Най-напред сядаше той, чичо Сава, старейшината; до него — жена му; от другата страна — синът му, по-малък от мене, но голям всезнайко и умник… Обикновено почваше да ме заяжда всезнайкото. К. Калчев, ПИЖ, 54.
2. Ирон. Човек, който има за себе си мнение, че знае всичко. Не знаех какво повече да предприема, всезнайкото Дорчев също очевидно не знаеше и най-после бе предпочел да мълчи. Л. Дилов, МСП, 152.
ВСЕЗНА`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Всеизвестност, общоизвестност.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСЕЗНА`ЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. 1. Пълна осведоменост за всичко или по много въпроси. Ако беше се помамил от космически теми; ако беше приел тактиката на тотално всезнайство, .., той щеше да подкопае здравата основа под краката си. Ив. Спасов, БС, 60.
2. Обикн. ирон. Качество на човек, който се представя или си въобразява, че знае всичко. — Докторе! — викаше той. — Знам, че дунапренът е за предпочитане пред тапицираните с пружини кресла .. Всичко знам аз! И за секционната мебел, че е по-удобна. — Типична циклофрения с мания за всезнайство — отсъди дежурният лекар. З. Петров, ВН, 1965, бр. 4335, 4.
ВСЕЗНА`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Качество на човек, който знае всичко или е добре осведомен по много въпроси. Застанал на синура на две епохи с поглед към бъдещето, Парацелз скъсва с предразсъдъците на миналото .. В това отношение той може да се сравни с Леонардо да Винчи. Но за разлика от него той е самонадеян, горд и влюбен в своето всезнание. Б. Илиева, КХСН, 24-25.
2. Пълна осведоменост за всичко или по много въпроси. Всезнанието не е дадено човеку. Н. Бончев, Съч. I, 146.
ВСЕИЗВЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е известен, познат на всички; общоизвестен, общопознат. Една стара, грохнала жена, с прикачена шарманка през рамо, мина под самия прозорец на Матеев и свирейки някакъв всеизвестен валс, изгуби се надолу. Д. Калфов, Избр. разк., 355. Поради една нещастна двойка по всеизвестната на гимназистите дескриптивна геометрия, аз получих назначението си за учител, преди да взема зрелостното си свидетелство. О. Василев, ЖБ, 349. Всеизвестна личност.
ВСЕИЗВЕ`СТНО нареч. Обикн. с гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Книж. За означаване, че нещо се знае от всички, известно е на всички; общоизвестно. Всеизвестно е, че ония, чиято професия е да развеселяват другите, обикновено са мрачни хора! Р, 1926, бр. 225, 3. Това, че той е корумпиран, беше всеизвестно, но всеки си мълчеше.
ВСЕИЗВЕ`СТНОСТ, -стта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на всеизвестен; общоизвестност.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСЕ`ЙВАМ, -аш, несв. (диал.); все`я, -е`еш, мин. св. вся`х и все`ях, прич. мин. св. деят. вся`л, -а, -о, мн. все`ли и всея`л, прич. мин. страд. вся`н, -а, -о, мн. все`ни, вся`т, -а, -о, мн. все`ти и все`ян, св., прех. Всявам, все`йвам се, всея се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСЕ`ЙВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от всейвам и от всейвам се; всяване.
ВСЕКА`. Вж. всичам.
ВСЕ`КИ, вся`ка, вся`ко, мн. все`ки и вси`чки, дат. все`киму, вин. все`киго (само за лица от м. р. във II знач.), обобщ. местоим.
I. Вместо прил. 1. Само ед. Един, който и да е, взет отделно от дадена общност, съвкупност, без да се изключва някой от нея. Дали двамината са чакали на пътя да се изниже край тях цялата редица от ездачи, всеки от които можеше да вдигне ятаган и да ги съсече, или са се качили в гробищата, разбрах чак когато пътеката изви далеч напред и аз хвърлих поглед надире. А. Дончев, ВР, 15-16. Като че искаше да каже: „Какво се чудите? Занаят, като всеки занаят.“ Ив. Вазов, Съч. XXIII, 26. На обед майката даде по едно яйце на всяко дете. Св. Минков, ПК, 20. Всяко зло за добро. Погов. // Само ед. Със същ., означаващи определен момент, период от време. Един, който и да е, взет отделно от даден ред, поредица от еднакви неща без изключение. В клоните на тая чудна върба открай време имаше дванадесет щъркови гнезда и всяка пролет в тях идеха и мътеха дванадесет чифта щъркели. Елин Пелин, Съч. II, 7. За какво ще тъжа? За мама ли? Но от нея всеки ден получаваме добри известия. В . Друмев, И, 6. Особено обичаше той да изрежда на поп Ставря, който всяка неделя му идеше на гости, .., имената на четиринайсетте си сина. Ив. Вазов, Съч. VIII, 12. // Само ед. с числ. редни. Един, взет отделно от елементите, които по белег се отличават от останалите в даден ред и се повтарят на определен интервал. Та, думата е, че и в София кафенетата бяха много, всеки втори дюкян из чаршиите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 126. Отведнъж в това „хю, хю, хюююю“ аз видях провикванията на шаферките, .., долавях речите и тостовете на сватбарите, където всеки втори човек държеше реч. И. Радичков, ПЦ, 58.
2. Само мн. всеки с числ. бройни. Без изключение, които и да са от даден последователен ред еднакви и повтарящи се на определен интервал или на определено разстояние части, взети отделно, като цяло. Портиерът
