— това са ония негови стихотворения, в които той въплотява хайдушките блянове. ТНУ, 1. въплотявам се, въплощавам се, въплотя се страд.
ВЪПЛОТЯ`ВАМ СЕ и ВЪПЛОЩА`ВАМ СЕ несв.; въплотя` се св., непрех. Остар. Книж. Обикн. с предл. в. Въплътявам се. Ако у фон Гайер се беше въплотил средновековният дух на рицар-разбойник, в сравнение с него Лихтенфелд приличаше на изродено придворно конте. Д. Димов, Т, 152. И възбуденото му въображение рисуваше тогава чудно хубави и примамливи картини, в които се въплотяваха моите жадувани копнежи и блянове. Т. Влайков, Съч. III, 45.
ВЪПЛОТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въплотявам и от въплотявам се; въплътяване. Ансамбъл преди всичко. И пълно отказване от външни ефекти. Творчество отвътре навън. Въплотяване, а не имитиране. Р, 1926, бр. 225, 1.
ВЪПЛОЩА`ВАМ. Вж. въплотявам.
ВЪПЛОЩА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въплощавам и от въплощавам се; въплъщаване. Сцената, впрочем, остава на заден план; същественото е драмата и нейното въплощаване от актьорите. К, 1926, бр. 92, 1.
ВЪПЛОЩЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Обикн. с предл. на. Въплъщение. Той [Балканът] е най-дълбокото и най-величествено въплощение на идеята за свобода и независимост в съзнанието на българина. П. Делирадев, БГХ, 24. Скитник вечен, .. — той е умял да бъде въплощение на идеална честност. Ив. Вазов, Съч. XII, 166.
— От рус. воплощение.
ВЪПЛЪТЯ`. Вж. въплътявам.
ВЪПЛЪТЯ`ВАМ, -аш и ВЪПЛЪЩА`ВАМ, -аш, несв.; въплътя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. 1. Давам конкретен, реален израз на нещо. Манастирът е високо в планината, граден и изписан от благословена човешка ръка, която е искала да въплъти в дърво, камък и багра нашата вяра. Д. Талев, ЖС, 176. Властта развързала ръцете на Ибрахим Шкодренски и неговите арнаути за пълен произвол, смятайки, че само терорът над Румелия би я умиротворил. За щастие на Румелия този чер замисъл се нуждаел от реална сила, която да го въплъти. Нея Ибрахим Шкодренски едва ли имал в бройката, необходима за масови репресии. В. Мутафчиева, КВ, 293. Нека само една дръзка мечта / въплътим във творение. Вл. Башев, Худ. С I, 358. // Реализирам (художествен образ). У Адриана Будевска артистът и човекът са едно. И в живота тя напомня образите, които въплътява на сцената. Н. Лилиев, Съч. III, 375. Неговата [на Димов] сила е вътре в него, в способността му да разбира и да изгаря в образите, които въплътява. Ив. Димов, АИДЖ, 113.
2. Изразявам, представям най-цялостно, съвършено някакви качества, идеи. Каравелов е човекът, който въплъщава скритите копнежи на революционната младеж през своето време. Б. Ангелов, ЛС, 114. Той въплътяваше всичко хубаво и добро на този свят. Б. Шивачев, ПЮА, 229. Смелата горда хубавица Бондаровна, твърдият, непоколебим целеустремен гуслар, волният и решителен .. Симон Зяблик — всички тези образи въплътяват най-добрите черти на народния характер. ЛФ, 1957, бр. 31, 4. въплътявам се, въплъщавам се, въплътя се страд. Но за да се завърши тази огромна мрежа, за да се въплъти цялата приказка на този вълшебен строеж, трябва да се хванат и водите на юг от Чепинското корито. Ст. Станчев, НР, 88.
ВЪПЛЪТЯ`ВАМ СЕ и ВЪПЛЪЩА`ВАМ СЕ несв.; въплътя` се св., непрех. Обикн. с предл. в 1. Придобивам конкретен, реален израз. И вярата, че тая икона не беше както всички други, че в нея живееше и се въплътяваше нещо повече от един обикновен образ, тая вяра се усилваше и се превръщаше в никаква мистична и странна екзалтация. Й. Йовков, Ж 1945, 235. Нишка по нишка, тръпка след тръпка, нейните смътни надежди, нейните примамващи блянове, неизживените й радости се въплътиха в един прекрасен образ — плод на нейната самотност и безсънни нощи. Д. Талев, СК, 148-149. Той [поетът] не може да чака повече, не може да се смири, че още е рано да оживее мечтата и да се въплъти в реалност. Бл. Димитрова, ОтО, 10.
2. За нещо нематериално — придобивам физически, реален образ. Създаваната от него атмосфера на мечтателност и романтика се въплъщава в картините му.
— Друга (остар.) форма: въплотя`вам.
ВЪПЛЪТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от въплътявам и от въплътявам се. За един общ писмен език са необходими според Дринов две главни условия: 1/ еднакъв правопис и 2/ еднакъв речник и еднакъв строй на речта. Второто условие не представя големи мъчнотии, щом се явят писатели, които, .., биха отбрали от богатия народен материал всичко потребно за въплътяване на идеите си. М. Арнаудов, БКД, 213.
— Друга (остар.) форма: въплотяване.
ВЪПЛЪЩА`ВАМ. Вж. въплътявам.
ВЪПЛЪЩА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от въплъщавам и от въплъщавам се. Романът „Живите помнят“ показва, че писателят .. е тръгнал .. по правилния и просторен път на все по-дълбокото опознаване и изучаване на живота с неговите съществени черти и процеси, в борба за по-яркото
