2. Обхваща ме чувство на досада, отегчение, нетърпимост към нещо, което става многократно или продължително; дотяга ми, омръзва ми, опротивява ми, втръсва ми. Осман беше балкански човек, свикнал на прясно месо, на мляко. В бащината му къща се намираше от тези яденета. А оттатък беше му се втръснало да бърка в консервените кутии и да лапа от залоената американска храна. Б. Несторов, СР, 260. — Ката утрин ще се проточат през мегданя хаджи Андрея, хаджи Куман, Андрон, сякаш попове на прянос минават. Хай подире им раята. Я, втръсна ми се. П. Тодоров, Събр. пр II, 332.
ВТРЪ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от втръсвам, втръсвам се и от втръсва ми <се>. По цяла седмица спяха на нивата, все със сухоежбина прекарваха, царевичният хляб и кромидът им омръзваха до втръсване. Г. Караславов, Тат., 154. Еднообразната работа ни отегчава до втръсване, търпението ни се изчерпва до капчица. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 22.
ВТРЪ`СНА. Вж. втръсвам.
ВТУ`ЛКА ж. Техн. 1. Машинна част с форма на неголям кух цилиндър. За да се намали триенето и износването на шийките на валовете, между лагера и шийката се поставят бронзови или чугунени втулки. М. Тодоров и др., ТМСС, 134. По-сетне смених върбовата пръчка [за риболов] с тръстикова. Тук вече имаше нещо по-модерно .. Втулки, пръстенчета, макаричка с навит конец. Д. Калфов, ИТШ, 137.
2. Конусообразна дървена или металическа запушалка. Когато се налага краят на бергманова тръба да не завършва в кутия, се поставя втулка. Ел XI кл, 1965, 42.
— Рус. втулка.
ВТУ`ЛКОВ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от втулка. Втулков съединител. Втулков лагер.
ВТУ`ЛЧИЦА ж. Техн. Умал. от втулка.
ВТУ`НЕ нареч. Остар. Напразно, нахалос. Желая и напред да е послушен, зачтото както му часто казувам, ако ся разврати, втуне му е науката; той сега не е малък и разбира доброто. АНГ I, 11.
ВТУ`РВАМ, -аш, несв.; вту`рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. втурнат, св., прех. Диал. Турям нещо вътре в друго; вмествам, втурям (Ст. Младенов, БТР) втурвам се, втурна се страд.
ВТУ`РВАМ СЕ, -аш се, несв.; вту`рна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Затичвам се или тръгвам бързо изведнъж в някаква посока, към някого или нещо; впускам се, устремявам се, затирвам се. Бай Илия трепва и с неукротим бяс се втурва по посока на гласа. Ив. Хаджийски, БДНН I, 153. Отначало тълпата се втурна, но след стотина крачки устремът й започна да отслабва. Мнозина, де разбрали, де не разбрали къде отиват, взеха да изостават. Ем. Станев, ИК I и II, 126. Без да разберат какво става, .. войниците се втурват напред, събират се накуп и се блъскат. Й. Йовков, Разк. I, 83. Самотните врани, които се втурваха след шейната, грачеха жално. В. Нешков, Н, 39. • Със съюз да и следв. гл. Аз се прехвърлих през плета и с всички сили се втурнах да бягам из простора. Радостен смях издуваше гърдите ми. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 3.
2. Влизам стремително някъде; нахлувам. Докторът се втурна в стаята бурно, както всякога. Ив. Вазов, Съч. XXII, 78. — Пеньо е загинал .. И изведнаж остър писък се разнася в двора. Двете жени се втурват вкъщи да кажат на старите. Ив. Бурин, НП, 37. — Вай, Хаджи, заклаха ни! — извика той, като се втурна в гостната с широкия миндерлък. А. Гуляшки, МТС, 58. И в двора втурна се навалица: пристигна / дружина конници пред пътните врата. П. П. Славейков, КП ч. Ш, 176. • Обр. Тя [смъртта] се втурваше сред най-голямото безгрижие, сред смеха и шегите, отнасяше жертвите си още с усмивката на устните им. Й. Йовков, Разк. III, 102-103. Образът на тая девойка, зърнат и на други страници, няколко пъти вече се втурваше в мислите му. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 11.
3. Прен. Включвам се енергично, с увлечение в нещо; впускам се. Славейков .. избира друго поприще, в което се втурва с всичката своя млада енергия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 60. Когато възмъжава Евгений шумно се втурва в светския живот. Лит. X кл, 15.
4. Обикн. със съюз да и следв. гл. Започвам да извършвам стремително или енергично, с увлечение действието, означено от втория глагол. Той [Чарлз] се опита в разни занаяти. Блъска се по параходни компании, втурна се да спекулира със земи, заемаше хотели и барове. П. Спасов, ХлХ, 13. Всички се втурнаха да помагат кой с каквото може. Й. Йовков, Разк. I, 135. След паметника на Вазов с някакво завидно усърдие нашите скулптори заедно с нашите власти се втурнаха в поставяне на паметници. Ал. Гетман и др., СБ, 83.
ВТУ`РВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от втурвам и от втурвам се; вместване, втуряне1.
ВТУ`РВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от втурвам се. Приказката на Нанка се прекъсна от внезапното втурване в стаята на русокосото Софче. Т. Влайков, Съч. II, 178. Колкото вниманието на съвременниците да е било погълнато от трескавата подготовка на четнишки втурвания в България .., все пак имало е далновидни дейци, които при надеждата за скорошно отхвърляне на политическото иго са слагали на обсъждане въпроса за насоките на
