— той ще я освободи от тия грижи и тревоги. Д. Талев, И, 419. — О, да-а!… Едно време имаше всемогъщ господ на небето, от когото зависеше всичко на земята. О. Василев, Л, 26. // Който притежава голяма мощ и трудно може да бъде победен. Този е последний цар, живял / во благоденствие и мир — и завещал / на синовете си държава всемогъща. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 165.
2. Обикн. за чувство, мисъл и др. — който е много силен, който се проявява в много висока степен и може да направи, да преодолее всичко; всесилен. Тежко беше да го убедя да остане дома и да варди бащиното ни огнище, но братската любов е всемогъща. После дълги молби брат ми са съгласи да остане дома. П. Хитов, МП, 10. Всемогъща вяра.
3. Като същ. всемогъщият м. Рядко. Бог; всевишният, всесилният, всемилостивият.
ВСЕМОГЪ`ЩЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Качество на всемогъщ; всесилие. В тая пъстра бъркотия от знания и легенди обаче имаше няколко здрави, постоянни и непоклатими опорни точки: народът, родната земя, вярата в науката, в нейното всемогъщество. Д. Талев, ПК, 145. Бел бил принуден да напише учено съчинение, в което ся старал той .. да докаже, че кометите възвещават не гнева на божеството, но неговата мъдрост и всемогъщество. Ч, 1871, бр. 17, 532.
ВСЕМОГЬ`ЩИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Всемогъщество. Величествени храмове и постройки се издигали в Цариград и другите византийски градове. Те трябвало да внушат на обитателите на малките къщурки мисъл за дълго вечността и всемогъщието на императорската власт. Ист. VI кл, 33.
ВСЕМОГЪ`ЩНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Всемогъщество. — Ако ти не доведеш тоя сиромах човек в храма на св. Кирик и Юлита, то той никога няма да оздравее. .. Божията всемогъщност и чудотворните сили на св. Кирик и Юлита са големи — каза той. Л. Каравелов, Съч. V, 35.
ВСЕМО`ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Поет. Всесилен, всемогъщ. Като борец и мене откалиха / всемощното време / и вечната съдба — / и мои, и твои властелини! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 25. Богатството е всемощно. БДн, 1909, бр. 22, 2.
ВСЕМО`ЩНО нареч. Поет. С всичка сила, мощ. А понесени високо, палим слънцето и греем — / .. / и в лъчистата му мрежа ний пируваме и пеем, / пеем гордо — и всемощно благославяме света. Хр. Ясенов, Събр. пр, 57. Задружно проехтяват църковните камбани / и светла вест се носи: повтаря я всемощно / разбуденото ехо в намръщени балкани. П. К. Яворов, Съч. I, 17.
ВСЕМО`ЩНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от всемощен; всесилие, всемогъщество. Човекът, който я [природата], разгледва, извдига са малко по малко във вътрешния престол на всемощността. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1,7.
ВСЕМЪ`ДРОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на всемъдър; премъдрост. Стоят [народите] с кръстосани ръце, .. молят ся Господу Богу .. да ги спаси, като благоволи във всемъдростта си да насели с тях освободените от всяко земно злощастие небесни обиталища. Ч, 1870, бр. 1, 12-13.
ВСЕМЪ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, в обръщение за м. р. ед. ч. всемъ`дри, прил. Остар. Книж. Обикн. като епитет за бог — който е най-мъдър от всички. Колко тряба да е всесилен и всемъдър онзи [бог], който е създал светове толкоз безбройни, както зрънцата на пясъка край морето! Пч, 1871, бр. 5, 65-66.
ВСЕНАРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се отнася до целия народ, засяга целия народ. Един от най-радостните дни през годината беше всенародният празник Кирил и Методий. К. Константинов, ППГ, 56. Ботев вярва, че е възможно да се осъществи всенародното щастие чрез общата борба на всички народи с притеснителите. Лит. X кл, 150. Нещастието ни е голямо. Не е само твое и мое, .., всенародно е, трябва да го понесем. Сл. Македонски, ЕЗС, 65. Неделните училища следуват да раздават добрите семена за скорошний добър плод — всенародно образование. У, 1871, бр. 8, 113. // Който е общ за целия народ, принадлежи на целия народ. Фабриките вече стават / всенароден общ имот. Ас. Босев, ДО, 56.
2. В който народът участва масово. Борбата срещу отделни гръцки владици прерасна във всенародна борба за черковна независимост. Ив. Хаджийски, БДНН I, 6. Всенародно въстание. Всенародна акция. Всенародно обсъждане.
ВСЕНАРО`ДНО нареч. Остар. Книж. 1. С участие на целия народ, от целия народ. Авторът на „Тихият дон“ и на „Разораната целина“ [М. Шолохов] е всенародно обичан и уважаван писател в своята велика родина. Лит. XI кл, 139. „Славените отколе .. решавали работите всенародно (публично), ..“ Т. Шишков, ИБН, 20. Спартанските царе били заедно с туй и жреци на Зевса .. Смъртта на секиго от тях са жалеяла всенародно десет дни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 79.
2. Пред целия народ, пред всички. Изгориха всенародно протестантските разни брошури и силома накараха новите вероотстъпници да се отрекат от протестантството.
