СбАСЕП, 427. Той обърна внимание със зрелостта на творческите си виждания и с композиционната си сръчност. ЛФ, 1958, бр. 11, 3. С какво тънко психологическо виждане представя авторът детската привързаност! С, 1952, кн. 11, 190. — Какво лошо има в нейната симпатична слабост да доразвива по свое виждане впечатленията си от хората? Тарас, СГ, 117. Това е неговото виждане по този въпрос. △ Авторово виждане. Поетично виждане.
◇ До <скоро> виждане. Пожелаване за нова среща при сбогуване.
ВИ`ЖДАНИЦА ж. Диал. Среща, свиждане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИ`ЖДВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Виждам. Една лисица, която никога не била виждвала лъв, случило ся еднъж да срещне. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 24. виждвам се страд., възвр. и взаим.
ВИ`ЖДВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. Виждам се. Тая страна е от най-безплодните северни места, слънцето едвам три месяца в годината ся виждва. П. Р. Славейков, СК, 67.
ВИ`ЗА ж. Отбелязано на задграничен паспорт правителствено разрешение за право на влизане в една държава, за преминаване през нея и за излизане от нея. От легацията му отговорили, че не може да получи виза, преди да изтече срокът по договора му. М. Грубешлиева, ПИУ, 167. Кадир ефенди заповяда: — Вземи тескерето на Йордан Попйорданов ефенди от Велес и му издай виза за Швейцария. Аз го познавам, той е верен и добър поданик на султана. Д. Спространов, С, 59-60. Входна виза. Дипломатическа виза. Изходна виза. Транзитна виза. Туристическа виза.
— Фр. visa.
ВИЗАНТИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Жител на Византия, държава, създадена в IV в. в източната територия на Римската империя и просъществувала до средата на XV в. Осем дни край бреговете на Тунджа при Одрин се празнува царската сватба с игри и гощавки, каквито отдавна не се помнеха между българи и византийци. Ст. Загорчинов, ДП, 29. Съединените българо-руски сили настъпили към Цариград. Византийците събрали много войска, съединили се с печенегите и прогонили Светослав от България. Ист. VI кл, 30-31. Българете, като не бяха добре със съседните си народи, а най-паче с византийците, .. бяха принуждени да държат редовна и постоянна войска по пределите на България. Д. Войников, КБИ, 23. Прен. За лукав, двуличен, хитър и подъл човек. Да се чудиш откъде се вземат .. в живота толкова византийци. Ст. Стратиев, ПП, 39. Защо ме измами? Византиец такъв!
ВИЗАНТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Отличителни черти, характер, присъщи на духовната култура на Византия. Той [духът на византийската култура] се наложил с всичката си тежест и авторитет на вярата и църквата върху философия, наука, литература и изкуство .. Това е византизмът — сух, ограничен, лишен от въображение, смелост и полет на мисълта. Б. Ангелов, ЛС, 129-130.
ВИЗАНТИ`ЙКА ж. Жителка на Византия. Дойде ромейската княгиня в нашите земи, .. И повлякоха се по неин пример и подобие боляри, владици, свещеници… Нагиздиха те с бисери и сребро тялото си по подобие на византийката. М. Смилова, ДСВ, 83. На него падаше грижата да закара до Търново всички тия ракли и вързопи, пълни с придта на младата византийка. Ст. Загорчинов, ДП, 110.
Прен. За лукава, двулична, хитра и подла жена.
ВИЗАНТИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до византиец и Византия. И от шубраците на брега се отдели сал с трима мъже, които говореха припряно по ромейски и се готвеха да минат на отсрещния бряг, където се тъмнееха византийски стражници. П. Константинов, ПИГ, 48. Столицата Плиска била превзета и опожарена. Крум поискал мир, но византийският император му отказал и продължавал да разорява страната. Ист. VII кл, 15.
2. Който е присъщ на духовната култура на Византия. Повечето храмове и дворци били строени в нов архитектурен стил, наречен византийски, в който господствували кръгли арки и куполи. Ист. VI кл, 33. Византийска живопис. Византийска литература.
3. Прен. Който се характеризира с лукавство, двуличие, хитрост, подлост. Демократ от пети до глава, той [Каравелов] не се отказваше да прибягва към византийски средства на борба, за да съсипе противника си. Пряп., 1903, бр. 87, 3. Ако си гладен, вода искай (гръцка, византийска политика.). П. Р. Славейков, БП I, 24.
ВИЗАНТИ`ЙСКИ нареч. 1. Само в съчет. По византийски. По начин, характерен за византийците, както е у византийците. Гостуваше в Константинопол, връщаше се оттам с назрели желания да преобрази преславския дворец по византийски. М. Смилова, ДСВ, 127.
2. Прен. Лукаво, двулично. Държи се византийски.
ВИЗАНТИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Византийщина. В това [двуличието] се състои именно „византийството“ в политиката на народняците, с което те така добре са се отличили досега и с което се готвят да управляват в бъдеще. в. Бълг., 1902, бр. 454, 1.
