Page:RBE Tom2.djvu/187

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена



ВИ`ДВАМ, -аш, несв. (диал.); ви`дя, -иш, мин. св. видя`х и (диал.) видо`х, пов. виж, ви`жте, прич. мин. св. деят. видя`л, -а, -о, мн. виде`ли, св. и (остар. и диал.) несв., прех. Виждам. — Хайдушко е това кладенче, учителю; ти не си видвал такова. А. Страшимиров, ЕД, 86. — Видва`л съм, боже, видва`л съм всякакъв хляб; .., ама те` такова чудо и не съм видва`л. Й. Вълчев, РЗ, 46. — Къдрията, циганинът, го видвал в Плевен. Ил. Волен, НС, 58. — Я почакайте, не съм ви видвала отдавна. И тя се пресегна, накъса жълти круши .. — На` хапнете си. Н. Нинов, ЕШО, 44. Райка из пътя бе весела и приказлива, .. Други път Тинка не беше я видвала такава. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 56. видвам се, видя се страд., възвр. и взаим.


ВИ`ДВАМ СЕ несв. (диал.); ви`дя се св. и (остар. и диал.) несв., непрех. Виждам се.


ВИ`ДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от видвам и от видвам се; виждане. — Не за радост и за севда е сега това ни видване, Ненко! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 140.


ВИ`ДЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. В който има светлина, в който не е тъмно; светъл, виделив. Стаята ми се видя тясна и недостатъчно видела. Ив. Вазов, Съч. XV, 20. // През който има светлина и се вижда добре, не е тъмно; светъл, виделив. Потерята нямало да се забави и в тая улица да налети и ако не тука — другаде щяла да го застигне и удари с куршум, благодарение на виделата звездна нощ. Ив. Вазов, Съч. XIII, 210. Нощта беше видела, месяцът ся огледоваше в бистрите води на Днепра. Е. Мутева, РБК (превод), 184.

2. Който е осветен и блести; светъл, виделив. Върху виделата повърхност на езерото личеше наистина лодка, която бързо се приближаваше насам. Ст. Загорчинов, ДП, 418.


ВИДЕЛА`РЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Газениче, виделце.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


ВИДЕЛЕ`Е несв., безл. Виделее се. Навън вече виделееше. Й. Стоянов, ПД, 72.


ВИДЕЛЕ`Е СЕ несв., непрех., безл. Просветва, просветлява се, разсъмва се, развиделява се. Когато някой извика на вратата, Стаменко се прозина, полуотвори очи и видя, че на прозорчето се виделееше вече. Ранното майско слънце го бе преварило. Кр. Григоров, Н, 120.


ВИДЕЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Видел.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


ВИДЕЛИНА` ж. Диал. 1. Светлина (в 1 знач.); видело1. Страшно желание се пробуди у него да види по-скоро виделина, дневен зрак. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24. Вътре беше мрачно. Само през едно малко прозорче, облепено до половината със стар пожълтял вестник, влизаше струйка виделина. Кр. Григоров, ОНУ, 142. Морето беше млечно-бяло от утринната виделина. Л. Стоянов, Б, 15. Съмваше вече, виделина нахлуваше на снопчета през решетъчните стъкла, а хора още нямаше. Ст. Даскалов, МЧ, 98. Нощта навън ми се видя черна, ала като станах и надникнах, видях — ето, раждаше се виделината и идеше новият ден. А. Дончев, ВР, 60. • Обр. С истината и в тъмничния мрак тя [душата] ще пръска виделина в своя друм и без да се двои, ще отдели истината от лъжата, вечното от тленното. М. Смилова, ДСВ, 235-236. Мина засухата .. По смрачените и изпечени лица наново се разля виделина, свитите сърца се разпуснаха и пак закълня надеждата. Кр. Григоров, ОНУ, 149.

2. Осветление от някакъв източник; светлина, видело1. В одаите на къщята, където жените вече припалваха за виделина газеничетата или зехтинените кандилца, изведнъж стана по-светло и от най-светлия ден. Г. Манов, КД, 10. Неиздигнатите фитили на лампите отпущаха мърчелива виделина въз сцената. Ив. Вазов, Съч. IX, 22. Пешо .. изглеждаше сега, при виделината на свещта, с любопитство своя приятел и другар от детинство. Т. Влайков, РП, 142. Факлите също хвърляха червеникава виделина над главите на скупченото мнозинство. Ст. Загорчинов, ЛСС, 128.

3. Прен. Остар. Просвета, просвещение. Ще са намерват винаги учени людие, които .., ще са мъчат да изнамерват улеснителни пътища за разпространение на виделината, на знанието. Ч, 1875, бр. 7, 290.


ВИДЕЛИНКА` ж. Диал. Умал. от виделина (в 1 и 2 знач.); светлинка; виделце1. Едно малко окно изпускаше виделинка из двора въз голите стени на килията. Ив. Вазов, Съч. XIII, 106.


ВИ`ДЕЛИ`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Умал. от видел; светличък.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВИ`ДЕЛКО, мн. няма, ср. Диал. Умал. от видело1; светлинка, виделинка, виделце1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВИ`ДЕЛКО нареч. Диал. Светличко.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВИ`ДЕЛО1, мн. няма, ср. Диал. 1. Светлина (в 1 знач.); виделина. Само малкото прозорче, дето е към портата е с джамове и оттам, щото влиза видело, това е светлината в собата. Т. Влайков, Съч. II, 62. Тъмничка [стая], с два прозореца към двора, отдето виделото проникваше през хартиите. Ив. Вазов, Съч. XII, 152. — Тук [в града] виделото бавно се промъква през плътните завеси. Ст. Даскалов, СД, 202.

2. Осветление от някакъв източник; виделина. На виделото от борината (след агата се намъкна със запалена главня и един от