. П. Вежинов, ЗЧР, 50. Бори се намръщи: „Кога ще напреднем най-после. Яйцето все си остава най-удобна размянка, а най-старите ромейски пари ще вървят, изглежда, докато се изтъркат на песъчинки!…“ Й. Вълчев, СКН, 37. — Както сигурно си чул, Славов плаща не с пари, а с купончета, а те вървят само в неговата бакалница. X. Русев, ХПЗ, 75. — Дядо Андрей, хем да внимаваш, като отидеш да пуснеш в тъмнота стаичка — подгънати бюлетинки не вървят… К. Калчев, ЖП, 107.
21. Разг. За заплата, надница, лихва и под. — редовно, без прекъсване бивам изплащан, начисляван и пр.; тека. До`бра .. тича объркано насам-натам и стряска майсторите:
