сеймените, ..) Юсуф паша съзря кръвта. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 141. А врътни отново. Хее… Май станахме с виделото по-богати от чивиковския изедник. От мелницата си бе пуснал ток у дома — в цяло село само нему светеше. Кр. Григоров, ТГ, 109.
3. С предл. от, до, по, в. Времето, когато е вече или е още светло. От видело до тъмно не подвивах крак от черковни служби и всякаква работа. Ем. Станев, А, 60. Видях го още по видело, като отивах на разходка със Зоица, и го взехме за Борислава. Ив. Вазов, Съч. XX, 61. Дойдоха и късите зимни дни, когато си лягаха във видело, за да не горят газ. М. Грубешлиева, ПП, 36. Той не заспа до видело.
4. С предл. на. Място, където е светло. Майка й беше седнала вече на видело до прозореца, та чистеше боб. Ил. Волен, МДС, 167. Той ще се изтяга край огъня и на топло, и на видело. Т. Влайков, Съч. II, 112. Понеже повечето време се занимавам дома си, погледът ми неволно бяга из едничкия прозорец навън, на ви`делото, и среща все същата жълта стена. Ив. Вазов, Съч. XVI, 172.
◇ Изнасям / изнеса (изваждам / извадя) на видело нещо. Остар. Правя нещо известно на всички; изнасям на бял свят. А те наистина подслушаха сякаш неговите тайни мисли, .., и ги изнесоха на видело пред света. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 35. Периодичните издания на разните академически учреждения в Русия, Австрия, Германия и др. — .., изнасят на видело почти всички паметници на тази [старобългарската] литература, придружени с най-сериозни изследвания. Б. Ангелов, ЛС, 157.
ВИ`ДЕЛО2, мн. няма, ср. Диал. 1. Гориво като газ, масло за газена лампа, кандило и под. След обед му предстои да изтрие лампите, да ги напълни с видело и да изчисти и лъсне самовара. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. I, 232. — Невесто, преди да легнеш при мъжа си, изгаси лампата, че тая нощ много видело прахосахме .. Преброих осем лампи и пет кандила. К. Петканов, ДЧ, 286. Не прахосвай виделото, Георге! … Ако караш все така, както си я почнал, след ден-два няма да остане капчица газ. Г. Русафов, ИТБД, 160.
2. Предмет, който е източник на светлина като светилник, газениче и под. Рангел се прибра в колибата си, запали си виделото и седна да вечеря, с каквото имаше. Ив. Вазов, Съч. XXV, 118. Някъде напред, в тъмнината, между гредите и комините светулкаше газениче: там се мярна човек. — Петре? — .. — Не, аз съм! — отвърна Левски, .. — Дай виделото оттатък! Ст. Дичев, ЗСИ, 381-382.
ВИ`ДЕЛО3, мн. няма, ср. Обработена телешка кожа за обувки, чанти и под. Ние знаехме за обущата на почтените хора един цвят — черния, па бил той на сафтян, видело, марокин, шевро или лак. Ст. Чилингиров, ХНН, 138.
— От ит. vitello ’теле’.
ВИ`ДЕЛО нареч. Диал. Светло. Когато започна да изгрява месецът, навън ставаше видело и снегът лъщеше. Й. Йовков, ВАХ, 124. — Хайде да се навечеряме, докато е видело… И газта ни се е свършила, няма с какво да си светнем… Г. Караславов, Тат., 40. При това на хармана беше видело — светеха ми звездите, грееше луната: ту кръгла, ту нащърбена, ту извита като сърп и винаги добра и вярна спътница на заспалата земя. К. Калчев, ПНЖ, 52. Когато се събуди за трети път, вече бе видело. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 425.
ВИ`ДЕЛЦЕ1, мн. няма, ср. Диал. Умал. от видело1; виделинка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИ`ДЕЛЦЕ2, мн. няма, ср. Диал. Газениче. Помня дядо как, приседнал край прогорялата печка, палеше цигара от пламъчето на виделцето и мълвеше тихичко. Кр. Григоров, ОНУ, 180. Трябваше да припечелят някой лев, та като се върнат по Димитровден, да донесат по една забрадка на жените, да купят по някое кило сол, газ за „виделцето“, и ако остане — за чувал брашно. ВН, 1958, бр. 2082, 4.
ВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се вижда добре, отделя се, забелязва се веднага; забележим. — Ще го погребем до моста, на брега, на видно място. Сл. Македонски, ЕЗС, 184. // Остар. Видим (в 1 знач.). Избитите зъби и счупеното коляно на дяда Коля бяха едни от по-видните му телесни недостатъци, наистина изкуствено спечелени, но се` се броят за кусури. М. Георгиев, Избр. разк., 155. И плъпнали навън злочестници в уплаха / по хлъзгавия сняг се мъкнеха едвам, / подслона дирещи към видните сам-там / колиби, пръснати по стръмнината лиха. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 290. Ако не би било свидно, не би било видно. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 17.
2. Който се отличава, изпъква над другите с качествата, достойнствата си, с общественото си положение и под.; изтъкнат, бележит, личен. Баща ми, един от видните първенци в града, .., се ползуваше с известност между турците. К. Величков, ПССъч. I, 5. Освен началниците на областните и околийските служби, на вечерята бяха поканени и по-видните търговци и индустриалци на града. Д. Ангелов, ЖС, 218. Та тя винаги е мечтала нейната снаха да бъде от виден и изтъкнат род, да бъде мома с богата зестра. В. Нешков, Н, 418. При него дохождаха твърде начесто не само някои видни граждани, .., но и мнозина други странни хора. З. Стоянов, ЗБВ I, 90. — Тодоре, Тодор чорбаджи, / язък ти за имането, / че си, бе виден болерин, / ала ти й грозна Грозданка.
