Щом удариха дъждовете, техните картофи се вдигнаха като гора. Родиха такъв плод — всеки картоф колкото двата ни юмрука. А. Каралийчев, С, 95. Дигнала се е гора за чудо. С колко грижи, с колко обич я отгледа. Беше до колене сечина. И. Волен, БХ, 93. — Виж, Ло-ли! Погледни, погледни! Чак къде се е вдигнал ориза! О. Орлинов, П, 58.
4. За вода — местя повърхността, нивото си нагоре. Нагазиха в средния ръкав .. До едно място водата им стоя до бедрата, па хвана да се вдига. Ив. Вазов, Съч. XXV, 229. Заляла беше [реката] нашироко лъките около себе си .., а долу под селото бе се дигнала високо между сините скалисти брегове. И. Волен, МДС, 5. Вдига се нивото на водата.
5. Ставам, изправям се от седнало или легнало положение. Дядо Пеньо Иксикя изпущаше дълбоко поетия тютюнев дим, изчукваше малката пиринчена лула във върха на цървула си и се дигаше тежко. Г. Караславов, Избр. съч. I, 117. Детето се поизчерви и бавно се дигна от чина. Кр. Григоров, Р, 23. — Какво правиш, брате мой? Време ли е сега за излежаване? Я се вдигай, вдигай се! Да знаеш само какви гости съм ти довел! Д. Рачев, СС, 278. Пръв се вдигна от мястото си Михаил Асен и полека се доближи до баща си… Един по един се вдигнаха и другите боляри и воеводи, чиито имена спомена Раксин. Ст. Загорчинов, ДП, 380. Старецът се помъчи да се вдигне, но не можа. — Лежи си, тате, лежи. Елин Пелин, Съч. I, 158. // Ставам от мястото си и прекъсвам работата си. Ей го, седнал е той пред дървеното чекръче и — врът-врът — по цял час се не вдига. Т. Влайков, Пр. I, 165. Татя го позоваха още преди да се нахрани. Той остави лъжицата .. и се вдигна. Ст. Чилингиров, ХНН, 153. // Разг. Ставам, наканвам се да си тръгна, да си вървя. Те поприказваха още малко и Гергин се вдигна да си върви. Ем. Манов, ДСР, 58. — Ами хайде да се вдигаме, че стана бая късно. И той се изправи и също се протегна. Т. Влайков, Съч. III, 39. // Разг. Ставам от сън. Утре пак ще се дигаме рано. Ст. Чилингиров, РК, 29. Момък мому будеше: / — Дигни се, девойче, / лице ти прегоре. Нар. пес., СбНУ XI, 14-15. Сутрин на детето много му се спи. Не може да се вдигне.
6. Разг. Махам се, напускам едно място, за да отида на друго; местя се, пренасям се. Целият харем на Хамди паша, ведно с майка му и децата, се дигаше на гости в Одрин. Ст. Сивриев, ПВ, 148. — Значи вдигаме се, а? Е, отдавна мечтаех да мръдна поне за малко в чужбина… Но сигурно ли е? М. Грубешлиева, ПИУ, 178. — И ако много настояваш на своето, ще се вдигна някъде с момчетата, пък после ти ще отговаряш. П. Вежинов, НС, 216. — А помни` и това, войводо, .. цар Йоан Александър е сега в Сливен. Щом се вдигнем ние от юг да ударим на Димотик, той ще връхлети на Кантакузина откъм север. Ст. Загорчинов, ДП, 353.
7. Стоя, съм на голяма височина над земната повърхност; извисявам се. Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове. Елин Пелин, Съч. I, 102. Насреща планината се вдигаше стръмно нагоре, и тя до върха покрита с гори. А. Дончев, ВР, 61.
8. Прен. Разг. Оздравявам, не съм вече болен на легло. Лекарят мислеше май, че от мене вече нищо не става, но преживях. Як бях още тогава. След месец се вдигнах. Б. Райнов, ЧЪ, 156. Надея се да ми помине от лека на княза. На мнозина е помогнал той и на мене ще подобрее, ще се вдигна. М. Смилова, ДСВ, 150. — Тръшнала се е, проклетницата, три месеца стават, ни са вдига, ни умира! Т. Влайков, Пр. I, 184.
9. Лов. За дивеч — подплашен, избягвам от мястото, където съм. Друг път пред нея [кучката] се вдигаше заяк, като стрела изчезваше из кукуруза, а тя тичаше след него учудена. Ем. Станев, ЯГ, 33.
10. Повишавам се, покачвам се, увеличавам се. Лозето даде добър плод, а и цената на тютюна се вдигаше. Д. Димов, Т, 13-14. Температурата на морската вода се вдигна. △ Барометърът се вдигна. // За телесна температура, кръвно налягане и под. — повишавам се, увеличавам се над нормалното. Ох, кръвното ми налягане се вдигна! Д. Димов, ЖСМ, 6. Температурата на болния се вдигна.
11. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да или че. Пристъпвам към някакво действие, изразено в следващото изречение; заемам се с нещо. — Я познай, ще ожънем ли навреме житото? — .. Че откъде ще ги вземем тия хора? Я се вдигнете вие, цялата махала, че елате на помощ. Н. Каралиева, Н, 169. Ясно, че с човешки жертви не можем да спрем стихията, затуй отсъждам да се вдигне мало и голямо и да изкопае дванайсет канала. А. Каралийчев, ТР, 149. При Гурковото появяване в долината на Тунджа и в старозагорската равнина селата се вдигаха цели да посрещат с триумф гостите. Ив. Вазов, Съч. XVII, 157. — Слушайте, един колай има — както сме събрани да се дигнем, че право при Даскала. П. Тодоров, Събр. пр., 395. Беше ми накипяло, та се дигнах и отидох право у тях.
12. В съчет. със същ. като: шум, глъчка, смях и под., означава осъществяване на действие по значението на съществителното. След нея вървеше Мита, за да й помага, и гдето бяха те, там се вдигаше глъчка и смях. Й. Йовков, Ж 1945, 132. Наоколо се струпаха хора, вдигна се шум. А. Михайлов, ДШ, 10. Из бохчата на Маринчо се измесиха защитници и нападатели, вдигна се патардия до бога, вече никой не разбираше кой е свой и кой — враг. В. Мутафчиева, ЛСВ I,
