◇ Въоръжен неутралитет. Ненамеса във война при пълна бойна готовност. На 10 септември в България бе обявена обща мобилизация и правителството заяви, че ще пази „въоръжен неутралитет“. К. Константинов, ППГ, 285.
Въоръжена сила. Войска. Само страхът пред въоръжената сила спира проявяването на дивите им инстинкти. Ал. Константинов, Съч. I, 259.
Въоръжени сили. Войската на една държава.
ВЪОРЪЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Оръжието, което притежава едно лице или цяла войска. До командира се беше изправил един старец с четнишко въоръжение: кремъклийка, крива сабя, бели навои и черни върви. А. Каралийчев, С, 63. По тежкото им въоръжение — пушки през рамо, пищови и ножове на кръста, се вижда, че те са хора, които са свикнали да посрещат и да се справят със сериозни опасности. К. Тулешков, НЗ, 6. Минах през цялото днешно княжество Сърбия, .. Въоръжението им е разнообразно: видях и турски пушки, и наши, и руски пушки. Д. Талев, ПК, 121-122. Войниците бяха брадясали, .., те бяха с раници и с пълно бойно въоръжение. Г. Караславов, ОХ II, 143.
2. Само ед. Остар. Книж. Въоръжаване. Паралелно с ръста на организацията трябваше да върви и въоръжението на членовете. П. К. Яворов, Съч. II, 184.
— Други (остар.) форми: въоруже`ние, вооруже`ние (книж.).
ВЪОРЪЖЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. 1. Снабденост със средства за водене на война, оръжие. Добра въоръженост на армията. // Снабденост със средства за производство. Заедно с този въпрос — машинната въоръженост на производството — пред нашия подотрасъл стои и друг въпрос за производство на прецизни, с повишена или висока точност на изпълнение машини. НМ, 1963, бр. 94, 2.
2. Прен. Снабденост с необходимите познания в дадена област. Походът към космоса ще изисква една друга въоръженост на мисълта и етиката… Л. Дилов, Т, 154.
ВЪПИ`ЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Крайно наложителен, неотложен, крещящ. Наскоро освободените народи имат въпиеща нужда от учители. ВН, 1961, бр. 2964, 3.
2. Който предизвиква крайно негодувание, възмущение. Ние сме хора от два свята, сър. Това, което за вас е истина, за мене е лъжа, което за вас е справедливо, за мене е въпиеща неправда. М. Марчевски, ОТ, 313. А как хубаво би било, ако се поправят някои най-въпиещи несправедливости и всички се разберат и обединят. Б. Темков, И, 50.
ВЪПИЮ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Въпиещ. — С какво мога да ви бъда полезен? — .. — С какво ли? — .. — с много работи. Но сега по един идейно-преустройствен въпрос. Имам въпиюща нужда да се снабдя с един списък от рождените дати на нашите най-отговорни ръководители и министри. Р. Ралин, ВМ, 5. Една голяма концертна зала е въпиюща необходимост. Р, 1926, бр. 231, 3. Поддържанието Турция без европейски контрол не е само въпиюща несправедливост: то е невъзможна химера. Пряп., 1903, бр. 18, 3. Да се избере еди-чий си син, ако и да не е способен и достоен за благодеянието, което му се прави, само и само затова, защото е син или роднина на еди-кого си съветник или училищен настоятел, а достойните, способните и прилежните ученици да са изоставят и изключват от това благодеяние — това е неправда, въпиюща неправда. Знан., 1875, бр. 20-21, 329.
◇ Глас въпиющи в пустиня. Остар. Книж. Напразен зов за помощ, призив, на който никой не се отзовава. Той [бълг. народ] е повдигал периодически мъченическия си глас, но този глас е оставал винаги глас вопиющий в пустини. НБ, 1876, бр. 45, 175.
— Други форми: вопи`ющ, въпею`щ.
ВЪПИЮ`ЩО. Остар. Книж. Нареч. от въпиющ; крайно наложително. Сега [ноември-декември 1797 г.] войната против Видин, .., вече се налагала въпиющо. В. Мутафчиева, КВ, 157.
ВЪПИ`Я, -и`еш, мин. св. -и`х, несв., непрех. Остар. Книж. Надавам вой, крещя обикн. от силна мъка, страдание. Трясъкът на оръжията, човешките гласове — ако се повярваше, че човек може да вика, да крещи, да въпие така — се вдигаха в един непрекъснат рев. А. Дончев, СВС, 797. • Обр. — Ако е така — рече тя, — чий грях е по-голям? Чий грях въпие за изкупление? Ст. Загорчинов, ДП, 287.
— Друга форма: вопи`я.
ВЪПЛОТЯ`. Вж. въплотявам и въплощавам.
ВЪПЛОТЯ`ВАМ, -аш и ВЪПЛОЩА`ВАМ, -аш, несв.; въплотя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Въплътявам. Понякога тя [майката] мислеше за тримата [синове], сравняваше характерите им .. Във всекиго имаше нещо особено, по което се различаваше от другите и въплощаваше частица от духа й. Д. Димов, Т, 220. Исках да видя преди всичко Колизея. От пияца Венеция трамваят ви завежда там, .. Римският народ не е оставил паметник, който да въплощава по-осезателно величието му. К. Величков, ПССъч. III, 17-18. Три поколения философи бяха разгадавали, тълкували и обяснявали тази съдба, а Вагнер я беше въплотил в музика. Д. Димов, Т, 512. Ала безспорно е, че най-хубавото, най-съвършеното, най-поетичното в поезията на Ботева
