след всеки пет минути удря звънеца и равнодушно, с един ленив глас, съобщава направлението на треновете. Ал. Константинов, БГ, 4. Селяните гледаха как вечер бедният учител се връща от училището уморен, немощен и как след всеки двадесет крачки се спира и продължително кашля. Елин Пелин, Съч. I, 206. Както знаете, караули пазят на всеки сто разкрача на брега. Ив. Вазов, Съч. VI, 57.
3. С мн. всички и (остар.) всеки. Какъвто и да е; всякакъв. Когато изгуби всяка надежда, той се изправи на селския беден чардак срещу гъстата мъгла, непроницаема като неговото бъдеще. Елин* Пелин, Съч. II, 180. Той се приближи към нас без всяка предвзетост и без всеки театрален жест. Й. Йовков, Разк. III, 130. В 559 г. нови славенски пълчища нападнали на империята и достигнали без всяко съпротивление до дългата Анастасиева стена. М. Дринов, ППБН, 23. Считайте се от днес освободени от всеки тягостни връзки с мене и вярвайте пак в почитанието ми. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 121. Болният е вън от всяка опасност. // Остар. Рядко. Всякакъв, най-различен. Тълпи, разнообразни, многобройни, / от всеки род, жени, мъже, деца, / тук сливаха гласа си в жалби знойни. К. Величков, Ад (превод), 37. После го оставиха, като му пожелаха лека нощ и всяко щастие. Ив. Вазов, Съч. XII, 115.
II. Вместо същ. Само ед. Един, който и да е човек от дадена общност, съвкупност, взет отделно без изключение. — Хайде, всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 3. Очите й били черни като тая черна нощ, и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея. Елин Пелин, Съч. I, 8. От тука някой да извика, дето е с по-гърляст глас, всеки ще чуе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 124. Целуна ме [дядото] и ми рече: — Пътят ти е хубав, но опасен. Пази се и не се доверявай всекиму. Сл. Трънски, Н, 60. А дядо Славчо всичко знае и всекиго ще на ум и разум да научи. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 6. Всеки се е родил с късмета си. Погов.
ВСИ`ЧКИ мн., обобщ. местоим. 1. Вместо прил. Цялото количество от лица, предмети, обстоятелства и под. от даден вид, без да се изключва нещо от тях. Ето защо Крум щастливо се обръщаше в леглото и премисляше всички възможни варианти на своето светло бъдеще. К. Калчев, ЖП, 229. Последните думи трепереха на устните му [на подсъдимия]. Надали би могло да се отгатне — съжаляваше ли за станалото или го преживяваше с всичките му сладости. Г. Стаматов, Разк. II, 138. Може би не всичките му шеги [на Сашо Сладура] блестяха с остроумието си, но начинът, по който ги казваше, винаги пленяваше. Г. Данаилов, ДС, 191. Мрежата в окото не е във всичките си части еднакво чувствителна за светлината. И. Гюзелев, РФ, 314. И ще гръмне навред по земята: / „Пролетарии от всички страни / пролетта и за нас прозвъни / с огнекрилия зов за борбата!“ Хр. Смирненски, Съч. I, 111.
2. Вместо същ. Обикн. нечленувано (за лица) и членувано (за животни и предмети). Лицата, предметите, явленията от дадена общност, съвкупност в цялото си количество без никакво изключение. И тримата бяха женени, имаха деца и всички живееха в една къща със старите. Елин Пелин, Съч. III, 10. — Слушай, булка, дай на всички по едно [питие] от мене, кой каквото пие. Аз черпя. На всички дай! Й. Йовков, ВАХ, 36. — Ии, ама аз що свят съм изръшнал! .. Туй Гюргево, Турно-Магурели, Плоещ, Питещ, Браила, Букурещ, Галац, .. — всички съм ги изредил. Ал. Константинов, БГ, 6. — Защо плачеш, Косе Босе? — Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взема по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Ран Босилек, ВП, 27. Ний всички сме деца на майката земя. Хр. Смирненски, Съч. I, 104. „Един за всички, всички за един — / задружно към успеха да вървим!“ Ем. Попдимитров, СР, 22.
◇ Всеки един. Разг. Всеки. И всякога всяка една работа дядо Славчо се самичък ще нареди. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 5. Оттам той тръгна през мерата и прегледа всички ниви и ливади на Станиния баща. Той спираше пред всяка една и пред всяка една се тюхкаше. Елин Пелин, Съч. III, 134.
Всеки момент (миг, час); всяка минута. Разг.; На всеки миг (час); на всяка минута. Остар. 1. В най-скоро време, почти веднага, в следващия миг, момент. Корпусът на парахода така силно заскърца, сякаш всеки момент ще се разглоби. Г. Белев, КВА, 331. И пред нас всяка минута можеше да се яви неприятел. Й. Йовков, Разк. II, 113. Всеки час се очакваше сръбска войска да нападне града. П. Здравков, НД, 29. На всеки миг една сполучила граната можеше да запали джепането и да хвърли на въздуха всичко. Ив. Вазов, Съч. XII, 171. 2. През цялото време; винаги, непрестанно. — Вземете предвид и двата закона: божият, който ни говори всяка минута да пазим живота си от чудовища .., и човешкият, който разделя деянията на престъпни и непрестъпни. Елин Пелин, Съч. I, 197.
Всички наопаки, той на терсене. Разг. Пренебр. Употребява се за много опак, неразбран човек.
Всяка коза на (за) свой крак. Разг. Употребява се, когато някой иска да изтъкне, че е независим от другите, че за собствените си постъпки сам отговаря. Отче, не си прави труд, ние сме безбожници — обади се Борис. — Ти ще отговаряш за себе си — обърна се наставнически свещеникът. — Всяка коза за свой крак. Г. Караславов, Т, 118-119.
Във всеки случай; всеки случай. Разг.; На всеки случай. Рядко. За подчертаване на една от възможностите,
