.. залепи продължително уста върху устата на другарката си. .. — Възмутително, — обади се бае Ради, .. Да правят такива работи из светите хорски ниви. Елин Пелин, Съч. IV, 190-191.
2. Простонар. С възмущение; възмутено. — Глупци, .., вашите водачи папат тлъстите червонци, пък вие зяпате и ядете само даяка из участъците… — Не е вярно! — възразявах възмутително аз. Г. Караславов, Избр. съч. II, 300.
ВЪЗМУТИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възмутителен. При всичкото си отвращение да се разправям печатно с моите врагове, аз счетох тоя път нужно да наруша правилото си, поради възмутителността на тая инсинуация. Ив. Вазов, НПис., 151.
ВЪЗМУТЯ`. Вж. възмутявам и възмущавам.
ВЪЗМУТЯ`ВАМ, -аш, несв. (остар.); възмутя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Възмущавам.
ВЪЗМУТЯ`ВАМ СЕ несв. (остар.); възмутя` се св., непрех. Възмущавам се.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
ВЪЗМУТЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възмутявам и от възмутявам се; възмущаване.
ВЪЗМУЩА`ВАМ, -аш, несв.; възмутя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Предизвиквам възмущение у някого. Бай Ганьо разбира и от кулинарно изкуство и не само че разбира, но и всяко нарушение на тоя занаят го възмущава. Ал. Константинов, БГ, 62. Тъкачев разбра, че му загатваше за плащане и това грубо търговско предложение за честта на една чиста и светла девойка, което правеше той, старият общественик, реформаторът на света, го възмути. Г. Караславов, ОХ I, 248. С метална острота проблясваше подозрението, че тя пак беше намерила някого и навярно нямаше да държи сметка за приличието. Но мисълта за това не го възмути, а само засили нуждата от нея. Д. Димов, Т, 503. Побоят, който на 24 миналий месец се нанесе публично, от хора развалени, върху най-заслужилия на отечеството и короната български патриот, Ст. Стамболов, дълбоко ни възмути. С, 1894, бр. 1497, 3.
2. Остар. Книж. Бунтувам. В онова время, когато бил отишъл из Египет в Етиопия с войска, явили му, че в Персия ся появил лъжец, който показвал себе за Смердиса и възмущавал народа. Г. Йошев, КВИ (превод), 50.
ВЪЗМУЩА`ВАМ СЕ несв.; възмутя` се св., непрех. 1. Изпитвам възмущение, като обикновено го изказвам, давам му външен израз. — Изтърбуши ме тая каруца. — Шосето от града до селото е много лошо. — Това не е шосе, това е инквизиция! — възмути се бащата. — Ужасно друсане беше. Г. Караславов, ОХ I, 238. Никой не защити девойката. .. Възмутих се и се намесих — с един удар повалих нахалника и освободих Доанга. М. Марчевски, ОТ, 65. — Аз трябва да обера един благороден старец, още и родолюбец и душата ми се възмущава… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 54. „Аз й приказвам като на човек, а тя ми отвръща като на куче“, си мисли той и още по-силно се възмущава и озлобява против нея. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 240. Всяка сутрин той ги срещаше, .., питаше ги как живеят, а те всичките .. му отвръщаха: „Както Бог дал.“ — Както Бог дал ли? — възмущаваше се Рангел. — Не Бог, а каквото сами направим, това ще бъде. Д. Кисьов, Щ, 158.
2. Остар. Книж. Разбунтувам се. На 19 април Панагюрище бе дигнало знамето, на 20 въстана Копривщица, подир 6 часа възмути се Клисура!… Ив. Вазов, Съч. VII, 133. За цар провъзгласи себе си Шишман и сичка България са възмути. Византийският император Никифор, като са уплаши да не би в България да земе връх партията, която беше противна на Византия, побърза да проводи в България цар Петровите синове Бориса и Романа. Р. Каролев, УБЧИ, 100.
ВЪЗМУЩА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възмущавам и от възмущавам се.
ВЪЗМУЩЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Силно раздразнение, предизвикано у някого от несъгласието му с факт, който е в противоречие с разбиранията му за добро, право, справедливо; негодувание. Старата бе несправедлива и я засегна болезнено, .. — обиди тя нейната обич към Лазара. В сърцето на Ния се надигна и се засили ново чувсто — на съпротива, на възмущение. Д. Талев, ПК, 90. Кино, кино и кино! .. Жена ми и дъщеря ми почнаха да тичат от театър на театър, вбесени, застрастени, недояли, недоспали, .. и в душата ми кипна възмущение срещу това дяволско изобретение, което преобразява и разваля семействата. Елин Пелин, Съч. IV, 149-150-151. Синигера кипна от възмущение — как може възрастен човек да лъже така? Т. Харманджиев, КЕД, 26. Мъченическата смърт на безспорно талантливия сатирик-поет Алеко Константинов предизвика, както и трябваше да се очаква, всеобщо възбуждение на духовете, всеобща скръб и справедливо възмущение. Г. Кирков, Избр. пр I, 41.
2. Външен израз на това чувство. — Кой хвърли това подозрение в главата ти? — чу се един глас на възмущение. Елин Пелин, Съч. IV, 15. Тя е от тия, дето обичат удоволствията и се продават — каза Райна. Костадин изгледа сестра си с възмущение. — Как тъй се продават? Тя да не е добитък! Не мога да търпя таквиз приказки! — извика той. Ем. Станев, Ик I и II, 40. — Аз съм женена — .. — Знам — рече той и
