ГБД, 124. Ратаят Янаки .. лежеше възнак на одъра и нещо си пееше. Ем. Станев, ИК I и II, 30. Руска, легнала възнак .., гледаше през клоните на шубрака ясната луна и душата й се топеше в някакъв тих, сладък копнеж. Д. Ангелов, ЖС, 425.
ВЪЗНАМЕРЯ`. Вж. възнамерявам.
ВЪЗНАМЕРЯ`ВАМ, -аш, несв.; възнамеря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св. (остар.), непрех. Книж. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Имам намерение, замислям да осъществя, да извърша нещо. Най-много я развълнува обстоятелството, не през лятната ваканция с равни парични приноси и труд от монасите Институтът по опитна медицина и Дружината на Христа възнамеряваха да открият в епидемиите огнища около Пеня Ронда болница за проучване новата ваксина на отец Ередиа. Д. Димов, ОД, 142. Влезе във вечерния влак и се настани в едно празно купе. На другия ден възнамеряваше да бъде в Горна Оряховица. Ем. Станев, ИК I и II, 156. Толкова дълго време той не беше се разделял с едничкия си син — и на`, той, бащата, нема` сили да го посрещне сурово и студено, както възнамеряваше. Г. Караславов, ОХ I, 237. Мечкарски се бе приготвил за домашен отпуск, който възнамеряваше да прекара в някой курорт. Ст. Марков, ДБ, 223. С голямо удивление ся известява, че цар Квибий, разгневен защо европейците да направят град на земята му, възнамерил да го разори и изгори. П. Кисимов, ОА I (превод), 148.
ВЪЗНАМЕРЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от възнамерявам.
ВЪЗНА`СЯМ, -яш, несв.; възнеса`, -е`ш, мин. св. възне`сох, прич. мин. св. деят. възне`съл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Книж. 1. Нося нагоре; издигам, изкачвам. Оттук мя вдигнете, / от този свят трънен, суха слама, / възнесете мя към небето, дето / няма злоба. П. Р. Славейков, Н, 1883, кн. 8-9, 924.
2. Отправям (молитва и под.). И стълпи се по вси църкви и обители народ — да възнася молитви към света Богородица Елеуса и към Господа Пантократор. Н. Райнов, ВДБ, 59. Души безгрешни сякаш, процесия безкрайна, / невидими към Бога молитвата си тайна / възнасят. П. К. Яворов, Съч. I, 17. Навсякъде из България в този ден [14 февруари] църквата възнася благодарности и молитви Богу за здравието и дългоденствието на господаря. С, 1894, бр. 1319, 1.
3. Хваля много; възхвалявам, превъзнасям. В омая на страстта, / в домогвание за една милувка, / не ме ли той възнасяше — Киприда?! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 42. Критик приятеля си хвали, вика, / приятелят възнася пък критика… Ем. Попдимитров, СР, 90. възнасям се, възнеса се страд.
ВЪЗНА`СЯМ СЕ несв.; възнеса` се св., непрех. Книж. 1. Движа се, отивам нагоре; издигам се, понасям се нагоре. Летим вече над Германия. Ние сме над облаците. Няма процепи, няма земя. Ту се възнасяме, ту падаме в безвъздушни дупки и самолетът започва да рие като в сняг. Г. Белев, КВА, 27. Влязохме в една тъмна стая, тази стая се откачи от земята и ние почнахме да се възнасяме. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 40. Той [орелът] със силните си крила се възнася до облаците. Ст. Ботьов, К (превод), 6.
2. За звук, шум и под. — разнасям се нагоре и на всички страни; раздавам се. Камбани поръча в солунските леярници, дето ги лееха от чудна сплав, та като забият, да ечи планината и да се възнася хвалебственият им звън към небето. П. Константинов, ПИГ, 14. Зад каменната ограда, .., наляво падат буйни къдрави снопове разпенена вода и се губят на стотина метра долу, в една кипяща пенлива маса, от която се възнася силно бумтение. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56. Огнище — град си ти [Париж] на свобода, / богатства тук враждуват с нищетата, / и щом залезе слънцето по здрач, / псалом се глух възнася с кървав плач. Ем. Попдимитров, СР, 118. Не викове отчаяни тук чух / като онез, що мъка зла разпаля; / въздишки поразиха моя слух, / кои отвред възнасяха се стройни / и стигаха далеч кат ропот глух. К. Величков, Ад (превод), 37.
3. Големея се (Н. Геров, РБЯ).
ВЪЗНА`СЯНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от възнасям и от възнасям се.
ВЪ`ЗНЕБЕ нареч. Диал. Много високо, нагоре във висините; възбог. — Ура! Ура! Ура! И гражданинът, Тричко Тричков подскочи три пъти от радост, хвърли си възнебе шапката и изхвръкна като птиче на улицата. Хр. Радевски, Избр. пр III, 206.
ВЪЗНЕБЕСИ` нареч. Книж. Възбог, навъзбог. Предвечерната здрачина сгъстяваше звуците на селската музика, та долитаха вече глухи и дуднещи, като из геран. Само малката флигорна се отдели по едно време от своите посестрими и от уморения тупан, писъкът й литна възнебеси. О. Василев, ЖБ, 53.
ВЪЗНЕГОДУ`ВАМ, -аш, св., непрех. Книж. Изкажа, изразя негодуванието, което ме е обзело. — И няма аз да стана оръдие на едно лошо и неправедно дело, от което ще възнегодуват болярите и народа. Ив. Вазов, Съч. XX, 119. — Тя, майка ни, отиде надолу по селата. Ожени се, щом умря баща ни, спокойно отговори то [момченцето]. — А вас ви остави сами, а! — възнегодувах аз. — Аа, не! Тя ни искаше, ама оня не ни щя… Ил. Волен, РК, 28. Когато Раковски пожелал да вземат участие в това [букурещко] дружество и някои от младите
