биволи. Т. Влайков, Пр I, 115-116. Той влезе в градината, като вкара и колелото си. Й. Йовков, ПГ, 222. Станчо бутна конете и вкара каруцата насреща през отворената вратня на къщата си. А. Каралийчев, ПГ, 145.
3. Като водя някого, заставям го да влезе някъде; въвеждам. Влизат двамата синове на Вълчана и вкарват Рали, гологлав, с извити назад ръце, здраво държан от тях. Й. Йовков, Б, 136. Учител Никола ще отвори едната и другата вратичка, ще вкара престъпника вътре, па ще го заключи и ще го остави да седи в тъмницата до вечерта. Т. Влайков, Пр I, 229-231. Салонът, в който беше ме вкарал арапинът, .. — на секи от прозорците му имаше по няколко души натрупани. З. Стоянов, ЗБВ III, 228. // Заставям домашни животни (овце и др.) да влязат някъде. В това време ладиярът вкарваше конете в ладията. Влязоха и заптиетата. Ив. Вазов, Съч. XI, 6. Ведена посрещна овцете и ги вкара в двора. Ст. Марков, ДБ, 500. Господ дава, ала в кошара не вкарва. Погов.
4. Правя някой да постъпи за временно пребиваване някъде (в затвор, арест, болница и под.). Вкараха го за 3 години в затвора. △ Вкараха я за месец в болница.
5. Прен. Привличам или заставям някого да участва в нещо; въвличам. Неговите усилия да я вкара в движението, политическите му внушения и опитите да я откъсне от средата й засилваха недоволството й. Ем. Станев, ИК I и II, 165.
6. Прен. Разг. С връзки успявам да направя някой да постъпи на работа, в учебно заведение и др. — Всъщност… Кой знае… За собствения син мъчно се ходатайства… А наглася ли се аз веднъж, лесно. Веднага ще вкарам и тебе… М. Грубешлиева, ГР, 106. Вкараха го в университета.
7. С предл. в и в съчет. със същ. действие, употреба, експлоатация и под. Правя нещо да започне да действа, да работи, да бъде използвано. Вкараха в употреба нови помощни програми за текстообработка.
8. С предл. в и в съчет. със същ. беда, беля, грях и под. Ставам причина някой да бъде подложен на нещо или да извърши нещо, изразено със съществителното. — Те просто трябва да се разделят. — Разбира се — разпери ръце Боян. — Този човек ще го вкара в някаква беда! Ти трябва да бдиш. М. Грубешлиева, ПИУ, 142. — Кои са тия хора? Не им е чиста работата… Ще ни вкарат в някоя беля. Л. Стоянов, X, 132. — Чичо, от мене един съвет: нито прави тъжба да вкарваш селото в разноски нахалост. Ив. Вазов, НП, 27. А и дяволът си няма работа: лесно вкарва той човека в грях и в зло. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 239. — Защо вкарваш и мене в грях, бе човече! — наежи се старши стражарят. — Ще пукнеш като гнида, бре, я си виж силиците! Тю-ю-ю! Инати се. И за какво? Я кажи едно име и — ходи си гледай работата. Г. Караславов, ОХ IV, 573. вкарвам се, вкарам се страд. Сега, обаче, .. подлежащите на тъмнично затваряне се вкарват в друг един затвор, по-малко безчеловечен. Ив. Вазов, Съч. XV, 75-76. Това е нещо като покрита линейка, от предната част на която влиза парата, а от задната е вратата, отдето се вкарват вещите за дезинфекция. Л. Стоянов, X, 138-139.
◇ Вкарвам / вкарам бръмбари в главата на някого. Разг. Внушавам неразумни или безсмислени идеи, мисли на някого. — Много си загубен! Готов си да се хванеш за всяка щура идея и приятелите ти лесно ти вкарват бръмбари в главата.
Вкарвам / вкарам в гроба някого. Разг. Ставам причина за смъртта на някого, като го измъчвам с делата и постъпките си; уморявам някого. Той ще я погуби, ще я вкара без време в гроба. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 374.
Вкарвам / вкарам в капана <с двата крака> някого; вкарвам / вкарам в клопка<та>, (примка<та>) някого. Разг. Поставям някого в положение да се издаде или да бъде разкрит и да пострада. Тия телеграми ме вкарват с двата крака в капана. Ал. Константинов, Съч. I, 156. Когато [Обретенови] ги навързали вече, предателят Пенчо се приближил и им казал: — Не можахте да изгорите вътре, кучета проклети! Цели три деня ме оставихте от работа, догдето ви вкарам в примката. З. Стоянов, ЗБВ III, 144. — Разбира се, ще спечеля омразата на целия еснаф, работата през празничните дни и подигравките на Гиня, който си потрива ръцете и дума: Добре ги вкарах в клопката… Ст. Чилингиров, ХНН, 185.
Вкарвам / вкарам в миша дупка (кози рог) някого. Разг.; Вкарвам / вкарам в кучи (кучешки) гъз някого. Простонар. Грубо. 1. Отмъщавам си на някого, наказвам някого, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го правя безсилен или безвреден. — Ще го вкарам в миша дупка! Ще го изселя от тука биле! Да познае той кой е Гаврил Даскала! Т. Влайков, Съч. II, 137. Младен с нетърпение чакаше новия избор и готвеше се за сериозна борба… Прангата ли? Ще го вкара той него в кози рог. Т. Влайков, Съч. III, 243. 2. Нахоквам жестоко някого.
Вкарвам / вкарам в правия (път) някого; вкарвам в пътя някого. Разг. Въздействам, повлиявам на някого да се поправи, да се отучи от лошите си навици, да стане почтен; вразумявам, поправям. Повечето от тези криминални затворници не бяха престъпници и крадци „по душа“. Те просто бяха „изтървани“. А нямаше кой да им подаде ръка, за да ги вкара в пътя. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 176. — Пешкин момче е даскалът! — думаха старите войняговци, от чийто поглед не избягваше нищо. — Вкара той нашите калпазани в правия! Ст. Дичев,
