Page:RBE Tom2.djvu/266

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


ЗС I, 359. Чалъм ще ми продава той с тия голтаци!… Ще ти дам аз тебе да разбереш! Или ще те вкарам в правия път, или… Т. Влайков, Съч. III, 253.

Вкарвам / вкарам вълка в кошарата; вкарвам / вкарам дявола в къщата си. Разг. Поради необмислените си действия, постъпки, си причинявам някаква щета, пакост, напакостявам на себе си или на тези, които са около мене. — Аз съм си виновен, Мито — .. — сам вкарах вълка в кошарата. Г. Белев, ПЕМ, 54. — Оплаквала се е на майка си, затова ще да я е натирил! .. — Вземе ли една булка да реве на майка си за щяло и нещяло, тя вече е вкарала дявола в къщата си. Г. Караславов, С, 89.


ВКА`РВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вкарвам и от вкарвам се. Циолковски е писал за ракета, снабдена с течен кислород и водород като гориво .., за необходимостта от вкарване на гориво в двигателя чрез впръскване. Матем., 1965, кн. 1, 3-4. Току-що излязоха скороходците, събранието узна за Драгиното вкарване в черквата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 136.


ВКА`РУВАМ, -аш, несв. (остар.); вка`рам, -аш, св., прех. Вкарвам. Много смъртни случаи са ставали от това, гдето някои не са вкарували в тялото си вода, доколкото е требувало. Лет., 1873, 86-87. вкарувам се, вкарвам се страд.


ВКА`ЧА`. Вж. вкачвам.


ВКА`ЧВАМ, -аш, несв.; вкача`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Качвам някого или нещо някъде, на по-високо място; покачвам. Откоа ке му я опашеше царо сабята на некого, ке го вкачеше на бинекташо [камък]. СбНУ XXIX, 192. вкачвам се, вкача се страд.


ВКА`ЧВАМ СЕ несв.; вкача` се св., непрех. Диал. Качвам се върху, на нещо; изкачвам се, покачвам се. Отърча дома и я зеде керка му царот, та я качи на кон и той се вкачи. СбНУ XI, 144. Белолика девойка .. / .. / висок чардак градеше. / Па се вкачи на чардак, / гледа доле, па горе. Нар. пес., СбВСтТ, 80. Та отиде [Янка] във гора зелена / и се вкачи във дърво високо, / па закука като кукувица. Нар. пес., СбВСтТ, 686. Я вкачи се в одаята, / та подай ми тамбурата, / яз да свирам, / ти да играш. Нар. пес., СбБрМ, 457.


ВКА`ЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вкачвам се; качване, изкачване, покачване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВКЕКАВЯ`. Вж. вкекавявам.


ВКЕКАВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вкекавя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Простонар. Правя някого да стане кекав. вкекавявам се, вкекавя се страд.


ВКЕКАВЯ`ВАМ СЕ несв.; вкекавя` се св., непрех. Простонар. Ставам кекав.


ВКЕКАВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Простонар. Отгл. същ. от вкекавявам и от вкекавявам се.


ВКЕ`ПСАМ. Вж. вкепсвам.


ВКЕ`ПСВАМ, -аш, несв.; вке`псам, -аш, се .. прех. Диал. Докопвам, пипвам. Оскърбеният селенин наместо да иди в черква, да си припали свещици и да остави десят пари на пангаря, той, за да не го вкепса там епитропът, и му иска пари .., той си отива право на механата. Ил. Блъсков, ЗК, 56. вкепсвам се, вкепсам се страд.


ВКЕ`ПСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вкепсвам и от вкепсвам се.


ВКИ`СВАМ, -аш, несв.; вки`сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вки`снат, св. 1. Прех. Рядко. Правя нещо да добие кисел вкус, да ферментира и да се разложи. Лошо измитата бъчва вкисва виното.

2. Непрех. За храна, питие и под. — вкисвам се, прокисвам се. След подквасването то [млякото] се охлажда и се пази на студено, за да не вкисва. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 132. Дигам очи. Слънцето е над главите ни. Обед е. Няма какво, трябва да се яде. Имаме от снощи коприва с ориз. Дали не е вкиснала от жегата? В. Бончева, АП, 21. Яденето вкисна.

3. Прен. Непрех. Разг. Вкисвам се (в 3 знач.). Той сякаш тепърва се събуди, тласна брата си и се втурна към Боня;… Но взря се в бае Петра, позна го, вкисна сякаш и се ококори като стар петел. А. Страшимиров, ЕД, 198. вкисвам се, вкисна се. Страд. от вкисвам в 1 знач.


ВКИ`СВАМ СЕ несв.; вкисна се св., непрех. 1. За храна, питие и под. — придобивам кисел вкус, като ферментирам и се разлагам; прокисвам, вкисвам. Смееха му се, че., виното му, докато го продадеше, се вкисваше. Й. Йовков, ЖС, 118. В един гюм докарваха бозата от Дряново ( .. ) и докато я докарат, тя съвсем се вкисваше. К. Калчев, ПИЖ, 177. Па кога седнеше да си пие кафето, нито думица казваше за божовни работи, ами все туй — .. за по-ланското му вино, че се вкиснало. Ив. Вазов, Съч. VIII, 62. Колкото повече сирище има у маслото, толкова повече се вкисва. Ако искаме да са не вкисва маслото, трябва съвършено да отстраним сирището от него. Ступ., 1875, бр. 7-8, 62.

2. За бъчва и под. — получавам дъх на кисело поради ферментирането и разлагането на нещо. Бъчва, като се изпразни от виното, ако не ся измие тутакси от кала, ся вкисва. Н. Геров, РБЯ 1,132.

3. Прен. Разг. Развалям си настроението, ставам сърдит, навъсен; вкисвам. На комисарството му е омръзнало от циганите, ама кога изчезнат за по-дълго време, чиновниците се вкисват, щото няма кого да вземат на подбив… Й. Радичков, ББ, 68. — Кажете! Защо сте се вкиснали? Да не би пък… помежду вас нещо? А, Донке? О. Василев, Л, 34. Вкиснал се, като че му е длъжен сият свят. П. Р. Славейков, БП I, 72.