ги [богомилите], защото патриарх и владици обвиниха богомилите в бесовско вълшебство. Н. Райнов, КЦ, 79. — Така он като с вълшебство движеше хората си и ги завеждаше ненадеждно на места, дето никой не вярваше, че бе възможно да стигнат. Ч, 1875, бр. 4, 158.
2. Обайващо, пленяващо, очароващо въздействие на нещо върху някого. По време на кръстоносните походи Изток магьоса въображението на французите — и оттогава вълшебството не можа да се разсее. С. Радев, Худ., 1909, кн. 8-9, 14. Натопих засъхналия краешник в извара, наръсих го със сол — и за първи път от много години усетих вълшебството на това ядене. Н. Хайтов, ШГ, 225.
3. Чудно, приказно, необикновено нещо; чудо. Помня хубаво дългите коридори в двата етажа на новата постройка, .., учителите ни, които слизаха бавно от „учителската“ с дневници в ръце, носейки ни всеки ден като неочакван подарък някакво ново вълшебство. К. Константинов, ППГ, 41. — На яслите? — заблестяха изведнъж очите на жената, сякаш пред тях се вдигна завеса и разкри вълшебства. Б. Болгар, Б, 146. Спусни се, нощ, желана нощ за отдих и забрава! / Разкрий, Париж — магеснико — вълшебствата си стари! Е. Багряна, ЗМ, 40.
4. Чудна, необикновена красота, която очарова, омайва, пленява. Дори вечер от дясната страна на пътя разкриваха своето вълшебство многобагрените стенописи на Сикейрос. Л. Стефанова, ВМД, 63. Обгърна с очи нощното вълшебство на пролива и града, а не усети тъга, че ще се раздели с тази неповторима красота. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 392. Селото беше цяло затрупано от сняг — дълбок, равен — и още валеше .. боже, какво великолепие, какво вълшебство. Г. Райчев, Избр. съч. I, 199. — Слушам, в градината — концерт. Славейчета пеят, чуруликат… Вълшебство! А. Гуляшки, ЗР, 140.
ВЪН нареч. 1. Зад пределите, не в обсега на някакво затворено пространство, място (обикн. сграда, помещение и под.). Противоп. вътре. Вътре бръмчат като пчели учениците, и тоя жив и непрестанен шум лети вън на весели вълни. Елин Пелин, Съч. II, 106. Вън, отвъд широкия прозорец, прехвръкваха снежинки. Д. Калфов, Избр. разк., 17. Вън на двора неволно трябваше да се спрем, смаени от тайнствената прелест на южната нощ. Й. Йовков, Разк. II, 65. Черковната килия, в която учеха децата, беше тясна и задушна, затуй даскал Бачо Киро обичаше, като се изпролети и затопли времето, да извежда учениците си вън, на полето. Ил. Волен, НС, 86. На събранието, което беше свикано само за кооператори, дойдоха много повече некооператори. Голямата училищна стая се претъпка, даже много стояха вън в коридора. Ст. Даскалов, БМ, 39. // Откъм горната, външната страна на нещо. Противоп. вътре. Камините на новия сарай [на Рашид бей] бяха багдатски, .. и побелени от най-хубавия беляковски вар, от който беше измазан с хоросан и целият сарай и побелен както вътре, тъй и вън. Ц. Гинчев, ГК, 30.
2. Разг. На място, в среда, която е несвоя, чужда обикн. зад пределите на селище, държава и под. Работата му беше свързана с пътуване. Затова той беше най-често вън. △ В канцеларията тя си гледа работата, а какво прави вън, не зная.
3. Като междум. Грубо. За изразяване на заповед за изгонването на някого; махай се! — Напуснете веднага стаята. По-добре ще бъде за нас, да излезем на улицата да се разправим и да не мърсим с присъствието си тоя чист дом. Вън! К. Петканов, В, 207. Втурна се един от прислугата, .. — Марш! Вън! Да дойде скоро съдържателят. Елин Пелин, Съч. IV, 125.
4. Като предл. Остар. За посочване на място, зад пределите на което се намира или извършва нещо; извън. О, да може веднъж кракът ми да стъпи вън прага на бащин дом. Ив. Кирилов, Ж, 40. Той дълго поглед вперя / нататък, вън града. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 188.
◇ Вън от <всяка> опасност. Книж. В пълна безопасност. След седмица-две,… ротният отиваше на добре. Че ще оздравее и че е вън от всяка опасност, това се виждаше преди всичко от доброто настроение на ординареца му. Й. Йовков, Разк. III, 28. — Ранената. Превързахте ли я? — Да, превързана е. — Предайте ни я? Евгени поклати глава и рече спокойно, но твърдо: Докато не се уверя, че животът й е вън от опасност, не мога да ви я предам. Д. Ангелов, ЖС, 288.
Вън от <всяко> съмнение. Книж. Несъмнено, безспорно. Преди мене не е минал никой в същата посока до тука .. Но че и отгоре никой не е слизал по реката до тука и това бе вън от всяко съмнение. Н. Попфилипов, РЛ, 106.
Вън от закона. Книж. За човек — на когото поведението, постъпките са в противоречие с действащите правни норми. И твърде скоро всяка революционна околия имаше вече на разположение по неколцина скрити работници, които изпълняваха най-разнородни служби. В края на 93 година, тия вън от закона хора достигнаха едно внушително количество. П. К. Яворов, Съч. II, 205.
Вън от закона (законите), съм, обявен съм и под. Книж. Без право на законно съществуване, без граждански и политически права (съм). Който издигнеше гласа си против тия мерзки управления, се прокламираше за предател, за стоящ вън от законите. Бълг., 1902, бр. 447, 2.
Вън от играта съм. Разг. 1. Съвсем не се съобразяват с мене при някакви действия, постъпки, които ме засягат.
