ВЪОДУШЕВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въодушевявам и от въодушевявам се.
— Други (остар.) форми: вьодушевли`ване и воодушевя`ване (книж).
ВЪОДУШЕВЯ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от въодушевявам като прил. Който въодушевява, предизвиква силна възбуда, ентусиазъм и подбужда към действие. Въодушевяващите думи на оратора ги окрилиха и изпълниха с решителност за борба.
ВЪОРЪЖА`. Вж. въоръжавам.
ВЪОРЪЖА`ВАМ, -аш, несв.; въоръжа`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Снабдявам някого със средства за водене на война, с оръжие. Говореше се и се повтаряше все същото — ..: давало е селото, за да позлатява турските аги, защо да не даде сега, за да въоръжи своята чета? Д. Талев, И, 473. В Румъния Левски посещава на два пъти в затвора в Къмполунг свои приятели, .., затворени преди няколко месеца заради опита им да ограбят един богат влах, с чиито средства искали да въоръжат една чета. Ив. Унджиев, ВЛ, 120. — Чудо, чудо ще сторя! — отсече той и си пристегна пояса .. Поръча да му стегнат коня, въоръжи и пандурина; ще иде и сам до мястото на грозното убийство. А. Страшимиров, ЕД, 138.
2. Книж. С предл. с и следв. същ. Снабдявам някого с необходимите за извършване на някаква дейност средства, материали или с познания в дадена област. До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца — големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Ив. Вазов, Съч. XXII, 9.
3. Остар. Книж. Настройвам някого против другиго, създавам враждебно отношение към някого, към нещо. — Година как работя тайно, с опасност да изгубя очите си или главата си, за да намеря едномисленици, да насъскам недоволните, да въоръжа против Асеня затаените омрази в гърдите на братовите ми привърженици… Ив. Вазов, Съч. XX, 19. Хасан бе доведен при нас с вързани отзад ръце. Твърд циганин излезе той; устата си не отвори да каже дума, да поиска прошка, а това въоръжаваше още повече бунтовниците. З. Стоянов, ЗБВ II, 43. Немското духовенство с интригите си и клеветите си въоръжи против Методия германския император и моравския княз Святополка, и Методий беше заключен в тъмница за две години и половина. Р. Каролев, УБЧИ, 17. Неговите [на Юстиниян] велики пълководци с големи усилия можеха най-после да разширят византийските граници чак до Дунава, като отблъснаха на малко време зад него варварските пълчища и като ги въоръжиха с един изкусен начин един против другиго. М. Дринов, ППБН, 16. въоръжавам се, въоръжа се страд.
ВЪОРЪЖА`ВАМ СЕ несв.; въоръжа` се св., непрех. 1. Снабдявам се със средства за водене на война, с оръжие. Турчинът се крие нагоре из балкана с баща си и се е въоръжил до зъби. П. Здравков, НД, 205. — Въоръжават се, а никой не се пита откъде вземат оръжие. Ем. Станев, ИК I и II, 220.
2. Прен. С предл. с и следв. същ. Снабдявам се, запасявам се с необходимите материали или познания в дадена област. — На какво се уповавате? — На младото ни поколение, което сега се въоръжава с наука и събира сили за борба. Ив. Вазов, Съч. XII, 195. Политическите работници се въоръжиха с нови документи и доказателства за своята организационна и разяснителна работа. Сл. Трънски, Н, 533.
3. Прен. С предл. с и следв. същ. Подготвям се психически, налагам си някакво състояние, настроение, за да преодолея нещо неприятно. Щом чичо Сава седна, значи, ще се чака дълго!… Въоръжихме се с търпение. К. Калчев, ПИЖ, 88. Във вътрешния ми джоб се намираха нелегални материали — „Хлътнах“ — рекох си .. Лека-полека се въоръжих с необходимото спокойствие. Крадешком огледах адютанта. П. Илиев, ЛВ, 246-247. Той не знаеше какво ще чинат с него и каква съдба го очаква. Той се въоръжи с ресигнация и чакаше тих, студен, почти безучастен. Ив. Вазов, Съч. XXV, 198.
— Други (остар. книж.) форми: въоружа`вам, вооружа`вам.
ВЪОРЪЖА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въоръжавам и от въоръжавам се. Всеки от братята започна да пресмята на пръсти познатите си, които биха могли да дадат кой лира, кой повече за въоръжаване на четата. Ст. Дичев, ЗС I, 393.
— Други (остар. книж.) форми: въоружа`ване, вооружа`ване.
ВЪОРЪЖЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от въоръжа като прил. 1. Който има оръжие, който е с оръжие. С разумна предпазливост той нареди да се изпрати въоръжена стража по всички пътища. В. Геновска, СГ, 306. Макар и да казваше, че не се бои, старецът потреперваше и плахо гледаш§ многобройните въоръжени конници. Й. Йовков, СЛ, 140. Той бе нападнат от две въоръжени лица.
2. При който се употребява, използва оръжие. — Едрата буржоазия ще стигне скоро до въоръжен конфликт с работниците и дребните селяни… Аз трябва да се подготвя за него. Д. Димов, Т, 102. Групата отиваше да извърши първата си въоръжена акция и всеки един си представяше по различен начин започването и завършването на тази акция. Д. Ангелов, ЖС, 254-255. Агресивните кръгове — .., изострят съществуващите и създават нови огнища на въоръжени конфликти в различни райони на света. ПЗ, 1981, кн. 10, 40. Въоръжена борба.
