да милеем, да жалеем / правда и свобода. П. Р. Славейков, ЧВО, 49.
4. Остар. Книж. Установявам. Те [Стоиловите управници] управляват сега с най-голямо насилие и всячески се трудят да вселяват терор в населението. Сб. Пер п II, 1894, бр. 1504, 3. вселявам се, вселя се страд.
ВСЕЛЯ`ВАМ СЕ несв.; вселя` се св., непрех. 1. Установявам се, настанявам се някъде трайно. — Господарю, зло се всели в градището на Горно поле: нощ цяла по стените на сараи и кули пламъци зелени играят и дете пищи, та къса сърца от гърди! А. Страшимиров, А, 211. Градини дето бяха, там пустош се всели, / дръвце не мята сянка, ни извор ръмоли, / и името на царя покрива тма дълбока. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 39.
2. За чувство — появявам се, пораждам се у някого и се задържам трайно. И тъкмо защото Въкрил е бил арестуван от Кавръчето, дълбоко в Станкиното сърце се всели тежка, непонятна тревога. Г. Караславов, ОХ IV, 259. Страх, леден страх се всели в сърцето ти, базилевсе! Ти почна да се затваряш — и никому не разкриваше душата си, — сякаш цял свят криеше за тебе нож! Н. Райнов, ВДБ, 136. Тъга се бе вселила у Домна, откак забеляза, че Христофоров хладнее. Б. Болгар, Б, 50.
3. Остар. Книж. Заселвам се, установявам се някъде. И всели се Каин в място пустинно, за да не дойде човек при него. Н. Райнов, БЛ, 53.
4. Остар. Книж. Въплъщавам се (във 2 знач.). В празника [на Кирил и Методий] се вселява всичкото съдържание на понятието обособен, един и с историческо минало български народ. Р, 1926, бр. 219, 1.
ВСЕЛЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от вселявам и от вселявам се.
ВСЕМЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се осъществява с всички мерки, с всички средства. Никой сериозен учен не може да ви гарантира, че всемерната разработка на нови антибиотици например няма да доведе възникването на такива мутации на вирусите, които да поставят под въпрос не само съществуването на човека, но и на другите видове. П. Вежинов, НБК, 222.
— От рус. всемерный.
ВСЕМЕ`РНО. Книж. Нареч. от всемерен.
ВСЕМИЛОСТИ`В, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. всемилости`ви, прил. Остар. Книж. 1. Обикн. епитет на бог или цар — който е милостив към всички и във всичко; всемилосърден. — Света майко Божия, всемилостива… Ти виждаш: сърцето ми не е в моя власт, както и не мога да го спра в гърдите си или да го накарам да затупти в гърдите на мъртвия. Д. Талев, С II, 88. — Аллах, недостоен съм, грешен съм, Аллах, но ти си велик и всемилостив, смили се и над мене, грешника. X. Русев, ПЗ, 275. — Славейче! — извика силно момичето. — нашият всемилостив император желае да му попееш малко! Св. Минков, СЦ (превод), 8.
2. Като същ. всемилостивият м. Рядко. Бог; всевишният, всемогъщият, всесилният. Първи изправиха на съд Калеко. .. „Падни пред всемилостивия и пресветата му майка, отречи се трикратно от Сатаната и ще бъдеш отново приет в лоното на единната, свята, съборна църква.“ Ем. Станев, А, 172.
ВСЕМИЛОСТИВЕ`ЙШИЙ, -ая, -ое, -ие, прил. Остар. Книж. Обикн. епитет на цар или бог — извънредно милостив към всички и във всичко. Аз ти много благодаря, всемилостивейший царю! Понеже, като позна с мъдростта си лукавщината лисина, определи правилно като премудър судия. ВУХБ (превод), 14. По волята и предначертанията на всемилостивейшия мой господар поздравявам Ви с отварянието на първото, в освободената Ваша страна, Народно събрание. ПУС, 5.
— Рус. всемилостивейший.
ВСЕМИЛОСТИ`ВО. Остар. Книж. Нареч. от всемилостив; всемилосърдно. Не говори, за да не се сърдят нашите дълбокомислени политици-дуалисти и нашите всезнаящи просветители, .., които просветители мислят, че ние трябва да цалуваме суровицата, с която ни бият, за да можем с това да придобием „благоволението“ на султана, който тогава всемилостиво ще подари свободата на народа ни. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 24.
ВСЕМИЛОСЪ`РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, в обръщение за м. р. ед. ч. всемило-сърдни, прил. Остар. Книж. Обикн. епитет на бог — който проявява милосърдие към всички и за всичко; всемилостив. Той се извърна на юг и зашепна: „Хвала да бъде на Бога, господаря на световете, / на всемилостивия, всемилосърдния“. Ст. Дичев, ЗС I, 467.
ВСЕМИЛОСЪ`РДНО. Остар. Книж. Нареч. от всемилосърден; всемилостиво.
ВСЕМИНУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Книж. Който става всяка минута; ежеминутен, всекиминутен.
ВСЕМИНУ`ТНО. Рядко. Книж. Нареч. от всеминутен; ежеминутно, всекиминутно. Одрипавелите рицари на демократична Германия бледнеят и тракат зъби при вида на всеминутно надигащата се мрачна сянка на глада. Хр. Смирненски, Съч. III, 163.
ВСЕМИ`Р, мн. няма, м. Книж. Вселена, свят, космос, макрокосмос. — По безкрайното пространство на всемира са пръснати милиони и милиони тела, които нарекохме
