Баща ми рано се помина. Пребиха го в конака. Майка ми остана сама. Тя горката бял ден не е видяла през живота си! Д. Марчевски, ДВ, 85. Казаха, че било сменено правителството, но дядо Тома не обърна внимание на това .. „Всички са от един дол дренки!“* — викаше троснато той .. „Откак помня — казваше той, — все тия разбойници управляват и все лъжат, че щяло да дойде по-добро. Няма да видим бял свят при тях!“ Г. Караславов, Избр. съч. V, 203-204.
Не виждам / видя по-далеч<е> от носа си . Разг. Много съм ограничен, не съм способен да вниквам по-дълбоко в нещата или ме занимават само неща, които непосредствено ме засягат. — Нека да ме убият на фронта, барем голяма пенсия да получаваш. А ако ме очистят тук, ще вземеш на босия цървулите, ама за това се иска да ти работи пипето, а ти от носа си по-далеч не виждаш… В. Нешков, Н, 156. — А пък аз мисля, .., че тази вечер Берое е малко нещо кисел .. — Тъй е, когато не искате да видите по-далече от носа си! К. Петканов, В, 42.
Не искам да (го, я) видя, да (го, я) чуя. Не искам да поддържам връзки (с някого). Пенка не ще и да го види, не ще и да чуе за него. Т. Г. Влайков, Съч. I, 1925, 8.
Никакъв да се не види <макар>. Разг. Да умре. — Пък то… умря си детето, само дето им воня къщата като пор, никакъв да се не види макар… Шарлатанин! Г. Караславов, СИ, 18.
Ни (нито) се чувам / чуя, ни (нито) се виждам / видя. Разг. Изчезвам, не се знае къде съм. — Ама го взеха запас още преди да почне войната. И тъй се затри с войската — ни се чу, ни се видя… П. Вежинов, ЗНН, 52. — Няма ги — .. — сигурно са заминали натам, къде Балкана. Ни` се чуват, ни` се виждат тъдява… К. Калчев, УЧС, 29.
Око да види <и ръка да пипне>. Разг. Искам сам, лично да видя, за да се уверя, че съм сигурен в нещо. — Учена жена си, .., а яз едва се подписувам и искаш акъл от мене. Ама щом ме питаш, че ти кажем това, що знам от стари хора .. Требе сичко о`ко да види и ръка да пипне — само тогава че се изучиш добре. Е. Огнянова, НШ, 32.
Отиде, та се не видя. Разг. 1. Отдалечи се, отмина и не се върна. — През плетища, през дворище, отишел човекът, та се не видял. Й. Йовков, А, 68. 2. Изгуби се, свърши се, изчезна. — Винотооо, винцето-тригодишното отиде, та се не видя! — заплака отведнъж той и настави през сълзи: — Ти не знаеш ли, отче, какво нещо щеше да стане от него? Изтече, изтече безвъзвратно! Елин Пелин, Съч. I, 191.
Още коня не видял, крака размахал. Разг.; Още коня не видял, нозе (нога) замахал. Диал. Употребява се, когато някой преди да е осъществил нещо, крои планове какво ще прави след това.
През плет не съм (съм) виждал / видял нещо. Разг. Ирон. Нямам (имам) представа за нещо, не ми (ми) е познато нещо. — Дано барим някой от нас презплет да е виждал как се стягат бъчови. П. Тодоров, Събр. пр II, 243. — Вие можете да вярвате, .., и ние през плет поне сме видели какво е нещо литературата. Ив. Вазов, Съч. X, 25.
Сякаш червата си виждам. Разг. Изпитвам много неприятно чувство, отвращение при вида на някого, нещо.
Тебе гледа, мене вижда. Разг. Подигр. Кривоглед.
*То се е видяло. Разг. За нещо, което е ясно, че няма да има добър край. Безмислени са усилията, които полагаш! То се е видяло.
Удари ме горния <праг>, та видях долния. Разг. Опомних се, след като получих заслуженото възмездие за нещо (обикн. когато съм се възгордял). „Е — казваше мислено Гмуреца. — Удари те горния праг, та видя долния!“ „И аз сам не зная как стана тази работа с мене — отвръщаше с разкаяние и страдание бай Герго“. Ст. Даскалов, СЛ, 115.
Ще видим кой кум, кой <стар> сват. Разг. Употребява се като закана, че някой ще бъде наказан, отмъстен. — Мене никой не ме убива пък — обади се отзад дядо Минко. Велко скочи и стана прав. — И ти си чорбаджийско ухо! .. Какво мислите вий, все тъй ли ще върви? Е-хе! свърши се то! Ще дойде видовден, ще видим, кой кум, кой сват. Й. Йовков, ЧКГ, 46.
Ще видиш (да видиш) откъде изгрява слънцето. Разг. Ще те накажа сурово, ще се разправя жестоко с тебе (употребява се като закана).
Ще има да видя. Разг. Ще имам големи неприятности, ще преживея лоши неща. — А тя… обича ли Ви? .. — Обича ме — призна Евгени .. — Това е Ваш личен въпрос и той не ме интересува .. но това с декларацията е опасна работа. Ако разберат, ще има да видите. Д. Ангелов, ЖС, 337.
— Друга (остар. пов.) форма: вижд.
ВИ`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от виждам и от виждам се. При виждането на тоя величав паметник на благочестието и вярата на миналите векове аз изпитвам някое вълнение. Ив. Вазов, Съч. XV, 18. За окото съществува разстояние на „най-добро виждане“. То е различно за отделните хора и най-често е около 25 см. Д. Лазаров, ОЛЕП, 5. — Винаги идваш за малко… Все бързаш… бързаш… Дано идното ни виждане бъде при по-добри обстоятелства. М. Грубешлиева, ПИУ, 214. Продавам хигиеничен тристаен апартамент. Виждане 10 до 12 часа.
2. Обикн. със съгл. опред. Схващане, отношение на някого (обикн. на художник, творец в дадена област на изкуството) към актуални въпроси, към естетически, философски и др. проблеми. Колкото несъвършени и да са неговите драматургически произведения, те са написани от автор с подчертана творческа индивидуалност, със свое художествено виждане. Н. Лилиев,
