/ и след мен невидими вървят / жалби за преминалите дни. Д. Дебелянов, С 1936, 26.
2. За превозно средство — движа се в някаква посока. Еньо видя насреща си по безлюдния път бавно да върви волска кола. Елин Пелин, Съч. III, 164. Като се надигна и погледна през плета, Лазар Бодура видя, че по пътя между нивите вървеше голяма покрита каруца и идеше насам. Й. Йовков, ВАХ, 168. Влакът от няколко минути върви край кварталите на Вроцлав. Н. Фурнаджиев, МП, 80. До едно време лодката вървеше успоредно с него [брега], като оставяше на бързея да я влачи напред. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77.
3. Тръгвам, отправям се отнякъде, за да отида на друго място. — Ще си ида, още сега ей… / — Ти си луда! / — Луда, не луда, ще вървя. Ив. Вазов, Съч. XI, 10. Той стои на вратата на землянката, колебае се и не знае да върви ли или да остане. Й. Йовков, Разк. I, 59. Влезе Калин и, .., забеляза на жена си: — Кино, в къщи всичката работа стои, а ти си тръгнала по махалата. Я върви в къщи! К. Петканов, МЗК, 219. — Щом не искаш, няма да вървя… Да не мислиш, че толкова съм заритал за Германия. Само кажи и… оставам. М. Грубешлиева, ПИУ, 156. // Обикн. в пов. За подканване — тръгвам, напускам мястото, където се намирам в момента; отивам си. — Е, ти прощавай, братче Павле, ние да вървим, че денят напредва. Елин Пелин, Съч. III, 35. — Хайде, хайде, качвай се — засмя се Иван. — Да вървим, че окъсняхме. Й. Йовков, ПГ, 13. — Да вървим — казвам аз, като побутвам другаря си с лакът. Л. Стоянов, X, 35. Съвсем нечакано той скочи и каза, че е време да вървят. Й. Йовков, СЛ, 40.
4. Разг. Обикн. с предл. на или следв. изр. със съюз да. Отивам, отправям се някъде с цел да върша нещо; ида. — Защо стоиш на крепостта и се смееш? Момчила обкръжиха. Върви му на помощ! Ст. Загорчинов, ДП, 101. — Ох, синко, — обърна се тя към Тото, .., — как ли ще идеш на това пусто училище. То какъв студ е! .. — Студ не студ, нека върви да се учи, говедото — обърна се сърдито Вуте. Елин Пелин, Съч. IV, 241. По едно време затумка нещо като барабан и всред шума прозвуча ясно гласът на най-големия ми син — ученик: — Селяни, хе-е-е-й! Всеки да върви да плаща данъка си. Ц. Церковски, Съч. III, 173. Всички в залата викаха високо, готови да вървят на борба. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 300. И чу се вест низ село, че наскоро / ще е й сватба. Дружки и недружки / у Ралица на добър час вървяха; / и всички тя посрещаше засмяна. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91. Да изпълним дума заветна — / на смърт, братко, на смърт да вървим! Хр. Ботев, Съч., 1929, 18. // Отивам някъде, за да изпълнявам някаква функция, служба; ида. — Бягали хората другаде да търсят поминък. И чичо Стефан се канел да върви учител в Пловдив. В. Геновска, СГ, 15. // С предл. в. Отивам някъде; ида. Таман се стягала тя да върви в черкова, .., кога токо иде Марин и с него наедно един коприщенин от пазарката. Т. Влайков, Съч. II, 32. — Комуто се не харесва тука, нека върви в московията… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 193. — А кой ще му [на каруцаря] плати за коня? — Да върви в командатурата, там ще му платят. Д. Ангелов, ЖС, 14.
5. С обст. поясн. за място или начин. За път, граница и др. — имам определена посока, простирам се, минавам през определено място. В началото то [шосето] вървеше успоредно на Средиземно море. Др. Асенов, СВ, 63. Пътят върви между обработени ниви. К. Величков, ПССъч. I, 49. Пътеката върви по линията, между хълмища и скали, ръждиви и мокри в тоя слънчев мартенски ден. К. Константинов, ПЗ, 30. Турската граница върви по билото на бърдото, дето е Царев връх. Ив. Вазов, Съч. XV, 57. От двете страни се издигат рътове, ..; те вървят успоредно на юг. Ив. Вазов, Съч. XVI, 6. И той [царят] се приближи до зида, който вървеше по самия ръб на хълма. Ст. Загорчинов, ДП, 368. От тая поляна до крепостта вървят калени тръби. Още ги ровим, та леем от тях куршуми. А. Дончев, ВР, 100.
6. Разг. За име, песен, мълва — разпространявам се, нося се, предавам се от човек на човек. Както навсякъде, така и тук, преди него [Самуила] и по-бързо от коня му вървеше неговото прославено име. Д. Талев, С II, 116-117. Името Бенковски вървеше от уста в уста. З. Стоянов, ЗБВ II, 57. Из Конаре вървяха много песни — от Доспата и от Тракия .. — и в тях се говореше за цар Ясен и царица Мара. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 125. — Отвъд от уста в уста вървяло по махалата: — Като не сме пущали наникъде дъщеря си, тя се захласнала подир оногози… П. Тодоров, Събр. пр II, 256. И за нея не вървяха приказки, вън от тази, че ханъмата на Омер Пазвантоглу, заточеника, не била с всичкия си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 148. „Умря!“ „Умря!“ — се таз вървеше реч / наоколо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 120.
7. Разг. С предл. против, срещу. Действам, обявявам се против някого, нещо. — А-ха! Тъй ли?… Да ми отвръщаш ти… на мене!… Да вървиш срещу баща си… срещу интересите си… Неблагодарник!… Г. Караславов, Избр. съч. I, 198. — Заедно с комунистите трябва да арестуваме и няколко по-бедни селяни. Тогава другите ще се изплашат и няма да вървят против властта. М. Марчевски, МП, 140-141. Най-сетне князът му отговорил, че не може да върви против волята на народа си. НБ, 1876, бр. 9, 36. На юношеството е потребно движение. Ако го принудим да работи
