възбудимост и проводимост. Анат. VIII кл, 12. В кръжока по овощарство Дончо Спахиев е работил върху връзката между възбудимостта на цветните пъпки и измръзването им. ВН, 1958, бр. 2050, 1.
ВЪЗБУДИТЕ`Л, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Средство, което предизвиква възбуда. Разтворимите калциеви съединения служат като възбудител и регулатор на сърдечната дейност. Хим. IX кл, 1965, 24. Кафето действа като възбудител на нервите.
2. Биол. Причинител на заразна болест. Възбудителят на маларията например, т.н.* малариен плазмодий, .., се пренася от маларийния комар при ухапване най-напред на болен, а след това на здрав човек. Е. Головински, ВК, 6. По домашните животни върлуват редица заразни болести. Възбудителите на заразните болести — бактерии и вируси — се размножават в организма на болните животни. НТМ, 1961, кн. 9, 25.
ВЪЗБУДИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който възбужда. Кафето има възбудителни свойства. △ Възбудително средство.
ВЪЗБУДИ`ТЕЛКА ж. Електр. Малък генератор за постоянен (прав) ток, предназначен за възбуждане на магнитното силово поле на по-мощен генератор. Обикновено възбудителката е монтирана на вала на генератора. Възбудителният ток се довежда до възбудителната намотка на полюсите посредством четки и пръстени. Ел. XI кл, 1965, 107.
ВЪЗБУДИ`ТЕЛНО. Нареч. от възбудителен. В тия барове миришеше възбудително на потни женски тела, на алкохол и сладострастни парфюми. Д. Димов, ОД, 22. Водопадът все още не се вижда. Шумът, бумтежът действува възбудително, просто треперя от нервност и нетърпение. Г. Белев, КВА, 118.
ВЪЗБУДИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възбудителен.
ВЪЗБУ`ДЯ. Вж. възбуждам и възбуждавам.
ВЪЗБУЖДА`ВАМ, -аш, несв. (остар.); възбу`дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Възбуждам. В едно разказвание има три части: 1-о встъпление, дето съчинителят приготвя умовете, възбуждава любопитството, улеснява разума занапред. Д. Попов, СбРС (превод), 3. Възбуждаван от завист, Сатанаил не сдържал обещанието си, което дал на Бога, и намислил сам да стане бог на человеците. ПСп, 1873, кн. 7-8, 78-79. възбуждавам се, възбудя се страд.
ВЪЗБУЖДА`ВАМ СЕ несв. (остар.); възбудя се св., непрех. Възбуждам се.
ВЪЗБУЖДА`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възбуждавам и от възбуждавам се; възбуждане.
ВЪЗБУЖДА`ЕМ, -а, -о, мн.-и, прил. Който може да се възбужда.
ВЪЗБУЖДА`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възбуждаем.
ВЪЗБУ`ЖДАМ, -аш, несв.; възбу`дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Предизвиквам, пораждам възбуда у някого; вълнувам, дразня, раздразням. Бяха тия първи пролетни дни с ведро и синьо небе, .., които възбуждат, опияняват и пораждат неутолима любов към живота. Й. Йовков, Разк. I, 46-47. Дълго време той държа шишето, без да пие. Друго тъй също сладко питие го опияняваше и възбуждаше — мисълта за отмъщение. Елин Пелин, Съч. III, 156. Тя се поразстъпи нагоре-надолу, сляпа за светлините на града, чийто шум вечер винаги приятно я възбуждаше. Ст. Даскалов, СЛ, 516. Тоя отговор възбуди двете страни, които, наежени, бяха готови да се хвърлят една върху друга. Ст. Чилингиров, ХНН, 163. Четенето винаги беше за него най-добрият отдих. То го отдалечаваше от всекидневието и го възбуждаше по особен начин, доставяйки му наслада. Ем. Манов, БГ, 37. Не че Василев се стесняваше от девойката, .., просто скорошното й появяване радостно го възбуждаше и той можеше да погледне на страданието си от известна дистанция. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 34.
2. Предизвиквам полово влечение у някого. Тялото на голата жена го възбуждаше.
3. Ставам причина да се появи, породи нещо (някакво усещане, чувство, мисъл и под.) у някого; предизвиквам. Печената пържола и блюдото с гъста каша, .., които възбуждаха някога у момчето вълчи апетит, сега му се сториха безвкусни. Гр. Угаров, ПСЗ, 540-541. Злото .. възбужда у него по-силна жажда за работа, по-голям кураж за борба. Т. Влайков, Съч. III, 295. Джеймс Донъл танцуваше с едно младо момиче и дебелото му, люлеещо се тяло възбуждаше смях. Г. Белев, КВА, 332. След една седмица бях назначена в театъра. Василев знаеше, че с това назначение ще възбуди клюки и подмятания. Й. Попов, ЧП, 29. Князът ги прие много сърдечно народните представители и им заяви, че ще изпълни народната воля. Новината се пръсна веднага по града и възбуди голямо впечатление. С. Радев, ССБ I, 401. Картините ви дивни познати са на мен, / те спомени възбуждат свещени тоя ден / за дни фъркати, красни, кога с другари млади, / като сърни летяхме над бездни, водопади. Ив. Вазов, Съч. I, 143. Възбуждам интерес. Възбуждам любопитство. Възбуждам негодувание. Възбуждам отвращение. Възбуждам подозрение. Възбуждам съжаление. Възбуждам завист. Възбуждам вълнения. Възбуждам асоциации. Възбуждам въпроси. Възбуждам спорове.
