която се предполага като действителен факт; при всички положения, обстоятелства. На обед ще се връщаш ли? — Едва ли. Ти във всеки случай не ме чакай. Ем. Манов, ДСР, 120. Не погледнах часовника за времето, но всеки случай не беше по-рано от десет часа вечерта. Сл. Търнски, Н, 107. Дали градът е съществувал в древността, не се знае с положителност. На всеки случай най-високите скали на града се наричат „Римското кале“. Й. Радичков и др., ГСП, 17.
Във (от) всички времена. Винаги, всякога. Но хората във всички времена все ги блазнила мисълта, че урядбите и законите могат им оздрави` благат и честит живот. Й. Груев, СП (превод), 1-2.
За всеки случай. Ако се яви нужда, евентуално. Когато работничките почнаха по-настоятелно да искат парите си — затвориха голямата порта и повикаха стражари. Да се въртят пред фабриката — за всеки случай. П. Спасов, ХлХ, 113. Столетов почистил из основи екипажа… Спас махна с ръка. — Важно е и ние да се доберем. Довиждане за сега. Аз пак ще проверя за всеки случай. Д. Добревски, БКН, 17.
Изгърмявам / изгърмя (изпуквам / изпукам, изхабявам / изхабя) всичките си патрони. Разг. Изчерпвам доводите си, възможностите си или резервите си.
Меря всяка <своя> дума (приказка). Разг. Сдържан съм в думите си, говоря малко и внимателно обмислям това, което казвам. Домакинът смукна от цигарата си и като премисляше и мереше всяка своя дума, отговори. Д. Спространов, ОП, 85.
На всяка дума капак. Разг. Готов отговор (употребява се за бърз, остроумен отговор при спор, за умело направено възражение).
На всяка крачка (стъпка). Разг. Непрекъснато, много често. Вместо да ти каже истината, той отново те е излъгал! Тоя човек на всяка крачка те лъже, а ти си готов да му вярваш! П. Вежинов, СО, 45. На всяка стъпка [във Варшава] — високи скели: бързо се градят нови постройки. В. Фурнаджиев, МП, 71.
На всяка цена. Разг. Непременно, въпреки всички пречки. Ако се случи нещо лошо с Митко, да знаеш, ти си ми син и на всяка цена да отмъстиш за тия наши мъки. Сл. Трънски, Н, 105.
На всяко гърне похлупак (захлупак, капак); на (във) всяко гърне <и> мерудия. Разг. Ирон. За човек, който се меси навсякъде, във всички работи, където трябва и където не трябва. Старецът киснеше по цял ден в кръчмата и щом започнеше спор, беше на всяко гърне похлупак. — И ти, все ще се обадиш. На всяко гърне мерудия. Й. Йовков, А, 116.
Намирам / намеря (слагам / сложа) на всяко гърне похлупак. Разг. Винаги съумявам да дам сполучлив, остроумен отговор за нещо, мога веднага да отвърна, да отговоря. Бай Андрей беше пълен с турски мъдрости. Той обичаше хумора и слагаше на всяко гърне похлупак. Сл. Трънски, Н, 21.
Очите ми играят на всички страни. Разг. Внимателно, зорко наблюдавам и оглеждам всичко наоколо, старая се да видя всичко, да не пропусна нещо. На път [Филчо] винаги караше след Богдана, очите му играеха на всички страни, гледаше да не пропусне някой богат турчин. К. Петканов, X, 129-130.
По всички линии. Книж. Във всичко, във всяко отношение. Не бил и добър баща! — .. А съпруг? — тази скучна немска добродетел той я е компрометирал по всички линии, за което има безброй свидетелства в писмата му до разни хубави и умни жени. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 8.
По всички показатели. Книж. Изцяло, без пропуски. Изпълнихме плана по всички показатели.
По всички<те> правила <на…>. Според обичая, практиката, съобразно с приетите изисквания или с изискванията в някаква област, в някакво отношение. До обзаведената по всички правила баня имаше спалня с два кревата. Г. Белев, КВА, 328-329. Той посрещна неканения си гост по всички правила на гостоприемството. Д. Талев, ПК, 135. Аз бях тогава член на Окръжния съд, но това никак не ми пречеше .. да стоя на стража по всичките правила на изкуството. Ал. Константинов, Съч. I, 154.
По всяка вероятност. Вмет. израз. За изразяване на предположение; вероятно, навярно. Лекарите констатираха сътресение в мозъка от удар с тъп предмет, по всяка вероятност — дърво. Г. Караславов, СИ, 95-96.
С всеки изминат (нов) ден. Постоянно, непрекъснато; все повече. Когато той сучеше жадно с едва разпукнатите си устнички, тя съзерцаваше личицето му, което с всеки нов ден се избистряше и се оформяваше. Г. Караславов, ОХ IV, 261. Политическото съзнание на недоволните народни маси расте с всеки изминат ден. Ив. Унджиев, ВЛ, 41.
С всеки миг (час); с всяка минута. Разг.; На всеки миг (час); на всяка минута. Остар.За означаване на всеки следващ момент. „Мъглата на всяка минута се сгъстяваше и талазите й забуляха всички около мене“. Ив. Вазов, Съч. XII, 49.
С всички сили. 1. В съчет. с работя. Разг. С най-голямо старание, с голяма енергия, без да се щадя (работя). 2. В съчет. с тичам (бягам). Разг. Много бързо, извънредно силно (тичам).
Хвърлям всички<те си> сили. Разг. Заемам се да извърша нещо с най-голямо старание, без да щадя себе си. За да свърши този труд, той хвърли всички сили, изостави всичко друго.
— Други (остар., сега простонар. и в небрежна разговорна реч) форми: се`ки, ся`ка, ся`ко, мн. се`ки, си`чки.
ВСЕ`КИГО. Вж. всеки.
ВСЕКИГОДИ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Книж. Който става, извършва се всяка година; ежегоден. Всекигодишна изложба.
