някак нахално добави: — И толкоз по-добре. Станка дишаше тежко. Тя завъртя с възмущение глава и пристъпи решително напред. Г. Караславов, ОХ I, 451-452. По лицето на директора се виждаше голямото му възмущение, но той мълчаливо се отправи към вратата. Последваха го сред тиха врява и останалите десетина учители, които не си бяха чули имената. Д. Талев, И, 90. // Масово, колективно изразяване на несъгласие. — Аз не мога да остана без служба! Аз трябва да живея… И цял поток горчиви оплаквания, възмущения. Ив. Вазов, Съч. IX, 146. Ала малко по малко у някои по-бедни селяни това учудване преминуваше и в нескривано възмущение. Т. Влайков, Съч. III, 85. Сърцето златно / на простодушний български войник / покрусено е. Чуй се ропот, даже вик / на възмущение, на гняв. К. Христов, ЧБ, 325.
3. Остар. Книж. Бунт, въстание. Оттогава България стана зрелище на международни войни, поприще на непрестанни възмущения. Р. Каролев, УБЧИ, 99. Възмущението на войските са продължаваше и при всичко че султанът ги надари богато за своето възцаряване. С. Бобчев, СОИ (превод), 131. След Михаила въстана болярин Шишман Мокр със своите четире синове. Целта на сичките тези възмущения беше .. България да са избави от византийско влияние. Р. Каролев, УБЧИ, 99. Скоро едно силно възмущение във Вавилон, дето искали да са отърват от персидското иго, принудило го [цар Дарий] да са улови за оръжие. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 136.
4. Остар. Астрон. Отклонение на небесно тяло от движението по конусно сечение, причинено от притеглянето на друго тяло освен централното тяло; смущение, пертурбация. Способите за изчисление на планетните възмущения били значително усъвършенствувани; планетата Уран са присъединила на нашата слънчова система и много по-точно били определени масите на големите планети, особено Сатурновата. Д. Витанов, НС (превод), 137. Без приготвяне человек ще е съвсем неспособен, за да изчисли хода на небесните тела, да даде математическа сметка за тяхната скорост или за техните възмущения. Ч, 1870, бр. 3, 66.
ВЪЗМЪЖА`ВАМ, -аш, несв.; възмъже`я, -е`еш, мин. св. възмъжа`х, св., непрех. 1. За мъж — достигам пълно физическо развитие, пълна физическа зрелост. Борис познаваше тия женски погледи — така го гледаха много жени, откакто бе възмъжал, и в Преспа също, макар и по-скришом. Д. Талев, ГЧ, 8. През тези три-четири години той .., порасна; горната му устна почерня от мъх, гласът му загрубя; заякна, възмъжа. Ил. Волен, МДС, 110. През размирните години Колчо бе заякнал още повече, възмъжал беше и сега изглеждаше вече като същински ергенин. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 175. // Укрепвам физически и духовно. През тази есен и Никола като че ли изведнъж възмъжа. Разбра, че светът е разделен на две класи — едната работи до изнемогване и гладува, а другата живее върху гърба й от щастливо по-щастливо. Г. Русафов, ИТБД, 143. В средата на политическите затворници те бързо укрепнаха и заякнаха духом, възмъжаха и узряха не за годините си. Г. Караславов, Т, 92. През това лято Боян Делийски не само се поправи напълно от болестта, но и някак израсна тялом и духом, възмъжа. Ем. Манов, ДСР, 162.
2. Прен. Достигам по-висока степен на духовно, творческо, професионално развитие, на политическа зрелост и устойчивост и под. Там [всред пътуващите театри] изпитах най-напред силата на аплодисментите, .. Там възмъжах като актьор. Ив. Димов, АИДЖ, 109. Усилията на тези грижливи и обичащи театъра люде дадоха акцент в развитието и в спецификата на сценичното изкуство. Колективът съзряваше, възмъжаваше. Ст. Грудев, АБ, 67. Близки до сърцето му винаги стояха Иван Вазов, Пенчо Славейков и Елин Пелин .. С тяхното могъщо изкуство укрепна и възмъжа Йовковият талант. А. Каралийчев, С, 256. Повече от четири и половина века из поробените български земи се разпореждат паши, спахии и бейове, .. Това са усилни години, през които българският народ минава през жестоки изпитания и възмъжава. Г. Дръндаров, ВЗ, 5-9.
ВЪЗМЪЖА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възмъжавам. Кой го бе научил да подозира другите в лоши намерения? .. Или тази промяна у него беше естествена, беше едно възмъжаване по дух след възмъжаването по години? Ем. Манов, ДСР, 402. Щадете младоците, братя, помагайте им в страшния и съдбовен път към възмъжаването! Ем. Станев, А, 72. Поетът трябва да воюва за по-голяма самобитност и оригиналност, .. Това, разбира се, ще дойде с времето, с опита. Това е въпрос на творческото възмъжаване. ЛФ, 1956, бр. 48, 2.
ВЪЗМЪЖА`Л, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от възмъжея като прил. 1. Който е достигнал пълно физическо развитие, пълна физическа зрелост на мъж. Наместо предишното голобрадо момче, .., сега се яви заякнал и възмъжал левент. Й. Йовков, Ж 1945, 52. — Пролет! — рече най-сетне архимандритът, .. — Пролет, Игнатий! Разбираш ли какво означава това: пролет! Игнатий не по-зле от него знаеше какво означава тя; той я чувствуваше в своето възмъжало тяло. Ст. Дичев, ЗС I, 266. // Който е укрепнал физически и духовно. Коста и Милко .. бяха тогава вече възмъжали, с доста оформени възгледи. СбЦГМГ, 151. Заминал като ученик, с нежен мъх по страните, с блеснали и търсещи очи, скитал се в чужди, непознати страни, учил се е, работил
