Page:RBE Tom2.djvu/186

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


известно количество мед. Хим. IX кл, 1950, 67.

Във вид на нещо. При посочване на еднаквост, сходство с нещо; подобно на, като. Ивица плочи отиваше от вратнята до къщната врата, около която пъплеха, във вид на венец, по невидими нишки, пълзящи растения. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 11. Реката се разливаше тук като блато, опасващо във вид на сърп подножието на хълма. Ст. Загорчинов, ДП, 57.

Давам <си> / дам <си> (придавам <си> / придам <си>) вид. Книж.; Правя (направя) вид; показвам / покажа вид. Остар. Със следв. изр. със съюз че. Старая се да изглеждам по начин, неотговарящ на действителното ми състояние, за да заблудя някого; преструвам се. Марангозов не можа да се сети кой е този „Мирчо“, но от учтивост даде вид, че го познава отдавна. СбСт, 85. Нако го изглеждаше отвреме-навреме подозрително, ала новият механик си даваше вид, че не забелязва това. Кр. Велков, СБ, 148. Илийко направи вид, че решава нещо. В същност той едва сдържаше радостта си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 336. Тя показваше вид, че вярва. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 30.

Давам / дам вид. Със следв. изр. със съюз че. Показвам чрез външен израз своето отношение, настроение, чувства, желание и под.; давам да се види, да се разбере. Нищо чудно, това бе моята спътница от параходчето. Поздравих, но тя не отговори, нито даде вид, че ме е познала. Б. Райнов, ДВ, 17. Изведнъж Росети даде вид, че се досеща: — Все пак вие вече казахте: той е едно, емиграцията — друго. Ст. Дичев, ЗС I, 409.

Един вид. Разг. 1. При уподобяване — за посочване на някакво сходство, приблизителна еднаквост; нещо като, нещо подобно на. — Само ще ми позволите една бележка да ви направя. — Не бележка, а едно мнение, тъй да кажа, един вид съвет… Ив. Вазов, Съч. X, 25-26. — Да му поприказваш за стопанството… да разбереш какво мисли, не възнамерява ли да подаде заявление… Един вид агитация малко… Ст. Марков, ДБ, 119. 2. Като вмет. израз. За подчертаване на казаното; така да се каже. — Моят клиент лежи сред двора си, .., и със свещеното право на гражданин пази снопите си и купа жито, който е изкарал с кървав пот. Пази мъката си, един вид. Елин Пелин, Съч. I, 196.

Изнасям / изнеса на вид. Остар. Показвам нещо, за да се забележи, да направи впечатление. А между сичкото това, .., са червенеят трендафиловите градини и употребляват сичките си усилия да погъделичкат носовете ни, да изнесат на вид своите свръхестествени прелести и да ни покажат своето превъзходство в природата. Л. Каравелов, Съч. VII, 3.

На вид. Външно, привидно. На часа един и половина Велчев излезе от гостилницата и се затече при Муткурова .. Муткуров бе също ободрен и изглеждаше да се колебае само на вид. С. Радев, ССБ II, 45.

Под вид <на> някого. Остар. С външност на някакъв, като някого. Стражата беше будна, но тя, макар и да съзря отдалеч двамата наши пътници, никак не даде внимание на тях, като ги видя облечени с прости селски дрехи, под вид дървари. Ил. Блъсков, ИС, 13. Почти сяка неделя аз бивах в Шумен, и там под вид на просяк, просях милостиня. В. Друмев, НФ, 28.


ВИД2, видъ`т, вида`, мн. ви`дове, след числ. ви`да, м. 1. Филос. Понятие, което обхваща по сходство на признаците ред предмети или явления и влиза в състава на друго по-общо понятие — род. // Предмети или явления с еднакви признаци, които се отличават по някои качества или прояви от други, включващи се в същия род; разновидност, тип. В пруста са окачени по стените различен вид пушки. Л. Каравелов, Съч. II, 43. На другия ден стрина Мина ходи` на пазар и купи два вида бонбони — едните от 60 лева килото, а другите — шоколадени, от скъпите. Чудомир, Избр. пр, 68. Вършачките и всички други видове машини ще засилят само чифликчиите, а малките земеделци ще се разорят. Й. Йовков, Ж 1945, 152. Той намираше в тоя вид опиянение едно средство да бъде нечувствителен към нравствената болка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 10-11.

2. Биол. Група растения или животни, които произхождат от общ биологичен род и се отличават по някои свои характерни особености от други групи, принадлежащи към същия род. Милиони растителни и животински видове са се появявали, изменяли и изчезвали, докато животът на нашата планета е добил днешния си облик. К, 1963, кн. 3, 10. На същата нива мама ще посади и фасул. Задържала е тя за семе от няколко вида: и от плоския, и от длъгнестия, и от шаренкия. Т. Влайков, Пр I, 228. И особено обичаше белите рози, от които тук е насадил различни видове. Елин Пелин, Съч. IV, 60. Над върховете се вият разни видове орли. Ив. Вазов, Съч. XV, 59. Дарвин отхвърля възгледа за неизменяемостта на видовете, .. Според него целият органически свят .. е резултат на развитие, извършвало се в течение на милиони години. Хр. Одисеев, ТН, 11.

3. Езикозн. Граматическа категория, присъща на глагола в славянските езици, с която действието се характеризира откъм неговата цялостност, завършеност. Представките изпълняват двойна служба при образуване на глаголите. От една страна, те внасят нещо ново в техния първоначален смисъл .., а, от друга страна, променят несвършения вид на глаголната основа в свършен. Л. Андрейчин и др., БГ, 131.


ВИ`ДА ж. Диал. Винт с гайка.

— Тур. vida. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.