кой що му падна под ръка… Лудории. Р. Стоянов, М, 9. — Чуваш ли, хаджи, хем посъди Пенча, .. не знаеш, че вчера и сопа дигна среще ми, да ме удари. Ил. Блъсков, ПБ, 13. И двамата вдигнали бастуните, та трябвало хората да ги разтървават. △ Той вдигна кривак върху кучето.
22. Прен. Книж. В съчет. с отвлечени съществителни. Лишавам някого от нещо, махам нещо. Сам Бог е вдигнал благоволението си оттук. Елин Пелин, Съч. IV, 82. Момчетата вярват в мене и ако им кажа в огъня да стъпят — ще стъпят!… — Като вдигне от тебе партията пълномощията си, не в огъня, ами и на магарешки трън не биха стъпили. П. Вежинов, НС, 215.
23. В съчет. със съществителни, с които се назовава борба (най-често въоръжена), означава започване или осъществяване на действие по значението на съществителното. Вдигам бунт — бунтувам се. — Де ги сега ония хърсъзи да ги питам аз кого питаха да вдигат бунт? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 192. По всички царства сиромасите са вдигнали бунт. А. Страшимиров, К, 54. Вдигам въстание — въставам. — Казвам да целувате револвера и това е… Напролет вдигаме въстанието. Ст. Дичев, ЗС II, 485-486. Вдигам стачка — стачкувам.
24. В съчет. със съществителни, с които се назовава шум, врява и под., означава осъществяване на действие по значението на съществителното. Вдигам шум — шумя. Жена му, надвесена над люлката, кърмеше задрямалото дете. Тя му махна с ръка да не дига шум. К. Петканов, БД, 62. Вдигам аларма. — Върви, бе момче, никой няма да те убива! Не дигай аларма! Ем. Манов, ПЯ, 168. Вдигам врява. Между госпожите най-голямата врява вдигаше кака Гинка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 101. Вдигам гюрултия. Тук ще се скупчим на едно място и ще вдигаме гюрултия. Ти не си ме чувал, само аз мога да викам на пет гласа. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 97. Вдигам скандал. — Спомняш ли си… как преди да отидеш на бал, се въртеше с часове в новия си фрак пред огледалото… и как вдигаше скандал за една лошо изгладена риза. Д. Димов, Т, 644-645.
25. В съчет. със съществителни, с които се назовава състояние на принуда, означава прекратяване на действие по значението на съществителното. Вдигам обсада. Три месеца време Челеби Сюлейман обсажда Велико Търново.. Преди да вдигне обсадата и потегли назад посрамен, турският военачалник сбра башите си на съвет. А. Каралийчев, МИ, 37. Вдигам блокада. Тази нощ ще вдигнат блокадата и от утре ще се разшетаме. Г. Караславов, Избр. съч. X, 165. Вдигам карантина. Съобщиха, че след два дни ще вдигнат карантината.
26. Разг. В съчет. със същ. сватба, веселба и др. Правя, устройвам (сватба, веселба и под.) — Там вече тяхна работа — грейна усмивка по избръснатото лице на Митьо Ганин. — към Димитровден ще вдигнем сватбата. Ако дотогава ергенуваш, ще те захлупим под коритото. В. Нешков, Н, 283. Неочакваното решение на баща му твърде много го зарадва. Ще вдигнат сватба за него. К. Петканов, БД, 13. Стамо надзирателят вдигна тежка сватба, покани цялото село. НК, 1958, бр. 4, 4. вдигам се, вдигна се и дигам се, дигна се страд. Снопите бяха отдавна превозени по харманите и работният народ сега се трупаше там, в прахуляците, които се дигаха от сухата слама, изпод копитата на препускащи коне. Д. Талев, И, 7. Завесата на сцената състоеше от едно голямо и прозрачно червено платно и което се вдигаше посредством една съвсем проста машина. Ив. Вазов, Съч. VI, 24. Падналите листа се вдигаха от вятъра нависоко.
ВДИ`ГАМ СЕ несв.; вди`гна се св. и (разг.) ди`гам се несв.; ди`гна се св., непрех. 1. Движа се, подемам се нагоре; издигам се. Орляци черни врани се вдигаха с грозен и зловещ грак и замрежваха въздуха. Й. Йовков, СЛ, 127. Най-сетне гъските разперват крила, вдигат се в дълга, сбита верига и бързо се понасят по посока на върбите. Ем. Станев, ЯГ, 60. Във въздуха над самата върба и къде могилата се носеха рояци мушици, които се вдигаха високо в небето. Ц. Церковски, Съч. III, 38. Отведнъж самолетът се изви по права посока, вдигна се още по-високо и отлетя. Елин Пелин, ЯБЛ, 24. // За небесно светило — издигам се над хоризонта. Слънцето се беше вдигнало над Белия камък, когато Мишо стигна до Поройница. А. Каралийчев, ТР, 8. Месецът се беше вдигнал навръх небесния похлупак цял-целеничък. Кр. Григоров, Н, 172. // За дим, мъгла, прах и под. — придвижвам се, разпространявам се нагоре. Селото под снега като картинка. Спокойно запушили комините, вдигат се нависоко бели тънки пушеци. Елин Пелин, Съч. IV, 179. Тротоарите са още влажни от мъглата, която току-що се е вдигнала и още пъпли по покривите на зданията с влажните си ресни. П. Вежинов, ДВ, 113. Изведнъж полъхна вятър, вдигна се прах. Й. Йовков, СЛ, 115. Гледал как се вдига към небето парата от гювеча. Л. Каравелов, Съч. II, 24. // За роса — махам се, изчезвам. Скоро трябва да се качи горе, на самодивското сборище, преди да се е вдигнала росата, да накъса най-редките и чудновати треви. А. Дончев, СВС, 121.
2. Премествам се, придвижвам се на известна височина, по-нагоре от положението, в което съм бил. И хаджи Генчо са ухилил така, щото едната му вежда са вдигнала нагоре, а другата са отпуснала надоле. Л. Каравелов, Съч. I, 48. Духаше силен вятър и полите на дрехата й се бяха вдигнали.
3. Разг. За растение — израствам нависоко.
