8. Помагам някому да стане, да се изправи. Жените вдигнаха болния и като го подпираха под мишници, изведоха го навън. Елин Пелин, Съч. IV, 39. Войници се опитват да го вдигнат прав. Ив. Вазов, Съч. XXI, 25. Детето падна, вдигни го! // Поставям в отвесно положение нещо съборено, катурнато. Вдигни бастуна!
9. Прен. Разг. Помагам на някого да оздравее, да възстанови здравето си; излекувам. Дърварите често ми носят борина и сухи дърва, а когато ме налегна племонията, билки браха от гората и на два пъти ми направиха „лапа“, докато ме вдигнат. Н. Хайтов, ДР, 182. Тя лежи в легло… — Нали така думат, свахо, давно пък я вдигнат. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 307. Майчина смърт! Люто син за тебе ще отмъсти, само, боже, дай ми сила и вдигна мя по-скоро. Ил. Блъсков, ИС, 50. // За лекарство или лечебни процедури — оказвам лечебно въздействие и правя някой да оздравее. Още същата вечер температурата му се покачи и аспиринът, и топлите чайове, с които го лекуваше Ванко, не можаха да го вдигнат. М. Грубешлиева, ПИУ, 299.
10. С предл. от. Накарвам някого да стане, да се махне от мястото си и обикн. да прекъсне работата си. Понякога нахалството на Митра го вдигаше дори от вечерята му в гражданския клуб. „Холан, докторе — започваше да го дърпа изпратеният от жена си Славян Дойков, — ела веднага в къщи! Митра е тежко болна.“ Д. Ангелов, ЖС, 25. Макар да живееха на хвърлей разстояние от метоха, близките му рядко виждаха Климент — кой можеше да го вдигне от книгите и от черквите! Й. Вълчев, СКН, 21. Теньо отиваше от врата на врата, дигаше хората от трапезата, усмихнат им шепнеше нещо. К. Петканов, МЗК, 11. // Събуждам, разбуждам, карам някого да стане от сън. Навярно чукането на Ирина и Костов го [лекаря] беше вдигнало от следобедния сън, защото той отвори вратата на ниската едноетажна къщица с намръщен и крайно отегчен вид. Д. Димов, Т, 498. — Защо лежиш така? — мъмреше го тя нежно, когато оставаха сами. — Срам ме е от тетя, по пет пъти се завръщам да те дигам… — Умирам за сън! — оправдаваше се той. Г. Караславов, С, 153. Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях. Елин Пелин, Съч. I, 15.
11. Лов. Подплашвам и прогонвам от мястото му дивеч. Зад една могила се понесоха далечните писъци на гончетата, които дигнаха заек. Ем. Станев, ИК II, 166. Понякога Зъмка вдигаше ято яребици или се спираше при някой таралеж, лаеше го от яд, че не може да го докосне. Ем. Станев, ЯГ, 33. Лисицата тичаше безшумно между храстите и вдигаше зайците. А. Каралийчев, Тр, 95. Гърмежът вдигнал от брястовете над езерцето хилядните ята на черните врани. О. Василев, ЖБ, 6.
12. Заставям някого (обикн. много хора) да напусне дадено място, и да се премести другаде. — На крак, на кра-а-к! — дойде провлечен вик откъм еничарските шатри… Пашата вдигаше стана си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 460. Вдигнали ги една нощ от казармата, още новобранци, и ги хвърлили да гонят врагове. Ст. Даскалов, ЕС, 157. Вечерта пристигнахме в Скопие. Свалиха ни от вагона като стадо и по най-тъмните улици ни откараха в градския затвор. Оттам ни вдигнаха пак посред нощ. Д. Жотев, ПМИ, 56. — Вас ще ви преместят в плевенския затвор… тази вест не ни изненада… Ние очаквахме всеки ден да ни вдигнат. Ем. Манов, ПЯ, 68-69. Сърбите, ако и не напълно, постигат целта си. Турците се задължават да вдигнат гарнизоните си от вътрешността на страната. Ив. Унджиев, ВЛ, 56. // Разг. Задържам и отвеждам някого под стража; арестувам. — А как ви арестуваха? — Много просто: дойдоха четирима стражари във фабриката и ме дигнаха… М. Марчевски, МП, 63. — Двама цивилни полицаи го откараха… Всички тук знаят, че сте приятели… Кой знае дали утре няма да вдигнат и тебе. М. Грубешлиева, ПИУ, 152.
13. Вземам, натоварвам нещо, за да го откарам на друго място. — Дойдох да дигам тютюн, но ми се счупи колата. X. Русев, ПС, 248. През тоя ден стрижачите остригаха двойно повече руна. От Одрин, пак по същото време, пристигнаха коли и дигнаха вълната. К. Петканов, ЗлЗ, 243. — Хаде де, Иване, .. да идем да дигнем моите снопи, че угниха на нивата. Ил. Блъсков, СК, 31.
14. Разг. Тайно присвоявам нещо чуждо; вземам, открадвам. — Разбра ли как са взели лодката? — Досетих се! — каза Кенан недоволно .. — Дигнали са я заедно с хората. П. Вежинов, ДБ, 286. А разбойникът дигнал през това време списъците и сега — не знам, казва, не съм ги помирисвал! А. Гуляшки, СВ, 179. — Де е кадрото? — извика Хасан бей. — Кадрото на джина де е? Казвай, негоднико, кой го е дигнал! Ст. Дичев, ЗС II, 679. — Къде е тетрадката ми, кажи! .. — Тука беше — втурва се Събчо, .. — Тука, ама я няма тука. — Някой я е дигнал. Ст. Даскалов, ЗС, 284. // Принудително вземам, отнемам нещо от някого. Дигат ти цигарите, които малко преди това на българската граница си купил без бандерол. Кр. Белев, З, 100. Като ни дигнат и гащите бирници и джандари, и от баща си ще се откажеш. Г. Караславов, СИ, 165.
15. Разг. Изграждам, построявам, издигам (постройка, сграда и под.). А след две години, за учудване на всички комшие и познайници, които го мислеха за нищо човечец, той вдигна една висока и хубава двойна къща, с повечко стаи и с широки зимници. Т.
