на улицата някоя магическа пръчица, я някое вълшебно фенерче, размахваш го — окус-покус — готово! Дворци! Богати трапези! О. Василев, Л, 15.
2. В който стават чудеса, в който действията се извършват чрез чудеса; фантастичен. Легнал край тлеещия огън в малката колиба, аз слушах вълшебните приказки на пастирите. Елин Пелин, Съч. II, 121. Държи ръката й в своята и й разказва — за чуоното щастие, което ги чака, за разкошните екипажи, които през тъмната гора ги отвеждат във вълшебния замък Сориа-Мора… Й. Йовков, Разк. I, 182. От света на тихото съзерцание и бляновете той [Славейков] ни пренася във вълшебното царство на приказките. БР, 1931, кн. 7, 233.
3. Който силно очарова, пленява, обайва; приказно прекрасен, омаен. Боже господи, каква картина се откри оттука на юг! Какъв планински мир, вълшебен и величав! Ив. Вазов, Съч. XVII, 29. От височината пред нас се открива градът, вълшебен като приказка. Л. Стоянов, X, 137. Тя хипнотизираше с усмивката си, с блясъка на очите си, с извивките на веждите си, с изражението на цялото си светло, вълшебно и властно лице. Г. Караславов, Т, 8. Мелодия вълшебна сред нощта / лелее и приспива мисълта. П. К. Яворов, Съч. I, 116. Вълшебен край си ти, земя блажена, / Българийо, на розите страна! Ем. Попдимитров, СР, 32. Природата ликува буйна, млада, / ликува, и в песни, в зари, в цветя / разкрива страстно, в нега и наслада, / вълшебна, неизказна красота. К. Величков, ПССъч. II, 11.
◇ Като с вълшебна пръчка. По необясним, много бърз и лесен начин; изведнъж. Мрачното му настроение изчезна като с вълшебна пръчка щом* я видя.
ВЪЛШЕ`БНИК, мн. -ци, м. Според народните вярвания — човек, който притежава свръхестествени способности да въздейства на природата, на хората, да върши чудеса; магьосник. Два бука сърдито се счепкали, .., и така си останали вкаменени, като по волята на някой вълшебник. Ив. Вазов, Съч. XV, 91. — О, свещен граде на Константина! — Като пъстра приказка се разгъваха твоите скъпи тайни пред очите на един невръстен княз — и ти скова погледа му, както вълшебник омагьосва змия! Н. Райнов, ВДБ, 71. Забрави ли, че тука са дошли вълшебниците от приказките и преобразяват на часове и минути планината? В. Полянов, БВП, 78.
2. Човек, който има силно обаяние, който очарова, покорява със своето изкуство, майсторство. Вълшебник беше музикантът, чиито пръсти пробягваха бързо, почти невидимо по сребърните клапи на флейтата. П. Славински, МСК, 38. В нашия градец живее такъв един вълшебник, който сичко знае, от сичко отбира и сичко измайсторисва. Знан., 1875, бр. 19, 303. Изкуството ти знам, / с перото си вълшебник. Ив. Вазов, Съч. III, 103.
ВЪЛШЕ`БНИЦА ж. Според народните вярвания — жена, която притежава свръхестествени способности да върши чудеса. И ето, тя отиде при една стара вълшебница и й каза: — Ах, как искам да си имам детенце! Не можеш ли да ми кажеш отде да го взема? Св. Минков, СЦ (превод), 65. Тя съществуваше в нашето детско въображение като далечна, всемогъща и непостижима вълшебница, която живее някъде си в някакъв приказен град и държи сметка за всички наши добри и лоши постъпки. Елин Пелин, Съч. II, 119-120.
ВЪЛШЕ`БНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вълшебник. Вълшебнически заклинания.
ВЪЛШЕ`БНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Правене на вълшебства, чудеса; магьосничество. В тази къща живееше от две години жена туркиня, за която много приказки се говореха от съседите и която беше съпруга на турчин, .., който не се занимаваше с нищо и живееше от тайния занаят на жена си, който бе — вълшебничеството. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 95.
ВЪЛШЕ`БНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Вълшебнически.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЛШЕ`БНО нареч. 1. С вълшебство, с магия. И цял обзет от нетърпение, Калитко поемаше предмета с двойните магически стъкълца, който имаше чудното свойство да скъсява разстоянията и вълшебно приближаваше предметите до човека. Ив. Хаджимарчев, ОК, 16. Когато ми четеш писмата, / помни: под мрътвите слова / трепери на човек душата, / що ти вълшебно окова. Ив. Вазов, Съч. V, 177.
2. Обайващо, очарователно, пленително. Музиката вълшебно свири, като вихър се носят звуците на валса. М. Кремен, СС, 82. Ей пада ведра нощ; вълшебно месец грей / и плаха гмеж звезди обсипват свод небесен. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 46. • Като възклицание. — Ох, чудна лунна нощ, чудна нощ! — Да, вълшебно! — каза несъзнателно Бранков, и стана. Ив. Вазов, Съч. XII, 19.
ВЪЛШЕ`БНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вълшебен. Душата ми е особено настроена и в напрегнато състояние пред непознатото, пълно с мъглява вълшебност за мене. Ив. Вазов, Съч. XVII, 163. В храма със златен огън горят хиляди запалени свещи, .. и вълшебността господня щедро разпръска по храма лъчи от злато. Ст. Ботьов, К (превод), 120.
ВЪЛШЕ`БСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Правене на чудеса; магьосничество. Затвориха
