Влайков, Съч. II, 74. И все пак ще трябва да вдигна втория етаж. Три години как съм хвърлил първата плоча, да стои тъй недоправено не бива. Й. Йовков, ОЧ, 22. Американецът не мига, изгоряло му здание на десет етажа, той разчиства почвата и вдига ново на петнайсет етажа. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 45. А кога се завърна в къщи, той съобщи на приятеля си Петър Габара, че иска да вдигне училище, каквото в селата наоколо не са виждали. Ив. Кирилов, Съч. II, 117. — А на извора ще вдигна на хаир бяла чешма — каза мъжът, чийто брат станал турчин. А. Дончев, ВР, 128.
16. Разг. Изпитвам ученик в клас. Аз въздъхнах облекчено, че за този път вече съм се отървал и побързах да се скрия на задния чин. Мисълта, че през този ден няма вече да ме вдига, успокояваше дори болката от удара. Г. Белев, ПЕМ, 21. „Кой ще прочете домашното?“ Тоя се свива, оня се свива, даскалът дигна мене. Кр. Григоров, Р, 67. Дигаха ме по геометрия. И наистина знаех отлично… Дигнаха ме по география. Пак отличен. В. Бончева, АП, 92. — Още сега веднага ще й поправите бележката! — Ще я вдигна втори път и ако отговори. Елин Пелин, Съч. IV, 258. — Оная, по аритметика, изпита ли те?… — Оня ден ме вдигна, реших всички задачи. П. Михайлов, МП, 80.
17. Разг. Обикн. в съчет. със същ. трапеза, софра и под. Прибирам, разтребвам (трапеза, софра), като поставям всичко на мястото му. — Та ви казвам, продължаваше Йотата, че тъкмо кога наша Лала вдигна трапезата и прочия, аз зачух крамолическа пропаганда у Вас, бай Марко. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. — Дигайще срфрата! — викна Вълчан на снахите. Й. Йовков, Ж 1945, 36. На трапезата момичетата беха вдигнале вече празните паничета с квасеното мляко и беха наредиле други паничета с пилешка чорба. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 126. Аз не дочаквах да дигнат вкъщи вечерята и излизах. И. Волен, МДС, 13. // Прибирам нещо, за да не се използва, употребява. Султана не обичаше промените и беше пестелива, искаше всяко нещо да се използува докрай. — Не, не, Нийо, що говориш! Още много време ще ни служи. Ти дигни новия софралък. Като се докъса старият, тогава ще сложим тоя, новия. Д. Талев, ПК, 92. Само една минута след като разсилният вдигна присъствената книга, архиварят Лефтеров влезе в коридора на министерството, но беше вече твърде късно. Д. Калфов, Избр. разк., 191.
18. Прен. Подбуждам, подтиквам към борба, към въстание. — Как се оставил да го уловят? Васил… Дяконът. — Ранили са го. Ранен го уловили. Предала го черна душа. Ходил е да дига народа от град на град, от село на село, по Стара планина. Д. Талев, ПК, 452. — И там сега — ежби и раздори. Не стига това, ами и този Ивайло да се появи и да вдига народа. Ив. Вазов, Съч. XXI, 17. И пак ще вдигна аз тълпите в щурм последен, / за да забият знамето със вик победен / на твойта черна твърд! Хр. Смирненски, Съч. I, 75. Вдигам масите. Вдигам работниците и селяните.
19. Разг. Привеждам в бойна готовност, изпращам военна част, бойна група срещу противник, неприятел. Оттам [най-високия връх], струва му се, той ще види целия свят, проснат като на длан. Ще види и партизаните, против които бяха вдигнали войска, жандармерия и полиция! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 305-306. По лицето на генерала се появи слаба заинтересованост. Той слуша дълго, после внезапно се развика: — Как може такива глупости — за десетина души да вдигаме цели полкове! П. Вежинов, ВП, 44. — Слабички ви са сътрудниците из селата, кметовете. А според мене така най-сигурно ще ги [нелегалните] пипнем, чрез сътрудниците ви. Какъв смисъл има да вдигаме за някакви си пет-шест души войскови части? Д. Ангелов, ЖС, 262.
20. Прен. Разг. Повишавам, покачвам, увеличавам. В тази гостилница даваха хляб без пари, като вдигаха цените на другото ядене. А. Каралийчев, С, 238. // Увеличавам силата, количеството и под. на нещо. В пещите Митруш дигаше налягане. Д. Добревски, БКН, 175. В такива случаи по-буйните машинисти не изтърпяват, дигат пара и карат без помощна машина, та каквото ще да стане. И. Бурин, НП, 9. // Увеличавам скоростта, с която се движа (с превозно средство) или достигам до определена висока скорост. Едва спрях, сто и двайсет километра бях вдигнал и да са живи спирачките, чудесни спирачки има тая волга, ей! Л. Дилов, Т, 117. // Повишавам, увеличавам над нормалното (телесна температура, кръвно налягане и под.) Командирът Арсо .. се бе простудил, вдигна висока температура, легна. Ж. Колев и др., ЧБП, 51. — Върви и не ме ядосвай! Пак ще вдигна кръвното налягане! Н. Русев, П, 12.
21. Обикн. в съчет. със същ. като: тояга, сопа, дърво, камшик и под. Замахвам, заканвам се да бия, да ударя. — Назад! Не ти е тука мястото посред ден, работен ден, на дюкяна ти е мястото тебе! Какво си се разплакал, ти мъж ли си! Дигни едно дърво, па да видим кой ще дойде да ти затвори дюкяна. Д. Талев, ЖС, 113. Василев, ядосан, нервен, крещи по комисионера, комисионерът крещи по каруцарите, каруцарите мълчат, пък после закряскват и те на конете и дигат камшиците. П. Спасов, ХлХ, 216. Той вдигна бича със заплаха и клетви, те [кучетата] се разбягаха и после отново го нападнаха. Елин Пелин, Съч. IV, 77. Посочи му тате моята работа за пример… Оттогава го зачовърка завист и веднъж, като се спречкахме яката, дигнахме
