преспанец живееше там в богата търговска среда и с течение на времето бе се сродил с нея, придобил бе нейните нрави и схващания. Д. Талев, ПК, 599. Тогава се появи на челото й [на Ганка] тънка бръчица, която с течение на времето ставаше все по-дълбока. М. Марчевски, МП, 6. После с време свикнаха и драго започна да им става, че от толкова далеко идват хора да търсят Обрада, техния съселянин. Ст. Загорчинов, ДП, 74.
Що е време — все е напред. Разг. Казва се, когато нещо може да стане, да се направи, извърши и по-късно в бъдеще, а не само до този, в този момент. Раниха ме, дето се казва, с първия куршум .. — Само за това не бери грижа! — усмихна се отново лекарят. — Що е време — все е напред… С друго ще се отсрамиш… П. Вежинов, НС, 85.
ВРЕ`МЕ2, мн. няма, ср. Състояние на атмосферата в определен момент с оглед на температура, валежи, ветрове, облачност и пр. През деня далечни, тихи и сухи светкавици мигом разтваряха червени ветрила в дъното на хоризонта. Те показваха, че времето ще се задържи хубаво. Ил. Волен, МДС, 95. Заваля гъст, тежък сняг, валя и на другия ден и натрупа големи преспи. Но времето омекна и когато из снега минеха каруци, оставяха дълбоки следи, които бързо се пълнеха с вода. И. Йовков, АМГ, 19-20. Миналата събота, ако си спомняте, утринта валя проливен дъжд, на обед времето се изясни и до вечерта имахме един прекрасен ден. Г. Райчев, Избр. съч. II, 19. Стоилка вървеше редом с него превита от студ, носеше палурчетата и двете блюда и кълнеше времето. Елин Пелин, Съч. II, 25. Във ветровито и бурно време големите талази с бесен шум са се блъскали в канарите на Стара планина, на Витоша. Ив. Вазов, Съч. XVII, 13. Орачът иска дъжд, а пътникът сухо време. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 12. Дъждовно време. Мрачно време. Облачно време. Студено време. Топло време.
◇ Кучешко време. Разг. Много студено и понякога придружено със силни валежи време, обикн. късно есен или през сухите зимни дни. Молих се на воденичарите, никой нищо не ти дава! Па и кучешко време се покара. Буките на воденицата са замръзнале, колелата не се въртят. Кр. Григоров, ОНУ, 82.
ВРЕМЕВИ`, -а`, о`, мн. -и`, прил. Книж. Който се отнася до време1. Знаете ли през кой времеви период слънцето е най-полезно и безвредно?
ВРЕМЕИЗМЕРВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. За уред — който измерва времето. И докато обсерваториите вече употребяват електронни, кварцови и атомни времеизмервателни уреди, от няколко години камертонът навлезе в областта на ръчните часовници. НТМ, 1966, кн. 211-212, 91.
ВРЕ`МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който съществува, трае или се използва само до определено време. Противоп. постоянен. Пратениците стигнаха близо до село Чоба и там се установиха на временен лагер. Връщането им навреме стана невъзможно. К. Ламбрев, СП, 92. Макар че имаха специална задача да охраняват морския бряг, те гледаха на това като на временна и второстепенна работа и чакаха всеки ден да заминат напред. Й. Йовков, Разк. I, 47. Настана тревога из градеца ..: щяла да дойде войска. Още от сутринта хората се разшаваха; .. Превърнаха училището на временна казарма. М. Кремен, СХ, 24. Временните неуспехи никога не трябва да стряскат и да обезкуражават ръководителя. Сл. Трънски, Н, 107. Временно явление. Временна наредба./i> // Който върши, изпълнява някаква работа, дейност за определено време. — Ти, стрико Евтиме, ще дадеш пушката на някой по-млад човек. Ще бъдете вие временни управители на селото. Д. Талев, И, 518. И двамата бяха българи съдии в търновския, турски съд. Те участвуваха сега и във временния съд, който съдеше бунтовниците след въстанието. Зл. Чолакова, БК, 124. Временен работник. Временен служител. Временна управа. Временно правителство. // Който съществува или трае кратко време; краткотраен. Но изворът на поезия у Чинтолова престава твърде скоро, види се, защото у него тя ще е била само младежки кипеж, временно увлечение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 8. Мина му през ума да седне и веднага да напише писмо на Дафина, да я успокои и да я подготви с нежни думи за временната раздяла. К. Петканов, В, 199. — Това е само началото, момчета. И като всяко начало то е най-тежко: наред с радостите, наред с възторга има и разочарования, мъка, временни отливи… Ст. Дичев, ЗС I, 238. Временни нужди.
ВРЕМЕНЕ`НЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от временя.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕ`МЕННО нареч. За известно време, до определено време. Противоп. постоянно. — Вие, струва ми се, работехте във финансовото министерство, нали? — Да. Там съм временно главен писар, с изгледи за повишение. Св. Минков, РТК, 99-100. Едно от тия отделения, .., беше преобърнато временно в затвор. К. Величков, ПССъч. I, 31. // За кратко време; краткотрайно. Годеникът на Бистра бе временно командирован на границата. М. Грубешлиева, ПИУ, 42. Стопанинът стои като на бодли и не знае как по деликатен начин да експедира временно сладкодумния си гост. Ал. Константинов, БГ, 42.
ВРЕ`МЕННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от временен; краткотрайност,
