юзда повел. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 54. Възбряг / възпираха отдолу закъснели / за Беш-Бунар девойки, и далеч / разпръскваше се охолний им смях. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 93.
ВЪЗБУ`ДА ж. 1. Психическо състояние, съпроводено с изживяване на някакви чувства, което се характеризира с нервно напрежение и неспокойствие, намира израз в поведението на човека и се отразява на външния му вид. Вардарски чувствуваше близостта на Ния — .. Това предизвикваше у него нарастваща възбуда и тревога, кръвта шумеше в ушите му. Д. Талев, ПК, 198. И когато Бомбита забиваше блестящо шпагата си в сърцето на бика, .. мъжете размахваха и хвърляха широкополите си кордовски шапки, докато жените със зачервени от възбуда лица грациозно люлееха ветрилата си! .. Д. Димов, ОД, 44. Около празниците хората са винаги в особен вид възбуда. Й. Попов, МДВ, 8. Ръцете му треперят от възбуда и залагат жетони по цялата маса, вратовръзката му е изкривена на една страна, червеното му лице лъщи от пот. Св. Минков, ДА, 62. Предстоящото откриване на театъра с първата му пиеса бе станало за него най-важното събитие и го държеше в една постоянна възбуда. Ем. Манов, ДСР, 122.
2. Физиол. Възбуждение (във 2 знач.). Ако едновременно действуват върху животното два дразнителя: един, който предизвиква безусловен рефлекс (например храна), а друг — неутрален, .., то в мозъчната кора се появяват две огнища на възбуда. Псих. X кл, 20. Установено е, че в клетките на кората на главния мозък постоянно протичат процеси на възбуда и потискане. НТМ, 1962, кн. 3, 19.
ВЪЗБУ`ДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Физиол. Който се отнася до възбуда (във 2 знач.). С развитието на детето възбудните процеси се засилват, а потискащите — намаляват. К. Рашков и др., ДБ, 25. В клиничната картина се различават две фази: възбудна и торпидна. През време на възбудната фаза болните са в съзнание и психично неспокойни. М. Василев и др., ВБ, 159.
ВЪЗБУ`ДЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възбудя като прил. 1. Който се намира в състояние на възбуда (в 1 знач.); развълнуван, оживен, неспокоен. Умните, тъжни и големи очи на Станка се спряха дълго върху Цвета. Те не бяха я виждали така жива, така възбудена, така хубава. Елин Пелин, Съч. III, 123. Командирът на дивизията .. се прибра у дома си късно вечерта ядосан и сърдит. В стаята нямаше никой и той почна да се разхожда възбуден от стена до стена — .., само с една единствена ядовита фраза в ума: „Ще му откъсна врата на това яре!“ П. Вежинов, ВП, 41. Някои интелигенти влизаха в клуба мрачни, други, възбудени и нервни, отсега спореха и вътре се носеше оживена глъч. Ем. Станев, ИК I и II, 59.
2. Който изразява възбуда (в 1 знач.). Той бързаше, лицето му бе възбудено и зачервено. Г. Караславов, ОХ IV, 158. По възбудените им гласове разбирам, че нещо силно ги вълнува. Л. Александрова, ИЕЩ, 38. Говореше много, смееше се. Галчев забелязваше тая необикновена и възбудена веселост у нея, мислеше си, че е зарад него и се радваше. Й. Йовков, ЧКГ, 149.
3. Физ. За молекула, атом и под. — който е изведен от устойчивото си състояние. Светлинните лъчи, излъчени от възбудени атоми, могат да бъдат видими или невидими за нашите очи. Ал. Раев, СС (превод), 11.
ВЪЗБУ`ДЕНО нареч. В състояние на възбуда или изразявайки възбуда; развълнувано, оживено, неспокойно. Кой знае откога не виждали път, сега те силеха напред, .., а Вълчан ту опъваше юздите, ту се обръщаше към Къня и нещо му говореше, като възбудено махаше с ръка. Й. Йовков, Ж 1945, 41-42. Страстен комарджия, Казански се беше увлякъл в играта… Той непрекъснато губеше и от силна възбуда кожата по скулите на русото му лице нервно потрепваше, а тънките му устни бяха изтънели още повече. Синкавоводнистите му очи гледаха зло и възбудено. Д. Анеглов, ЖС, 30-31. Неясно бръмчене от тихи, но напрегнати разговори изпълваше залите. Десетки, стотици лица слухтяха и очакваха възбудено сигнала на стачката. Д. Димов, Т, 276. Заедно с майките си те [учениците] тръгнали по улиците и възбудено, шумно пеели. Н. Ферманджиев, РХ, 265.
ВЪЗБУ`ДЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние или проява на човек, обхванат от възбуда. Неочаквано нещо се блъсна във вратата, тя се отвори шумно и в стаята нахълта Касабов .. — Какво има? — дигна голямата си глава Раковски, изненадан от тая неприсъща за секретаря въздубеност. Ст. Дичев, ЗС I, 376. Разказваше за видяното на сцената на театъра с вълнение и възбуденост.
ВЪЗБУ`ДИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е склонен бързо, лесно да изпада във възбуда (в 1 знач.). Трябваше да се очаква, че Симеон ще му [на стария княз] отговори поривисто и според нрава си, защото болестта го беше направила по-лесно възбудим. А. Гуляшки, ЗВ, 418.
ВЪЗБУДИ`МОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Свойство, състояние или проява на възбудим. Туберкулозно болните се отличават със своята лесна възбудимост. Н. Минчева, ЛФ, 129.
2. Физиол. Способност на живата тъкан (нервна, мускулна, жлезиста и пр.) да преминава в състояние на възбуждение като резултат от въздействието на дразнител; дразнимост. Нервът има две основни свойства:
