с дървено парче, обвито с плътно сукно, валяче от сукно, твърда четка или тампон. М. Тодорова и др., ТМСС, 259.
ВТРИ`ВАМ СЕ несв.; втри`я се св., непрех. Диал. 1. Силно, плътно се притискам, прилепям към някого или нещо. Святкали светкавиците и трещели гръмотевиците, но колкото по-силно трещели и повече беснеела бурята, дървото по-отчаяно се втривало в камъка, защищавало се. Н. Хайтов, ШГ, 181. — Духне ли вятър, високата гугла .. трябва да я стискаш, а тая без ръбовете се втрива на главата и пет пари не дава нито за вятър, нито за вихрушка… Н. Хайтов, ШГ, 69.
2. Пъхам се, въвирам се в нещо, между други неща (Н. Геров, РБЯ).
3. Ходя някъде или вземам участие в нещо, без да съм желан, канен. Мазникът се втрил и в гостната на познайника си. Ст. Младенов, БТР I, 368. Който се втрива, не се затрива. Послов.
4. Обикн. за крехка, чуплива стомана — при употреба се износвам, изхабявам от триене и под.; изтривам се (Н. Геров, РБЯ).
◇ Втривам се / втрия се като калпав бан в хилядо. Диал. Натрапвам се, навирам се там, където не ми е мястото, където не трябва (Н. Геров, РБЯ).
ВТРИ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от втривам и от втривам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТРИ`САМ, -аш, несв.; втреса`, -е`ш, мин. св. втре`сох, прич. мин. св. деят. втре`съл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Рядко. За треска — обхващам някого и предизвиквам тръпки, треперене, болезнено състояние. Тая треска не втриса тъй редовно децата, както младите. Ив. Богоров, СЛ, 32. Ах че са провикна болен Първан, / Мари как го зачу ламбантина, / ламбантина [налбантина] треска втресе. Нар. пес., СбНУ XXVII, 127-128.
ВТРИ`СА МЕ несв.; втресе` ме св., непрех. 1. Обхваща ме треска и започвам да треперя; разболявам се от треска. Стана ми още по-студено, усещах, че ме втриса. А. Гуляшки, ЗР, 105. Хвана ме малария. Тя се съпровождаше от висока температура, изгубих апетит и през ден ме втрисаше. Сл. Трънски, Н, 708. Коста пребледня, наклони глава, пречупи се и заби чело в земята .. Жените се загрижиха за него като за брат. — Трепери, втресло го е. — От треска човек тъй не трепери. К. Петканов, X, 181.
2. Прен. Изпитвам силна тревога, притеснение, страх от нещо и обикн. започвам да треперя. Три пъти ме втресе и претресе, догде стоях при министъра, ама не ме позна. Чудомир, Избр. пр, 60. Стигна до извода, че човек не трябва да се захваща за нещо, което не може да свърши сам. Оттогава го втрисаше от думата сътрудничество. Е. Кузманов, ЧДБ, 27. От мисълта, че трябва да вдигне ръка на страшния Дели Чакър, го [четника му Иван] втрисало. Н. Хайтов, X, 51.
ВТРИ`САНЕ ср. Отгл. същ. от втрисам и от втриса ме. Леката форма на грип започва обикновено внезапно с тръпки и по-рядко с истинско втрисане и покачване на температурата до 39°-40°. Пр, 1952, кн. 5, 47-48.
ВТРИ`Я. Вж. втривам.
ВТРЪ`СВАМ, -аш, несв.; втръ`сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За храна, питие и под. — преставам да доставям удоволствие, предизвиквам у някого неприятно усещане, неприятен вкус, поради продължителна употреба, ставам противен, гаден; омръзвам, втръсвам се. Едно и също ядене втръсва.
2. Предизвиквам чувство на досада, отегчение, нетърпимост поради това, че се извършвам, ставам многократно или продължавам прекалено дълго; дотягам, омръзвам, опротивявам. А никак не му се искаше да се прибере в малката си стаичка, противна и хладна… Непоносима ще му бъде тази вечер самотата сред оная проста обстановка, която беше му втръснала вече. Г. Караславов, ОХ I, 124. Пихме кафе и говорихме за познатите, но и това втръсва. Ст, 1964, бр. 938, 1.
ВТРЪ`СВА МИ несв.; втръ`сне ми св., непрех. Втръсва ми се. Имахме само по една читанка и в тази читанка от началото до края се разправяше само за Гюро Михайлов. Е, да ти кажа, втръсна ни от туй, дето тоя човечец изгорял на поста си пред касата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 458. Беше ни втръснало да ни обучават, да ни се въвира в очи, непрекъснато, от всяка страница на вестниците, .., на учебниците, че повечето големи световни открития са дело на .. руски откриватели. Г. Данаилов, ДС, 211. Втръсна ми да ям тези блажни и еднообразни гозби. △ Втръснало му да повтаря все едно и също. △ Не закъснявай толкова вечер. На жена ти й втръсва да те чака.
ВТРЪ`СВАМ СЕ несв.; втръсна се св. непрех. Втръсвам. Макар да бяха сладки, суровите батати не бяха много вкусни. След няколко дни те ми се втръснаха до повръщане, но все пак ме спасяваха от глада. М. Марчевски, ОТ, 80. Това са приказки от категорията на тези от хиляда и една нощ, които от повтаряне се втръснаха дори и на децата. В. Коларов, ПХ, 242-243. Небето се мръщи и слънцето слабне, / и въздухът става суров, / и тям им додея, и тям им се втръсна / режимът студен на Цанков. Хр. Радевски, Избр. пр II, 9.
ВТРЪ`СВА МИ СЕ несв.; втръсне ми се св., непрех. 1. Изпитвам неприятен вкус, става ми противно от някаква храна, питие, които приемам продължително, често; втръсва ми. Втръсна ми се от този фасул.
