ВТРЕ`СВАМ СЕ1, -аш се, несв.; втре`сна се, -еш се, мин. св. -ах се и втре`са се, -еш се, мин. св. -ох се, прич. мин. св. деят. втре`съл се, -сла се, -сло се, мн. -сли се, св., непрех. Диал. Втръсвам се, втръсвам (Н. Геров, РБЯ).
ВТРЕ`СВА МИ СЕ несв.; втре`сне ми се и втре`се ми се св., непрех. Диал. Втръсва ми се. Втресва ми се само да си помисля каква гозба беше ни сложена. Ст. Младенов, БТР I, 368.
ВТРЕ`СВАМ СЕ2, -аш се, несв.; втре`сна се, -еш се, мин. св. -ах се и втре`са се, -еш се, мин. св. -ох се, прич. мин. св. деят. втре`съл се, -сла се, -сло се, мн. -сли се, св., непрех. Диал. Втрещявам се (в 1 знач.) (Ст. Младенов, БТР). Ние се втресохме. Ст. Младенов, БТР I, 368.
ВТРЕ`СВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втресвам и от втресва ме; втрисане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТРЕ`СВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от втресвам се1 и от втресва ми се; втръсване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТРЕ`СВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от втресвам се2; втрещяване.
ВТРЕ`СНА СЕ1. Вж. втресвам се1.
ВТРЕ`СНА СЕ2. Вж. втресвам се2.
ВТРЕ`ЩВАМ, -аш, несв.; втре`щя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Втрещявам.
ВТРЕ`ЩВАМ СЕ несв.; втре`щя се се., непрех. Диал. Втрещявам се.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941.
ВТРЕ`ЩВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втрещвам и от втрещвам се; втрещяване. — Славчо! — пронесе се мълва из тълпата. — Вълкана! — зашъпнаха навсякъде .. Най-напред хорото се спря, но не се скъса .. Но това втрещване трая само един миг. Ив. Вазов, Съч. VII, 78.
ВТРЕЩЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от втрещя като прил. 1. Който е неподвижен, вцепенен от някакво силно преживяване, уплаха, изненада и очите му са широко отворени и неподвижни. Той грабнал секирата и утрепал жена си. Убил я на място. Когато замахнал към втрещеното момче, Йошко изпищял и търтил да бяга. А. Каралийчев, НЗ, 131.
2. За поглед, очи — неподвижен, вперен в една точка. Марийола ги [двамата луди] гледа дълго време с втрещен и тъп поглед, после въздъхна .. и тихо се промъкна в стаичката си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 132.
ВТРЕЩЕ`НО. Нареч. от втрещен. А той, все тъй учудено и вщрещено гледаше към вратата на избата. Й. Йовков, АМГ, 163-164.
ВТРЕ`ЩЯ. Вж. втрещвам.
ВТРЕЩЯ`. Вж. втрещявам.
ВТРЕЩЯ`ВАМ, -аш; несв.; втрещя`, -и`ш, мин. св. -и`х, се., прех. 1. Рядко. Стряскам, вцепенявам. Момчето спокойно се усмихна, а това още повече втрещи крадеца. Д. Шумналиев, ПЛ, 25. Минахме и във високите сфери на политиката. Бай Петър Данчев ме втрещи с едно категорично изявление. В. Андреев, С, 1972, кн. 11, 148.
2. Остар. и диал. Втренчвам; втрещвам. Чат! Чат! — и Ганчо запрегна пушката .. замерджеля са нещо черно, той втрещи очите си в него и видя, че то са бута и върви. Ил. Блъсков, ЗК, 142. — Как, мила мамо, не аз тряба тебе да простя, но ти мене, отговори момичето, като втрещи пълните си със сълзи очи на майка си. МС, 1883, кн. 4, 51-52.
ВТРЕЩЯ`ВАМ СЕ несв.; втрещя` се св., непрех. 1. От силна изненада, уплаха, стряскане ставам неподвижен, вцепенен, с широко отворени очи. Петко се стрелна в стаята на кмета .. — Кмете! Казвай скоро къде е баща ми! — изкрещя с наболяла душа Пенко. Неговото втурване и сърцераздирателният му вик бяха толкова внезапни, че всички се втрещиха. Някои останаха зяпнали с широко отворени очи и уста, а други изтърваха шишенцата си [с ракията]. П. Здравков, НД, 243. Твърдостта, с която младият човек застана срещу него, и сигурният му жест накараха полицая да се втрещи .. Той гледаше с изблещени очи заспалия човек. З. Сребров, Избр. разк., 43. После вдигна пушката си и методично, като на учение, стовари приклада върху главата му. Просто се втрещих на мястото си. П. Вежинов, ЗНН, 98. Още гавазинът не извадил пищова, тресна изстрел и той се наклони от седлото .. За миг останалите се втрещиха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 240.
2. Диал. Вдървявам се, вцепенявам се от студ (Ст. Младенов, БТР).
3. Остар. и диал. Втренчвам се. Отведнъж тя тури длан на устата си и ласкаво се втрещи в него. — Ууу, аз се разбъбрах, а ти… не си ял! Ст. Даскалов, СЛ, 72. Ти бъди само в себе си, бъди човек… — Човек ли? Че беки съм аз м…? — изкрещяваше Пенчо, като са втрещи у зетя си. Ил. Блъсков, ПБ II, 68.
ВТРЕЩЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от втрещявам и от втрещявам се. Било присъствие на духа, било покорство пред съдбата, било втрещяване, но Чоки беше привидно спокоен. Ив. Вазов, Съч. XIV, 193.
ВТРИ`ВАМ, -аш, несв.; втри`я, втри`еш, мин. св. втрих, прич. мин. страд. втрит, св., прех. Вкарвам с триене, разтъркване нещо в друго. За да отстраните излишъка от мазнина, втривайте в кожата на главата отвара от дъбова кора или разтвор от борна киселина. ЖД, 1965, кн. 7, 20. втривам се, втрия се страд. Пастата се втрива [в дървесината]
