да вземат добър урок от случая [загубените от тях избори] и да помнят, че много години още техният грош не ще минава на пазара. Бълг., 1902, бр. 466, 3.
Вземам (взимам) / взема хляба <от ръката> на някого. Разг. Отнемам възможността на някого да работи и да се издържа.
Взема ме (взима ме) / вземе ме вятъра. Разг. Разведрявам се. Филип стана от столчето си. — Къде? — Ще се разходя, бай Ставри, да ме вземе вятърът. Ем. Манов, БГ, 55.
Взема ми / вземе ми главата. Диал. Обикн. с отриц. 1. Лесно разбирам, схващам, възприемам. 2. Лесно се съгласявам, не проявявам упорство, инат. Васил Каишев дръпна Велко за рамото и му се усмихна. — Добре дошъл и не се ядосвай! От сутринта се разправям с тях, но главите им не вземат. От нашето село не са много — десетина семейства се готвят да бягат. К. Петканов, П, 103-104.
Взема ми се / вземе ми се акъла (ума). Разг. 1. Преставам да разсъждавам разумно, оглупявам или загубвам разсъдъка си; обезумявам, побърквам се, полудявам. — Позна ме, синко, ще рече, не си ме забравил — .. — Ти каквото си прекарал при безбожните поганци, и умът ти може да се вземе, да забравиш, щото е било отнапреж. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 130. 2. Смайвам се, слисвам се от голяма изненада или възхищение. Голямо нещо е това науката ей, взе ни се ума, като слушахме от другоселците какви чудеса правели тия младоци. ВН, 1965, бр. 4305, 4. 3. Силно се изплашвам или разтревожвам. — Добре ще бъде да ви вземат наистина за татари. Извикай на вардачите високо няколко думи на татарски, та съвсем да им се вземе умът! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 246. 4. Обикн. по някого. Влюбвам се в някого, увличам се по някого. — Ти дойде. Като те видях, умът ми се взе, и аз… на`… пристанах ти, а истината скрих. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 332.
Взема ми се / вземе ми се дъхът. Изпитвам силно вълнение, чувство на страх или удивление при вида на нещо. Дотича, улови / дебелий дънер тя, лице изви — / и взе й се дъхът: че на върбата / човек бе скрит… К. Христов, ЧБ, 50. — Долу — .. — днес турихме вратата ..: страшно нещо стана, дъх да ти се вземе! Като щръкнали от двете й страни ония гъсти остри колци по десетина аршина високи. В. Мутафчиева, ЛСВ, 605.
Вземам се (взимам се) / взема се в ръце. Книж. 1. Мобилизирам се, овладявам се, активизирам се, за да извърша нещо. Обезпокоих се, когато Жорж реши да работи върху научните ми открития вместо мен. Самият аз всеки ден възнамерявах да възобновя заниманията си и все отлагах. Сега се взех в ръце и пристъпих към изучаването на Жорж. Г. Величков, НУ, 187. 2. Съвземам се, възстановявам се от нещо преживяно. Ти тръскаш глава, мъчиш се да се отървеш от обърканите мисли, от кошмарите, които пъкат непрекъснато и те замайват, пречат ти да се вземеш в ръце. Др. Асенов, ТКНП, 299.
Вземам си (взимам си) / взема си бележка. Книж. Поучавам се, имам пред вид как да постъпя при дадени обстоятелства, обикн. след критика, укор или отказ за нещо. И тъй, утре чакам пост пред вилата си… А по всичко това, което говорихме, аз си вземам бележка. К. Велчев, ЖП, 445.
Вземам си (взимам си) / взема си бележки (бележка). Записвам си, отбелязвам си това, което ми прави впечатление. Борис говореше спокойно, ясно, почти без прекъсване. Костов кимаше с глава и си вземаше бележки. Д. Димов, Т, 130.
Вземам си (взимам си) / взема си беля на главата; вземам си (взимам си) / взема си беля<та>. Разг. Обикн. с нещо, с някого. Имам неприятности от нещо*, което съм се заел да върша или с което искам да помогна, услужа на някого; сам си създавам неприятности с нещо или с някого. — Тази вечер той ще спи при мене. Нали ще останеш при мене, Маринчо? .. — Ще си вземеш беля на главата, Ноне. Някой път се буди посред нощ, ще ти развали съня. И. Петров, НЛ, 244. Разбира се, за срока му поставих слаб и по двата предмета. Сложих му двойки, ама си взех беля на главата. Като се заредиха, брате, баща му, майка му, леля му, .., че и кметът даже ми обърна внимание! Чудомир, Избр. пр, 50.
Вземам си (взимам си) / взема си главата (очите). Разг.; Вземам си (взимам си) / взема си мъглите. Диал. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напускам някое място, отивам си с намерение никога да не се връщам повече; забягвам. Останах съвсем сам, взех си очите от мъка, тръгнах по света. К. Петканов, П, 32. Ламбо скръцна зъби, изгледа зверски противника си и си взема мъглите нагоре из планината. Ив. Вазов, Съч. VIII, 146.
Вземам си (взимам си) / взема си гроша (двете пари, петте (петтях) пари). Диал. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напускам някое място; отивам си.
Вземам си (взимам си) / взема си грях <на душата>. Разг. Извършвам някаква осъдителна постъпка или престъпление спрямо някого, прегрешавам спрямо някого, който е невинен. И нанесе с нея [палката] силен удар по голите стъпала на стареца .. — Пожалете ме, господ да ви пожали! Стар човек съм, не вземайте грях на душата си! Д. Ангелов, ЖС, 166. Мисля, че ще си взема грях на душата, ако започна да го подозирам.
Вземам си (взимам си) / взема си дрипите (дърмите, партакешите, партушините); вземам си (взимам си) / взема си чуковете. Простонар. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напускам някое място; отивам си. Ето това означава, .., хладнокръвно да отровя водата. Какво, според теб да си вземем чуковете и да изчезваме… Д. Фучеджиев,
