Page:RBE Tom2.djvu/204

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена



ВИЗАНТИ`ЙЩИНА ж. Постъпка, проява на лукав, двуличен, хитър и подъл човек; лукавство, двуличие, подлост, византийство. Имаше и [писмо], което съдържаше тайните наставления на Фенер към гръцките владици в България, .. тези инструкции бяха олицетворение на гръцка лукавщина и образец на византийщина. П. Р, Славейков, БП I, 24-25.


ВИЗАНТИНИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Насаждане на византийска култура, нрави и бит в чужда страна. Тези кадри били в количествено отношение достатъчно израснали, за да бъдат в състояние да изтикат и заместят византийските, заседнали вече в България, и по такъв начин да предпазят нашата страна от византинизация. Пр, 1952, кн. 5, 86.


ВИЗАНТОЛО`Г, мн. -зи, м. Специалист по византология.


ВИЗАНТОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Съвкупност от научни дисциплини, които се занимават с историята, езика и културата на Византия. Богати съкровищници на византологията, откъдето може да се черпи изобилен материал за влиянията на византийската цивилизация върху българите и българската литература, представят двете периодически издания: Bysantische Zritschrift на K. Krumbacher .. и Византийский временник на А. Василевский и Регел. Б. Ангелов, ЛС, 163.


ВИЗАНТОЛО`ЖКА ж. Специалистка по византология.


ВИЗАНТОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до византолог и византология. Византоложки конгрес. Византоложки проучвания. Византоложки списания.


ВИЗИОНЕ`Р м. Рядко. Книж. Човек, който има видения, халюцинации.

— Фр. visionnaire.


ВИЗИОНЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Книж. Образен. Та и цялата тая дивна драматическа поема носи характер на импровизация, на нещо изляно .. в състояние на екстаз, близък до екстаза на библейските пророци, и с такъв мощен визионерен език, какъвто го има само в Библията. П. П. Славейков, Мис., 1894, кн. 9, 162.


ВИЗИОНЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Присъщ, характерен за човек, който има силно въображение, образно мислене. Друг е Райко Вардарски — по-буен, по-темпераментен. Има в него нещо визионерско, ораторско, ентусиастко, където се мерне, Райко обагря всичко с ярките цветове на бунта. ВН, 1955, бр. 184, 4.


ВИЗИОНЕ`РСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Виждане на нещата, характерно за човек с образно мислене. Съвсем друго нещо е преценката на един поет-художник. У него няма догми, умувания, обоснования, а само спокойно визионерство или превъплътяване чрез образно мислене. П. Росен, СбАСЕП, 155.


ВИЗИ`РАМ1, -аш, несв. и св., прех. 1. Книж. Имам предвид, посочвам някого като доказателство, пример във връзка с дадено твърдение. Кенан трепна. — Може би визирате мен? — Не ви познавам! — каза непознатият. — Но това се отнася до всеки, който погазва чуждата свобода. П. Вежинов, ДБ, 281.

2. Спец. Насочвам око или оптически уред към дадена точка за точно определяне, измерване. визирам се страд. Той не се и криеше: беше се издал пред сътрудниците си и те разказваха навсякъде не само кой е авторът на статията, но и кои се визират в нея. М. Кремен, РЯ, 500.

— От нем. visieren.


ВИЗИ`РАМ2, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Поставям виза на паспорт. Взря с в печатите и след това вдигна лице към пътника: — Защо не ти е визиран паспортът? В. Геновска, СГ, 258.

2. Рядко. Заверявам документи, книжа и под. — А вие за какво чакате? .. За протокола?… — попита го червенокосият. — То отгде знаете вие? — Нали се навъртам постоянно тук? Е? Още ли не е визиран? Д. Калфов, Избр. разк., 118. визирам се страд. При срещата им преди заминаването, когато дойде да го помоли да се визира тескерето му, господин Кадир сам му подхвърли за швейцарските часовници, че би желал да има един от тях. Д. Спространов, С, 177.


ВИЗИ`РАНЕ1 ср. Отгл. същ. от визирам1 и от визирам се. Когато се изработва окомерна снимка на голяма и пресечена местност, визирането се прави от повече точки на стоенето. Геогр. VIII кл, 1965, 21.


ВИЗИ`РАНЕ2 ср. Отгл. същ. от визирам2 и от визирам се.


ВИЗИ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до визиране с оптически уред. Визирна линийка. Визирна ос. Визирни линии.


ВИЗИ`ТА ж. Книж. 1. Официално посещение обикн. за гостуване. Искаха да ме водят на визити по къщята на гражданите, ала аз отклоних поканата: ако не посетиш всичките, ще станеш лош… К. Иречек, СбЦГМГ, 80. По настояване на майката Лора започва .., насила да ходи по визити, по журове, да посреща у дома безчислени гости. М. Кремен, РЯ, 315. Отидоха на 2 октомври и му направиха визита. След няколко дена патриархът, на минаване през Ортакьой, отби се и върна визитата. Св. Миларов, Н, 1883, кн. 2, 150.

2. Посещение на лекар за преглед на болен в къщи. Лекарят трябваше да направи няколко визити при пациенти.