навъзбог, възнебеси. В полето нейде .. се вдигна до възбог последният ек на жална жътварска песен и замря. Елин Пелин, Съч. I, 80. Тая звънарня беше същата, която Теодосий видя още отдалеч — .. Далеко зад нея, отляво и отдясно, заключваха погледа му извишеният Орлов връх и плоският Гарван — и двата високи до възбог. Ст. Загорчинов, ДП, 238. Рой пеперуди бе: те носят се възбог. К. Христов, ЧБ, 47.
— Друга (остар. и диал.) форма: въ`због.
ВЪЗБРА`НА ж. 1. Книж. Забрана. — Разрешавам на твоите войски първи да влязат в Буртудизос като господари и да господаруват в него без ограничения до обяд. Възбрана слагам само върху господните храмове и децата до петнадесет години. А. Гуляшки, ЗВ, 533. По друг начин трябва да се поведе тоя народ, свикнал да си откъсне от градината какъвто и да е плод или зеленчук, винаги, когато му потрябва, когато му се дояде. Не познаваше възбраната, нямаше задръжки за нищо. Ел. Огнянова, НШ, 174.
2. Юрид. Постановена от съдебен изпълнител и вписана в нотариалните книги забрана за разпореждане с недвижим имот, собственост на длъжник. Възбрана върху имота. Вдигам възбрана. Отменям възбрана. Налагам възбрана. Слагам възбрана.
◇ Под възбрана, съм, се намирам. За нещо — забранен за разпространение, продажба, употреба, упражняване (съм). В много страни обществеността не е била добре осведомена за големите различия на аматьорския от професионалния бокс и поради тези обстоятелства в много от тях съществували закони, по силата на които боксът бил под възбрана. Ем. Жечев, Б, 9. Поради това, че захарта се намираше под възбрана, бозаджията нямаше нищо сладко, освен оризена боза със захарин. Б. Болгар, Б, 120.
ВЪЗБРАНИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Юрид. Който се отнася до възбрана (във 2 знач.). Налагането на възбрана ся бележи във възбранителната книга на подлежащий окръжен съд. ВП, 40. Възбранителни мерки.
ВЪЗБРАНЯ`. Вж. възбранявам и възбраням.
ВЪЗБРАНЯ`ВАМ, -аш, несв.; възбраня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Не позволявам на някого да извърши нещо или да се възползва от нещо; забранявам. — И — втора грешка направи: ти [Никифоре] възбрани на арменеца да идва в двореца. Н. Райнов, ВДБ, 142. Не възбранявай на себе си и на домашните си някое невинно и опростително увеселение, което по причина на работите си и други занятия не можеш да добиеш в друг ден на седмицата. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 60. Никой обаче не ми е възбранил и не може да ми възбрани да не наблюдавам как са вървели и как вървят работите в страната, в която живея. П. Р. Славейков, ПХС, 58. Портата ще прекъса всяко сношение с гърцкото правителство, ще изпъди гърцките поданици от земята си и ще възбрани влизанието на гърцки кораби в пристанищата й. ДЗ, 1868, бр. 4, 16. // Не оставям някого да извърши нещо; спирам, възпирам. Всяка държава е длъжна, .., да възбранява словом и оружием коя да е европейска държава, когато тя, с щета на съседите си, иска да ся разпространи безгранично. Ч, 1870, бр. 2, 48. възбранявам се, възбраня се страд. Колкото за исканията на българите да са употребява българският язик в училищата и черковно-славянският в черковите, то тези язици никога не са са възбранявали и че занапред патриаршията ще гледа безпрепятствено да са употребяват. Р. Каролев, УБЧИ, 166. Ако преди отплуването на кораба са случи да са възбрани търгуването с мястото, за което са отправя, условието са разваля без обезщетяването на никоя от уговорените страни. ДЗОИ I (превод), 287.
ВЪЗБРАНЯ`ВАМ СЕ несв.; възбраня` се св., непрех. Остар. Книж. Възпирам се, въздържам се. Ний не можем ся възбрани от да извикнем пълно и сладко утешение: Не, българският народ не е изгубен. Ч, 1870, бр. 5, 147. Не ми съглядвайте моля, че не ви отговорихме на писмата, които до тоя час приях, останаха без ответ, и да ни ся ще тоя ред не можеме ви представи причините, чрез които ся възбранихме да свръшеме това. АНГ I, 527.
— Друга форма: возбраня`вам.
ВЪЗБРАНЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възбранявам и от възбранявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗБРА`НЯМ, -яш, несв. (рядко); възбраня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възбранявам. Простото пребивание на един кой да е църковен началник в Цариград .., не е противоканоническо, туй е явно, не само от туй, че ни едно правило не го възбраня, но и от самите събития. Н. Михайловски, ОВ, 39. възбраням се, възбраня се страд.
ВЪЗБРА`НЯМ СЕ несв. (рядко); възбраня` се св., непрех. Остар. Книж. Възбранявам се.
ВЪЗБРА`НЯНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възбраням и от възбраням се; възбраняване. В дателен падеж ся полагат: 1) Лицето, на което ся дава нещо, .. 2) При глаголите, които означават: покорение или противност, помагане или възбраняне. Ив. Момчилов, ПСЕ, 116-117.
ВЪЗБРЯ`Г нареч. Диал. Нагоре, нанагоре. А веч другарите отдавна / настигнал, на възбряг Младен вървеше бавно, / кон за
