когато на вратата се почука. Ив. Вазов, Съч. IX, 65.
Някое <си> време. Разг. Много късно вечер или през нощта. У Ралчови бяха неспокойни. Стана вече някое си време, хората вечеряха и си изполягаха, а този, когото очакваха, не идваше. Ст. Даскалов, СЛ, 462.
От време. Разг. От някога си, от много отдавна. — Ние сме в планински район — продължи някак по-спокойно Тасе Стоичков. — От време тук земята е малко. Кр. Григоров, ТГ, 95. Той се водеше с доктора Соколова, познат от време като размирен дух. Ив. Вазов, Съч. XXII, 121.
От време на време. През известен промеждутък, понякога, сегиз-тогиз. Под стрехата гукаха гълъби и от време на време се чуваше плясъкът на крилата им. Й. Йовков, ЧКГ, 146. Само от време на време достигаха в село тъмни слухове, че се пропил, че станал лош. Елин Пелин, Съч. III, 20.
От <дядово> адамово време. Разг. От много отдавна, от много стари времена. А правото според мен е туй: кютете сукини синове, приказвайте само за онова, което от дядово Адамово време се знае, че дяволите ще ви вземат! Г. Караславов, Избр. съч. II, 182-183. Скрити в гората между високи буки, накладоха огън в един кух дънер, останал от адамово време. Л. Стоянов, Б, 163.
Отживявам / отживея времето си; отживявам / отживея своето време. 1. За човек — остарял съм, не съм вече годен за работа. И Генка ще задомиш, ако е рекъл Господ — каза Кръстю. — Не знам — усъмни се старецът с онова спокойствие, свойствено за хора, които вече знаят, че са си отживели времето. Г. Караславов, ОХ I, 416. 2. За предмети, възгледи и пр. — не отговарям на изискванията на епохата; старомоден съм. В края на XIX в. романтизмът отживява времето си и се превръща в консервативно течение.
От кое време; от кои времена. Разг. От много отдавна, неизвестно кога; откога. Отвори се широко тежката порта на Аврам Немтуровата къща — кой знай от кое време не бяха отваряни така и двете й поли. Д. Талев, ПК, 236.
Открай време. Разг.; От време о`но. Книж. Откакто се знае и помни, от много отдавна. В клоните на тая чудна върба от край време имаше дванадесет щъркови гнезда и всяка пролет и в тях идеха и мътеха дванадесет чифта щъркели. Елин Пелин, Съч. II, 7. — Ей, работен ни е народът от време о`но — това си е истината! То и затова сега никой не се плаши и не бяга от работа. ВН, 1960, бр. 2671, 4.
Петляно време. Диал. Часовете след полунощ, когато пропяват петлите. Когато есенната нощ приспа наокол селото, чак към петлено време, открехна се прозорчето и през граните на къдравата лоза надникна усмихната Неда. П. Тодоров, И I, 17-18. Някой на порти почука — / .. / Тя си йе вънка излязла / па си йе виком викнала: / „Кой иде мене да плаши / по това време петляно?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 118.
По едно време. Разг. В един не точно определен момент. По едно време леко издрънчаха прозорците на къщата, и някъде много надалече проплака глас. К. Петканов, СВ, 7.
По (в) никое (никакво) <си> време. Разг. 1. В неподходящ, неудобен, неочакван момент за нещо. В Чуреково слязохме по никое време. По улиците на новозастроеното с двукатни къщи селище хора не се виждаха. Н. Хайтов, ПП, 93. — Защо се връщаш в никое време? — попита баща му сърдито. — Не отиде ли с конете. — Чичо ги беше извел — излъга Янко. Ем. Коралов, ДП, 43. 2. Много късно вечер или през нощта. Русин се измъкваше по тъмното и се връщаше по никое време. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 155-156.
По някое време. Разг. След много време в един неточно определен момент. По някое време му се счува, че вратникът наново припука. Ст. Даскалов, БМ, 13. — Милено, — извика пак старецът .., но дълго никой не му се обади. Чак по някое време медното клопотарче пак мерно задрънка из пътя към село. Елин Пелин, Съч. I, 87.
Преди време. Разг. 1. Преждевременно. Камен вдигна глава. До него стоеше дребна боса женица, с пожълтяло състарено преди време лице. Цв. Ангелов, ЧД, 175. 2. Отдавна.
Проспивам <си> / проспя <си> времето. Разг. Изпускам важен момент, удобен за извършване на нещо. — Да, трябва да признаем, че сме проспали времето. — .. — И сега нито знаем какви са тия хора, нито кога са се формирали като нелегална група, нито къде се укриват. Д. Ангелов, ЖС, 261. — Знаеш ли, какво става утре, знаеш ли, или и ти като мене си проспал времето си? Елин Пелин, Съч. IV, 135.
С време1. Разг. 1. Точно когато е необходимо, нужно; своевременно. „Всякой, който иска да участвува във великото дело на народното ни освобождение, трябва да се яви с време, за да не каже подир, че желал да работи, но нямал случай.“ (В. Левски). Ив. Унджиев, ВЛ, 184. — Рашко, докато се върне Дойчин, всичко е в твои ръце, нали знаеш? Прави, каквото ще правиш, но жътвата с време прибери. К. Петканов, ЗлЗ, 106. 2. Без забавяне, незабавно, бързо. Тук у вас той [Стойко] няма ония условия на лекуване, които ще намери в болницата. Моят съвет е — пращай го с време, докато не е късно… Г. Караславов, С, 183.
С време2. Остар. След години, в по-късен период на нещо. Понякога дори по играчките и по игрите може ся позна на кое дете какво му тегли сърце и с время что ще обича по най-много да работи. Лет., 1874, VII.
С време3. Диал. От много години; от отдавна. Щом пое работите в къщи свако му — той с време още го погледваше на криво — и даде път на Раля. П. Тодоров, И I, 117.
С течение на времето. Книж.. С време. Разг. Постепенно, в продължение на месеци, години. Младият
