ВКИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вкисвам и от вкисвам се. Основната промяна в млякото при стоене е вкисването. П. Даскалов и др., ТК, 171. Развалянето на месото, вкисването на млякото, втасването на зелето, .. — всичко това се предизвиква от различни бактерии. Бтн V и VI кл (превод), 161.
ВКИСЕЛЕ`Я. Вж. вкиселявам2.
ВКИСЕЛЯ`. Вж. вкиселявам1.
ВКИСЕЛЯ`ВАМ1, -аш, несв.; вкиселя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Правя нещо да стане кисело, да прокисне; вкисвам. вкиселявам се, вкиселя се страд.
ВКИСЕЛЯ`ВАМ СЕ несв.; вкиселя` се св непрех. Диал. Ставам кисел; вкисвам се, прокисвам, вкиселявам2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВКИСЕЛЯ`ВАМ2, -аш, несв.; вкиселе`я, -е`еш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. вкиселя`л, -а, -о, мн. вкиселе`ли, св., непрех. Диал. Вкиселявам се, вкисвам се, прокисвам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВКИСЕЛЯ`ВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от вкиселявам1 и от вкиселявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВКИСЕЛЯ`ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вкиселявам2; вкисване, прокисване.
ВКИ`СНА. Вж. вкисвам и вкиснувам.
ВКИ`СНАЛ, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. св. деят. от вкисна като прил. За храна, питие и под. — който е развален, с кисел вкус вследствие ферментация; вкиснат. Докато чаках Васил, изпих комай два литра вкиснала боза, едва-едва подсладена със захарин. А. Гуляшки, ЗР, 84.
2. Като същ. вкиснало ср. Нещо развалено, с лош, кисел вкус и дъх; вкиснато. Ний бяхме селяни, които / миришеха на лук и вкиснало. Н. Вапцаров, Избр. ст 1951, 44.
ВКИ`СНАЛОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от вкиснал.
ВКИ`СНАТ, -а ,-о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкисна като прил. Разг. 1. За храна, питие и под. — който е развален, с кисел вкус вследствие ферментация; вкиснал. Стоян се нахрани в механата с градски хляб и с фасул, останал от миналия пазарен ден, полян с оцет, та да не се познава, че е вкиснат. Д. Талев, ЖС, 30. Ядох вкиснати кебапчета в почти всички крайградски ресторант-градини. П. Незнакомов, СНП, 164. Кръчмите издаваха противен дъх на вкиснато вино и ракия. Д. Димов, Т, 29.
2. Прен. Разг. Който е в лошо настроение, сърдит, навъсен. Станка бе недоволна от новата работа на Въкрил не само защото той се връщаше разнищен от умора, но и защото все беше вкиснат, нервен, ядосан. Г. Караславов, ОХ IV, 7. // За лице, поглед и под. — който изразява лошо настроение. Стоян Раков и тоя петък се връщаше от пазаря с вкиснато лице. Ив. Вазов, Съч. IX, 11.
3. Като същ. вкиснато ср. Нещо развалено, с лош, кисел вкус и дъх; вкиснало. Види се, че бай Ганьо имаше действителна нужда от баня, отдалечко дъхтеше на вкиснато. Ал. Константинов, БГ, 12. Миризма на застояло и вкиснато удари носа му. Д. Кисьов, Щ, 441.
ВКИ`СНУВАМ, -аш, несв. (остар.); вки`сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вки`снат, св., прех. и непрех. Вкисвам. вкиснувам се, вкисна се страд.
ВКИ`СНУВАМ СЕ несв. (остар.); вки`сна се св., непрех. Вкисвам се. Изобщо днес правят бира от жито или от ечемик, да е кълнил по-отпред и опечен малко, сетне й добавят цвета от трева хамей, да стане горчива и да са не вкиснува. Ив. Богоров, СЛ, 6.
ВКИ`СНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вкиснувам и от вкиснувам се; вкисване. Окис и закис (употребени от Гюзелев) не са български, нито са разбират. Затова ний имаме възкиснуване, вкиснуване, прокиснуване, прокиша и прекиснуване. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 12.
ВКЛЕ`ЙВАМ, -аш, несв. (рядко); вкле`я, -е`еш, мин. св. вкле`ях, св., прех. Вклеявам. вклейвам се, вклея се страд.
ВКЛЕ`ЙВАМ СЕ несв. (рядко); вкле`я се св., непрех. Вклеявам се.
ВКЛЕ`ЙВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вклейвам и от вклейвам се; вклеяване.
ВКЛЕ`ЩВАМ, -аш, несв.; вкле`щя`, вкле`щи`ш, мин. св. вкле`щи`х, св., прех. Стягам здраво нещо като с клещи; заклещвам, приклещвам. Щом го наближи на две крачки, Вандо Мачока се хвърли на гърба му и вклещи с дългите си крака кръста му над сами хълбоците. Т. Харманджиев, КВ, 611. вклещвам се, вклещя се страд.
ВКЛЕ`ЩВАМ СЕ несв.; вкле`щя` се св., непрех. Попадам в много тясно място, без да мога да се помръдна, преместя, като стегнат с клещи; заклещвам се, приклещвам се. Една нощ в жестока буря някакъв рибарски траулер се вклещил между две скали. Н. Антонов, ВОМ, 115.
ВКЛЕ`ЩВАНЕ ср. Отгл. същ. от вклещвам и от вклещвам се; заклещване, приклещване.
ВКЛЕ`ЩЯ`. Вж. вклещвам и вклещям.
ВКЛЕ`ЩЯМ, -яш, несв. (остар.); вкле`щя`, вкле`щи`ш, мин. св. вклещи`х, св., прех. Вклещвам. вклещям се, вклещя се страд.
ВКЛЕ`ЩЯМ СЕ несв. (остар.); вкле`щя` се св., непрех. Вклещвам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…*, 1951.
