е — накрая се завръща възмъжал, пълен с житейски опит и познания… П. Михайлов, МП, 17-18.
2. Прен. Който е достигнал по-висока степен на духовно, творческо, професионално развитие, на политическа зрелост и устойчивост и под. Българският театър посреща своето столетие възмъжал и обогатен. ЛФ, 1956, бр. 2, 1.
ВЪЗМЪЖА`ЛОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на възмъжал. А именно тези стихове ни го [П. Р. Славейков] показват в неговата душевна възмъжалост. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 179.
ВЪЗМЪЖЕ`Я. Вж. възмъжавам.
ВЪЗНАГРАДЯ`. Вж. възнаградявам и възнаграждавам.
ВЪЗНАГРАДЯ`ВАМ, -аш, несв. (осгар.); възнаградя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Възнаграждавам. възнаградявам се, възнаградя се страд. Недостатокът на .. влажността на кожата подир сяко умиване трябва да са възнаградява, като натриваме кожата с някое масло. Лет., 1876, 109.
— Друга (остар. книж.) форма: вознаградя`вам.
ВЪЗНАГРАДЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възнаградявам и от възнаградявам се.
ВЪЗНАГРАЖДА`ВАМ, -аш, несв.; възнаградя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Давам пари или нещо материално на някого срещу положен труд или за извършена услуга. Стиснах ръката на младежа, благодарих му от сърце, исках да го възнаградя и дори му подадох няколко банкноти, но той леко отблъсна ръката ми. М. Марчевски, ОТ, 523. — Похвално е рвението на манастира към Бога и към царя, отче Филипе. Не ще забравя да възнаградя и тебе, и светата твоя обител за труда .. — допълни Йоан Александър. Ст. Загорчинов, ДП, 370. Поисках да го възнаградя, но той любезно отказа. На носачите и прислужниците тук плаща параходната компания и те не приемат „бакшиш“. Кр. Белев, З, 17. — Кой е тоя! — Това е управителят на Ерусалим, комуто занесох новината, — .. — Какво те възнагради? Елин Пелин, Съч. IV, 251-252.
2. Давам нещо на някого като награда. Хората обичат да възнаграждават загиналите с почитта и уважението си. К. Калчев, СТ, 108. За такава синовна любов, като нямам с что друго да тя възнаградя, посвещавам ти настоящата книжица. Р. Блъсков, ТПД (превод), 3. // Давам на някого нещо в замяна; компенсирам. Червените коси придобиват най-хубавия бял цвят на старини. Така природата възнаграждава тия, които е белязала с червени коси през младостта. П. Спасов, ХлХ, 336. — На какво се мерехте, Павлович? — На ястреб. .. — Много съжалявам, Павлович. Всичко бих направил, каквото поискате, за да възнаградя пропуснатия случай. Н. Попфилипов, РЛ, 121. Картината, която ни се откри, богато ни възнагради за мъките на тоя съсипителен двучасов вървеж. Ив. Вазов, Съч. XV, 134. Със своята снизходителност и нежност възнаграждава това, щото й недостига в красотата и отхраната. Ч, 1871, бр. 20, 626. възнаграждавам се, възнаградя се страд. Той знаеше: рано или късно справедливата борба се възнаграждава, рано или късно правдата възтържествува. Ст. Дичев, ЗС I, 398. Тук [в театъра] детето само дава отговор на много от своите „защо?“. Пред очите му се възнаграждават добрите, а се наказват лошите. Ив. Димов, АИДЖ, 164-165.
ВЪЗНАГРАЖДА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възнаграждавам и от възнаграждавам се. Възнаграждаване на труда.
ВЪЗНАГРАЖДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Заплатена сума или дадено нещо материално срещу положен труд или за извършена услуга. И той спечелил делото — първото си дело — и взел двайсет лева възнаграждение! Д. Калфов, Избр. разк., 354. Те [ратаите] получават съвсем нищожно парично възнаграждение, тъй като част от него вземали в натура. Ив. Унджиев, ВЛ, 12. По тесен коридор те се упътваха към някаква странична стая без прозорци. Нея домнул Санду даваше срещу прилично възнаграждение на лица, които .. предпочитаха събирането им да става скрито от чужди погледи. Ст. Дичев, ЗС I, 413. Като предлагам настоящата си покана, видях за добре да предложа и възнаграждение от моя страна било в мое издание книги, било в пари, .., на тия добри приятели. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, б. с. Трудово възнаграждение. Премиално възнаграждение. Наднормено възнаграждение.
2. Остар. Книж. Награда. Вие знаете, че добрите дела всякоги заслужават възнаграждение. Д. Войников, РК, 54. Италианските съюзници, които от сичките повече носели теготата на римските войни, искали, като законно възнаграждение — право да са считат за римски граждани. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 328. // Нещо, дадено на някого в замяна; компенсация. И друго възнаграждение не иска за много трудния си живот, освен сладкия поглед на ония, что тя възблагодарява. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 40.
— Друга (остар. книж.) форма: вознагражде`ние.
ВЪ`ЗНАК нареч. По гръб, с лице нагоре. Падна Шибил, падна най-напред на лицето си, после възнак. Й. Йовков, СЛ, 18. Лежеше тя възнак, неподвижна и безмълвна, но ако човек се взреше по-добре, щеше да забележи как по лицето й минаваха сенки, устните й потрепваха. Ст. Цанев, МБ, 127. Балкан се изтегна възнак, скръсти ръце под главата си и се замечта. М. Марчевски,
