Трябва ли да поискаш съгласието на бившия си съдружник? — Остави го, той отдавна е вън от играта. 2. Не участвам в нечии планове, замисли, машинации, които имат обикн. някаква скрита цел.
Вън <от> света. Диал. Не какъвто трябва; недобър, лош, несвестен. — Пишман-Кишиша от Харлаковци, от Добри дял Иван Убий-булката: всичко вън света тръгнало подир Емен-аа да трепе и плени. П. Тодоров, Събр. пр II, 36.
Вън от себе си. Без да се владея, без да мога да сдържам гнева си. — Махай се!… — произнесе тя вън от себе си. Д. Димов, Т, 103. — И тоя глупец — идиот! — изкрещя вън от себе си Пустодимски. Ив. Вазов, Съч. IX, 86.
Вън от силите си. Свръх възможностите си, прекомерно. Всички помагаха на общото дело, според силите си, а някои помагаха даже вън от силите си Ал. Константинов, Съч. I, 155.
Излизам / изляза вън от кожата си. Преставам да се владея, да сдържам гнева си. Пък като отворя щурака да пусна виното веднъж — ще накарам света наопаки да се обърне, всяко вън от кожата си да излезе. П. Тодоров, Събр. пр II, 246. Една вечер, .., Милица беше сложила на софрата нещо, което не само че не бе за ядене, ами кара човека да излезе вън из кожата си от яд. Д. Немиров, БЛ, 28.
Оставам / остана вън от строя. Книж. Не се включвам, не участвам в някаква работа.
> Вън от сложен предл. 1. За посочване на място, зад пределите на което се намира или извършва нещо; извън. О, Българийо, никога не си тъй мила, както когато сме вън от тебе! Ив. Вазов, Съч. VI, 10. Едвам сега пред мене блеснаха осветените прозорци на поста. Ярка светлина излизаше на шипове и падаше на двора, но вън от тия светли квадрати тъмнината ставаше още по-черна. Й. Йовков, Разк. II, 46. Пита, разпитва и христиени, и турци накъде е Цариградският път и бърза да излезе вън от града и там, на полето, да подкрепи със сън старческите си сили. Ал. Константинов, Съч. I, 285-286. 2. За посочване кое е изключение от общото, преобладаващото или общовалидното; освен, с изключение на. В положението, в което бяхме .. оставени само с един хляб, който ни се даваше от властите и вън от който не допущаха да се внася нищо, тая мисъл .. беше извор на сладка утеха. К. Величков, ПССъч. I, 35-36. Сега тяхната работа беше само да посрещат и изпращат пътниците, .. Вън от това те бяха свободни. Й. Йовков, ПК, 177. Цяла Румелия да смирите, един ще остане — в това ни е силата! — пак ще остане един да връща за нас, да мъсти докрай за туй, що сме изтърпели вън от глада и вън от боя. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 580. — И приемам всички по еднакъв начин: спазване работните часове, прецизност и изпълнителност в службата. Ако вън от това ти остане време за учене, виж какво можеш да наредиш. Б. Райнов, ДВ, 123. 3. Без да е във връзка с нещо, без да зависи от нещо; независимо от. Невидима сила, вън от дълга, вън от заповедите, стоеше зад нас и ни тласкаше напред. Й. Йовков, Разк. II, 132. — Как, свърши ли се делото? — .. — Свърши се. Аз нямам ниви вече .. Нечаканият край на делото осуетяваше всичките му добри намерения. Вън от това върху моралния престиж на дружеството се нанасяше тежък удар и това беше най-лошото. Й. Йовков, Ж 1945, 154-155.
ВЪ`НКА нареч. Разг. Вън. Излезе от стаичката. Чух го да говори с някого вънка. Кл. Цачев, СШ, 105. — Върви, Момчиле — пропъшка тя ниско, но твърдо, — и пази с този меч и мене, и него! В същото време вънка проеча рог, два пъти призивно, а по стълбата затропаха стъпки. Ст. Загорчинов, ДП, 475. Младенчовица изпрати баба Джуровица до вънка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 131. А вънка тъй широк е небосвода! .. / Блести небето, въздухът блести! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 120.
◇ С единия крак съм вънка. Разг. Намирам се в несигурно положение, мога да загубя всеки момент това, което имам.
ВЪ`НКАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Разг. Външен (в 1 и 2 знач.). Четях я вече втори път и един ден седях с нея на масата, .., когато се чукна на вънкашната порта. К. Величков, ПССъч. I, 3. Другите младежи, когато получаваха писмо, .., туряха го във вънкашния си джоб, за да го види секи смъртен. З. Стоянов, ЗБВ I, 90. Напечатана, поемата образува една малка книжка от 8 стр. .. със сивосинкави вънкашни корици. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 177.
2. Остар. и диал. Външен (в 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 знач.). Кръстинка, колкото са отличаваше по вънкашната си хубост от другите момичета, толкова още повече са отличаваше по душевните си добрини, що са таяха и растяха в сърцето й. Ил. Блъсков, ЗК, 70. Ала това бе повече вънкашно разположение. Сърцето й се` си оставаше хладно и затворено за тая жена. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 197. Нашият учител, който беше вънкашен, но вече заселен в града, женен и с челяд, знаеше, че едно оставане без работа беше голямо нещастие за него. Ив. Вазов, Съч. VIII, 137. Освен вътрешната война Турция угрожава и вънкашна война. НБ, 1876, бр. 8, 29.
3. Като същ. вънкашен м., вънкашни мн. Остар. Човек, който е несвой, страничен или непознат за дадена среда, място; чужд човек. Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, .., дръзне да издаде нещо на неприятеля ни, ще се накаже със смърт. Ив. Унджиев, ВЛ, 185. Ругая аз затуй, защото ми е криво, / че слагаме се — и когато сме на чест — / пред всеки вънкашен;
