Р, 199-200.
Вземам си (взимам си) / взема си думите назад. Отказвам се, отричам се от това, което съм казал (при несправедлива обида, критика към някого). — Уличници! Безсрамници — развика се Берое и дигна пестник… — Вземи си думите назад! К. Петканов, В, 207. — Не ми трябва да разбирам и не съм взимал никаква тетрадка. Моля ти се да си вземеш думите назад, защото ще ти потърся сметката. Ст. Даскалов, ЗС, 300.
Вземам си (взимам си) / взема си дъх<а>. Разг.; Вземам си (взимам си) / взема си солук<а>. Простонар. Отдъхвам си, отпочивам си за кратко време след усилена работа, голяма умора или вълнение. Милка с мъка прекрачи прага на обора. Опря се на вратата да си вземе дъх, но остри игли се забиха в гърдите й, присвиха я на две. К. Петканов, ОБ, 234. „Стойте! — заповяда боляринът, кога наближихме, вземете си дъх, сега вече ще вървим полека.“ Ст. Загорчинов, ДП, 300. Но винаги когато биваше близко до следите, Селим — изтощен и изнемогнал — падаше обезсилен на земята и се примъкваше в прикритието на някоя падинка, за да си вземе дъха. Ив. Хаджимарчев, ОК, 416. — Те… идат! — гърдите го стискаха от умора, .. — Чакай малко! — .. — Вземи си солук! Дайте една глътка ракия, бе! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 624. Към десет и половина отворихме по бира и приседнахме, както рече Тормоза, „да сме си вземели солука“. В. Пламенов, ГШ, 39.
Вземам си (взимам си) / взема си майната. Диал. Грубо. Направям нещо, което съм си намислил, макар и да няма полза от него.
Вземам си (взимам си) / взема си пътя. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напускам някакво място, отивам си с намерение никога да не се връщам повече; забягвам. — Ама и в манастира стана като у поп Евтимий: уловиха ме и като ме набиха здравата, изгониха ме. И аз си взех пътя. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 163.
Вземам си (взимам си) / взема си таралеж в гащите. Разг. Съзнавам, че греша, като приемам при себе си някого на работа, да живее или предприемам обща работа с човек, който непрекъснато ми създава големи неприятности.
Вземам си (взимам си) / взема си хляба в (на) ръката (ръцете). Разг. Ставам годен, способен съм да се издържам, сдобивам се с професия, от която печеля и ставам напълно самостоятелен. — Хвани се на работа! Ей на, хаджи Пени ще те вземе, че занаят да научиш и хляба си в ръката да вземеш. Д. Немиров, Б, 124.
Вземам си (взимам си) / взема си шапката. Разг. Пренебр. Отказвам се от нещо, изоставям нещо или някого и си отивам, напускам нещо или някого (обикн. за служба, работа). — Не, не, това не може да продължава повече така. Или ще се създадат условия за работа и за творчество, или ще си взема шапката оттук. П. Незнакомов, ХР, 134.
Вземат ме (взимат ме) дяволите. Разг. Изпадам в силно раздразнено състояние, силно се разгневявам; ядосвам се, разсърдвам се много. — Море мен като ме вземат дяволите, аз ще намеря хора, дето не в околийския ви комитет, ами в Централния ще идат! Ст. Даскалов, СЛ, 132.
Вземат ми се (взимат ми се) очите. Разг. 1. От нещо. Не мога да видя, да разгледам добре обикн. някакъв плат поради яркостта на багрите му. 2. Обикн. по нещо, по някого. Много харесвам нещо, възхитен съм от нещо (обикн. за нещо, което не мога да имам, да купя или което желая да имам).
Вземи единия, та удари другия. Разг. Пренебр. Които са с едни и същи недостатъци; еднакви са, приличат си по недостатъците си. Тя се разтревожи, но не забрави изсипаните зърна. Занарежда с тих глас огорченията си от бащата и сина: — Вземи единия, та удари другия. Да остане на тях, всичко ще опропастят. К. Петканов, ДЧ, 37. Те там си правят оглушки за сеитбата. — А бе как няма да си правиш оглушки — въздъхна човекът с ушанката — семечистачните ни машини… вземи едната, че удари другата. ВН, 1960, бр. 2657, 4.
Взе (си) двете пари от нещо. Диал. Завърши безславно някаква работа, отиде си посрамен. Той вече си зе двете пари от кметството, че .. още .. го хвалите! Ил. Блъсков, КУ, 38.
<Взет> от улицата. Разг. За човек — случаен, несигурен, на когото не може да се вярва или да се разчита.
Взех-дадох. 1. Разг. Съвсем съм изтощен, съсипан, свършен. — Турската империя е една гнила държава, а ако българският народ въстане цял, тя взе-даде! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 34. 2. Диал. Нямам повече работа с някого или някъде.
Давам / дам маслина <за> да взема тулум<че>. Диал. Постъпвам така, че с малко спечелвам голяма печалба, имам много облаги.
Дръж босия, та (че, и) му вземи опинците (цървулите); дръж голия да му вземеш дрехите. Разг. Ирон. Употребява се, когато не може да се получи, да се вземе нещо от някого, защото и той го няма.
Дявол да го вземе; дявол го взел. Разг. 1. Възклицание за изразяване на раздразнение, досада, възмущение, яд изобщо, без конкретно да са отправени към някого или нещо. Изведнъж раздразнение и яд сбърчиха цялото му лице. — Дявол да го вземе — извика той. — Туй не било злато! Й. Йовков, Ж 1945, 185. — Не виждам вече дявол да го вземе! С тия очила вече не мога да си служа — заговори той. Елин Пелин, ЯБЛ, 13. 2. Възклицание за изразяване на недоумение, изненада или удивление, възхищение. Дявол да го вземе! Че то устни — устни ли са? — Корали! Ал. Константинов, Съч. I, 48. 3. Възклицание за изразяване на решимост за някаква постъпка. — Чудо ще направя, дявол да го вземе! Елин Пелин, Съч. I, 141.
Дявол да (ще) те
