по кръчмите. К. Петканов, ОБ, 205. Вечер, като си легнат чичо Венко и децата, тя до някое си време ще седянкува. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167.
Едно време. Разг. Някога, много отдавна, преди много години. — Едно време, когато бях млад, идехме тук, в Добруджата, да дирим работа. Й. Йовков, ЧКГ, 172.
За (на) вечни времена. Разг. Завинаги, вечно. — Хайде да извикаме Кандовчето, художника, да те изрисува с бои на кадро, .. За вечни времена да остане и правнуци да дочака, та да знаят, кой е събирал това богатство и имот. Чудомир, Избр. пр, 9. Тя му поръча свирка в един далечен град на бащините й владения, .. Като тази свирка няма да има втора, тя ще остане за чудо и за приказ на вечни времена. Г. Караславов, Избр. съч. V, 281.
За време. Остар. Книж. Временно, за известно време. Знаем най-после, че сичките дипломатически доброжелания на Европа да се облекчи чрез някакви си административни реформи животът на турската рая не са нищо друго, освен желания да са отстрани за време окончателната смърт на Турция. Хр. Ботев, Съч., 1929, 212.
Има време. Разг. Обикн. при отговор — за означаване, че някаква работа може да почака, може да не се върши още, не й е дошло времето, търпи отлагане. — Защо не пиеш вода? — попита го Елена. — Има време, ще пия. К. Петканов, В, 74.
Имало едно време. Нар.-поет. Живели, съществували (някога). (Обикн. начало на нар. прик.). Имало едно време един дядо и една баба.
Имам си времето. Диал. Богат съм, имотен съм. Махо си има времето, дал му господ, затова на дъщеря си ще трябва да даде .. Каквото похване, на злато го превръща. К. Петканов, БД, 13.
Кое време е. Разг. 1. Колко е часът. — Снощи, не знам кое време е било,* ама трябва да е било късно, току-що бях позамъгнал малко, слушам, кокошчиците ми нещо изкрякаха и изпърпаха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 67. Откакто беше на границата, той можеше да познава кое време е и без часовник. Й. Йовков, ЧКГ, 184-185. 2. Много е късно.— Бъбрим ние, а другарят Павлов е гладен — кое време е! А. Гуляшки, МТС, 47.
Крайно време е. Книж. За означаване, че нещо не може повече да се отлага, непременно трябва да се осъществи, да се извърши. Крайно време е да се прекратят кръвопролитията в Близкия Изток.
Минава ми / мине ми времето. Разг. Остарявам, застарявам, минава ми младостта. — Аз няма да се омъжвам. Като че ли вече ми мина времето. Д. Кисьов, Щ, 489.
Минавам си / мина си времето. Обикн. с някого. Разг. Неодобр. В любовни връзки съм с някого, без да имам дълбоки чувства и сериозни намерения към него; забавлявам се с някого. Искал си, значи, да си минаваш времето с мене и в края на краищата да ме захвърлиш като парцал. Тъй постъпват само подлеците! Св. Минков, РТК, 87.
На времени; на времена. Остар. и диал. От време на време; понякога. — Аз остарях, но на времени пак ми дохожда нещо като жажда да видя кръвчица. Ив. Вазов, Р, 28. Аз бях отчаян и на времени ми дохождаха такива припадки, чтото, ако да ся повтарят, може да ма докарат до престъпление или да ма убият. Хр. Ботев, Съч., 1929, 380.
На времето <си>. Разг. 1. Някога, много отдавна. Пратеник до Траяновата врата тръгна овчарят Петър — Орловото око, оня същият, който на времето срещна Самуила и му каза, че старейшината го вика в Костенец. А. Дончев, СВС, 579. На времето си, .., той хубавичко се е налудувал и бе спечелил завидна слава на немирен халосник и на неподражаем хороигрец. Елин Пелин, Съч. I, 168. 2. Точно в определения, най-подходящ момент. Всяка работа започваше на времето си, всяка грижа и всяка радост идеше на реда си. Й. Йовков, Ж 1920, 22. Сяко нещо на времето и копривата през велики пости. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 152.
Накрай време. Диал. 1. В последно време; напоследък. — При старите чорбаджии бяхме останали накрай време само жълъд на хромил да мелите. П. Тодоров, Събр. пр II, 410. 2. В най-последния, крайния момент. — Бе тя моята сестра днес да навършвала деветнайсет години! .. — Добре, че се сетих накрай време, Василе. Инак съвсем без армаган щяхме да дойдем! Ст. Дичев, ЗС II, 607.
На първо време. Разг. В началото, отначало. Къщата имаше шест стаи с готварница, килери и зимник, но се приготвиха за училище само две по-големи стаи на горния кат, .. и стигнаха те на първо време. Д. Талев, ПК, 237.
Ни в (по) туй (това), ни в (по) онуй (онова) време. Разг. В неподходящ, неудобен момент. — Аз пък на ума ти се чудя! Чак откъде си се запътил ни по това, ни по онова време! П. Стъпов, ЖСН, 123. Посред нощ, ни в туй, ни в онуй време, когато бяхме заспали, за чудо голямо, до краката ни излая едно куче. З. Стоянов, ЗБВ II, 274.
Никое <си> време. Разг. Неподходящ, неудобен за нещо момент, период от време. Кондукторът Павлов спря първите, които излизаха от помещението, и се развика, че сега е никое си време и е рано за почивка. Д. Добревски, БКН, 172.
Нощно време. Разг. През нощта; нощем. Рекъл й, че ща й даде млогу пари, ако изпита убаво и да му каже как може да влезе нощно време при царя. Нар. прик., СбНУ XI, 103.
Някое време. Разг.; Няколко време. Остар. Неопределено кратко време, известно време, немного време. Момчил бързо се изправи. Той пусна ръката на жената и някое време гледа пред себе си, като че ли виждаше нещо далечно и минало, но все тъй живо и ясно. Ст. Загорчинов, ДП, 86. Няколко време вече Нилов тънеше в сладостно дремливо замечтаване под музиката на веявиците,
