4. Ставам причина да се появи някакво действие, явление, проява и под.; причинявам, предизвиквам. Ястията трябва да се приготвят така, че да възбуждат отделянето на стомашен сок. ВН, 1955, бр. 187, 4. При сяко болезнено състояние тряба да употребиме всевъзможни старания, за да усилиме и ускориме целебния процес на природата, или, дето е това невъзможно, то барем да се постараеме да възбудиме такъв процес, който след време ще да произведе по-малко вреда. Знан., 1875, бр. 18, 279.
5. Предизвиквам започването на някакъв акт, обикн. съдебен (дело, преследване и под.). Лазар Матонов заведе иск за вреди и загуби против работниците си, а прокурорът възбуди против тях обвинение за бунт против властта. Т. Харманджиев, Р, 60. В Прилъп [Димитър Миладинов] не можел да възбуди никакво гонение против Битолский владика. К. Шапкарев, МЖБМ, 16. Ако лицето, което е пострадало от престъплението и възбудило преследванието, или неговий повереник не дойде в съдилището без законни за това принини, недохожданието му ся припознава като отренение от углавний иск и има за последствие прекращението на делото. ВП, 108.
6. Остар. Прех. и с др. същ. с предл. към, на или със следв. изр. със съюз да. Внушавам някому известни мисли, убеждения, чувства с цел да го накарам да извърши нещо; подтиквам, подбуждам. Той е възбудил и подканил Д-ските младежи да съберат този митинг. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 35. И защо вашите учители възбуждат народа да не припознава екзархията? Хр. Ботев, Съч., 1929, 228. Дали ще да помисли някой, че аз искам да възбуждам гражданете към междуособна война. Хр. Ботев, КК (превод),
63. Тогази той възбудил на въстание галите и те са съединили с него. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 307. Той правял нападения на прилежащите до Рим чужди земи и възбудил метрополията на Рим, Албалонга, на война против римляните. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 263.
7. Остар. Прех. и с др. същ. с предл. против. Предизвиквам враждебно, недружелюбно отношение спрямо някого или нещо; настройвам враждебно. В Цариград сяка неделя почти дохождаха известия из западните страни на нашето отечество, .., че компанията на Милош Милоевича изпроважда агенти, които възбуждат народа против екзархията. Хр. Ботев, Съч., 1929, 270. И ако твоите родители и роднини почнат да те възбуждат против мене, за едно или друго! Мила, слушаш ли ме? .. И ако аз, в някоя минута на лекомислие, .., се подхлъзна — какво ще стане с мене, с тебе, — с двама ни! П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 97. възбуждам се, възбудя се страд. Делата за престъпления по изборите се възбуждат направо от министъра на вътрешните дела. Ал. Константинов, Съч. I, 59.
ВЪЗБУ`ЖДАМ СЕ несв.; възбу`дя се св., непрех. 1. Изпадам в състояние на възбуда (в 1 знач.); вълнувам се, дразня се. — Успокой се, приятелю, успокой се, не се нервирай — казах му меко аз, защото индивидът много се възбуди и с такова напрежение махаше ръце, като че се напъваше да излезе из кожата си. Елин Пелин, Съч. IV, 175.
2. Започвам да изпитвам полово влечение към някого.
3. За чувство, мисъл, желание и под. или за някакво действие, явление, проява — възниквам, зараждам се, появявам се. Има и друго: докато окото на петстотингодишния роб не са накървави, докато не са възбуди в него жаждата за отмъщение, той не върши работа. З. Стоянов, ЗБВ II, 28. Като живях няколко време в манастиря, у мене се възбуди пак желанието, което еще от малък имах, да стана калугер. П. Р. Славейков, БП I, XXII. Покрай представата за власт, сила и почести,, които ще добие като кмет, от само себе си някак у него се възбуди представа и за имотност. Т. Влайков, Съч. III, 130. Следователно в близкия електроскоп се възбужда електричество, противно на това на стъклената пръчка, а в далечния — едноименно електричество. Физ. VIII кл, 1965, 22.
4. Физиол. За нерв, мускул, жлеза и под. — реагирам на дразнения от външната и вътрешната среда. Ако отделим например мускул заедно със съответния нерв от крака на жаба и поставим този нервно-мускулен препарат при условия, благоприятни за протичане на обменните процеси, нервът и мускулът запазват дълго време свойството да се възбуждат. Г. Дечев, Б, 9-10.
5. Диал. За рана — подновявам се (Н. Геров, РБЯ).
ВЪЗБУ`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от възбуждам и от възбуждам се. Санка не се безпокоеше толкоз за туй, което говореше Нона, колкото от това трескаво възбуждане и неестествена веселост, в която Нона се намираше. Й. Йовков, ЧКГ, 205. „Тези съдилища, гласеше указът, ще съдят само онези престъпления на органите на изпълнителната и полицейската власт, които имат характер на възбуждане на мятежи и неподчинение на законно установените власти.“ С. Радев, ССБ I, 280-281. Нервният импулс може да бъде разглеждан по най-разнообразен начин. Една характерна черта на неговата същност е несъмнено това, че той представлява електрическо възбуждане на живата материя. Ц. Цанев и др., ЧП, 113. Какви са били истинските причини за възбуждане на процес срещу Галилей? М. Калинков, ГГ, 89. — Туй бе едно възбуждане, едно бясно насъскване на простата маса срещу властта. Т. Влайков, Съч. III, 60.
