небесни тела. Г. Томалевски, АН, 19. Кометите — тия редки гости на нашето небе, принадлежат към най-загадъчните явления във всемира. ПН, 1934, кн. 2, 22. И в мен, и около съзвучно, стройно / бий пулса на безкрайния всемир. Н. Ракитин, ППВ, 21. Сега — когато вдъхновени братя / разбулват властно тайния всемир / и техните звезди / през тъмнината / ни сочат път към неизбродна шир, / .. / върви натам [старост], / денят където гасне, прием където ще намериш ти! Л. Стефанова, СКО, 12.
ВСЕМИ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Книж. Който се отнася до всемира, до вселената (в 1 и 2 знач.); вселенски, космичен, космически. Щерна от неугасим светлик — всемирна порфира от лъчи — : що е по-велико от Слънцето? Н. Райнов, БЛ, 123. Уран обикаля по своята огромна орбита, като се подчинява на всемирния закон на тяготението и на преобладяющето влияние на слънцето. Д. Витанов, НС (превод), 126.
2. Който се отнася до цялата земя, до всички страни и до човечеството; всесветски, световен. На руската мисъл предстои още широко поприще за развитие и за творческа деятелност; .. Тя има задачи благородни да гони в областта на духа, както и във всемирната история… Ив. Вазов, Съч. XVI, 165. Името на гениалния писател-реалист Лев Николаевич Толстой се ползува с всемирна известност. Лит. X кл., 49. Александър основал при западните Нилови устия нов град, наречен в негова чест Александрия, който наскоро станал стоварно място на всемирната търговия. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 245. Умира планетата. / Мина й модата. / Очаква ни всички / всемирен потоп. В. Сотиров, ЛНП, 37. Всемирна война. Всемирно изложение. Всемирна слава.
◇ Всемирно време. Астрон. Средното слънчево време на областите и държавите, разположени по началния (нулев) гринуички меридиан и около него, което е с 2 ч. по-назад от българското време.
Всемирно притегляне (привличане); всемирна гравитация. Физ.; Всемирно теготение (тяготение, притяжение). Остар. Книж. Според теорията на Нютон — взаимно притегляне на всички тела във вселената с определена сила, която е право пропорционална на масата на телата и обратно пропорционална на разстоянието между тях; гравитация. Законът на гравитацията представлява един универсален закон за цялата Вселена. Затова той се нарича и закон за всемирното привличане или всемирна гравитация. Астр. XI кл, 1964, 48. Голяма роля за изясняване движението на кометите изигра фундаменталният закон, открит от Нютон за всемирното привличане. ВН, 1958, бр. 2210, 4. Нютон не е правил такова силно умствено напрягане, когато е откривал великия закон за всемирното теготение. Ив. Вазов, Съч. VII, 42. Притяжение всемирно е такава сила, от която всички части във веществото взаимно ся теглят да ся сближат една с друга. Н. Геров, ИФ, 8.
ВСЕМИ`РНО. Книж. Нареч. от всемирен. Всемирно разпространени явления.
— Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСЕМИРНОИСТОРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който се отнася до историята на цялото човечество. Когато ние се запираме на всемирноистпорическа гледна точка, т. е. когато се питаме: По какъв път е вървяло человечеството към сегашното си положение? — Тогава всичките отдалечени личности: Фридриховци, .., Лютеровци, .. — стават за нас отвлечени величини. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 19. Всемирноисторическо значение на откритията на Айнщайн.
— От рус. всемирноисторический.
ВСЕМИ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. 1. Книж. Качество на всемирен. Възхождала високо буржоазната идея за нацията, за автономността и независимостта на българския народ, на фона на агонията и залеза на великата идея на Византия за универсалност и всемирност. Т. Жечев, БВ, 170.
2. Поет. Всемир, свят. Всред тая грандиозна планинска всемирност усещам уюта на всенародната светиня [Рилския манастир]. П. Росен, ВПШ, 181. И цялата всемирност проговори / в извивките на моя детски стих. Н. Лилиев, С 1919, 66.
ВСЕМОГУ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Всемогъщ. Обичта към Стремски, уважението към чича му, бяха слаби пред волята на всемогущия хаджи Гъча. Ив. Вазов, Съч. XXV, 33-34. Въодушевлението, което стана на Богоявление, разплака даже и продадените, подлите и низките душици и накара ги да видят, че волята на цял един народ е всемогуща. С, 1872, бр. 32, 254. Радвай ся, парице, / всемогуща царице! П. Р. Славейков, КМ 1871, 56.
— Цсл.
ВСЕМОГУ`ЩЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Всемогъщество. Белодушков. .. Нашите оръжия са грубата сила, железния юмрук, гръмотевицата на нашето всемогущество. Ив. Вазов, НП, 83-84. Тези списания бяха нарочно наперени срещу властта на тогавашний садразамин Али Паша, и му съветваха да ограничи всемогуществото на султана. Св. Миларов, СЦТ, 38.
— Цсл.
ВСЕМОГЪ`Щ, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. всемогъщи, прил. Книж. 1. Който има неограничена сила, могъщество, власт; всесилен, всемощен. В грижите и в страха тя се надяваше на всемогъщия бей
