СП, 187. Бръмбазъков, важен и напет, мина покрай нея, взе деликатно под козирог и също тъй деликатно поклати глава. Ст. Чилингиров, ПЖ, 100.
Вземам (взимам) / взема под крилото си някого. Започвам да закрилям някого, да се грижа за някого. Тръгнах с бойна карабина в нощ дълбока от дома. / Взе ме моята родина под крилото си сама. Мл. Исаев, ЯД, 14.
Вземам (взимам) / взема някаква поза. Заставам по някакъв (начин, заемам някакво положение. Той стана, взе театрална поза, направи лице на трагик и с голяма афектация задекламира пак из „Макбет“. Й. Йовков, Разк. I, 193-194. Тържествено изгледа, стана прав, / миг поза взе, като пред фотограф. К. Христов, ЧБ, 165.
Вземам (взимам) / взема позиция. Книж. 1. При военни действия — заемам мястото, откъдето ще водя бой. Дори шестнадесета дивизия бе върната малко назад и като възви фланга си, взе позиции край Драва. П. Вежинов, ЗЧР, 214. 2. Заемам, застъпвам определено становище по даден въпрос. — Мисля да вземем такава позиция; няма да одобряваме тази история, но и няма да пресичаме бойния дух на нашите хора, а? Ем. Манов, ДСР, 299.
Вземам (взимам) / взема правия път. Разг. Изоставям лошите си навици и започвам да живея почтено, да водя морален живот; поправям се.
Вземам (взимам) / взема пред вид нещо. Съобразявам се с нещо. — Прочее, господа съдии, съдете и мислете! Вземете пред вид и двата закона: божия, .., и човешкия. Елин Пелин, Съч. I, 197.
Вземам (взимам) / взема пример от някого. Книж.; Вземам (взимам) / взема интифа (терк) от някого или нещо. Простонар. Поучавам се от някого, от нещо и се старая да постъпвам като него или да правя нещо по такъв начин; подражавам. Ама човек беше той, дядо поп Никола: даваше, като е за общо добро, че и хората пример вземаха, та даваха. Ц. Церковски, Съч. III, 265. Дошъл бе „да вземе интифа“ от тукашните нихилисти, събрани около редакцията на новия журнал „Съвременний показател“. В. Геновска, СГ, 288. Той [Влад] не можеше дори да се възхити без ирония. Навярно би казал: — Нищо не е научила тая майсторица [на халището] от сивите блокове, които ние строим! Поне в магазина да бе влязла да види какви басми се продават — да вземе терк от безвкусните шарении! Бл. Димитрова, ПКС, 359-360.
Вземам (взимам) / взема присърце нещо. 1. Заемам се усърдно с нещо, действам енергично и с готовност за осъществяването на нещо. — Ние горещо вярваме, че руският посланик в Цариград ще вземе присърце дипломатическата защита на въстаналия роб… Ст. Дичев, ЗС II, 516. 2. Изживявам дълбоко нещо, силно се тревожа от нещо. Златан се приготви да й каже утешителни думи, да не взема всичко присърце. К. Петканов, БД, 138.
Вземам (взимам) / взема пусия. Простонар. Правя засада; завардвам. — Войводата не е войвода, ако не знае да пази момчетата си .. Където и да иде, пусия ли ще вземе, .. — гората да бъде зад гърба му. Й. Йовков, СЛ, 179-180. Вземам (взимам) / взема становище. Книж. Изказвам мнението си, изразявам някакво отношение към даден въпрос. Всеки знае, че вие сте довереник на Коен, а в същото време се показвате пред хитлеристите като антисемит .. — Клюка!… — извика Барутчиев .. — Аз имам връзки с немците, но не взимам никакво становище към отношенията им с евреите. Д. Димов, Т, 125.
Вземам (взимам) / взема страна. Не стоя неутрален, присъединявам се към едно или друго мнение, становище. — Страна не взимам аз! Не искам да зная на кого е тая нива. Й. Йовков, ЧКГ, 137. Иконописецът смръщи нос, Христо Сребърница се позакашля, а другите мъже сведоха очи или пък пресегнаха към чашките. Мнозина от тях като че не искаха да вземат страна и отбягваха да срещнат погледа на митрополита. А. Христофоров, А, 80.
Вземам (взимам) / взема страната на някого; вземам / взема нечия страна. Присъединявам се към някого, подкрепям, защищавам някого, обикн. при спор. Говориха и други от велможите .. и се виждаше, че всички взимаха страната на кавхана. Д. Талев, СП, 148. Чиновниците не вземаха открито противната страна, но те така аргументирано възразяваха на шефа си, че той започна да подскача като ужилен. Г. Караславов, Избр. съч. II, 212. — Грехота е, момчета, не мъчете сиромаха — взе страната му един старец. Ц. Церковски, Съч. III, 205.
Вземам (взимам) / взема страха на някого. Разг. 1. Наплашвам някого; създавам страхопочитание към себе си у някого. — Вие там, в града, сте си добре, по-тихо е при вас. А тука — сам се оправяй в тъмното. Ако не им [на опозиционерите] вземеш страха, ще почнат да ни трепят един по един… Ем. Манов, ДСР, 303. 2. Рядко. Боя се много от някого. Той се чувствуваше неловко под пронизителния поглед на Огнянова, комуто беше взел страха. Ив. Вазов, Съч. XXII, 119.
Вземам (взимам) / взема сърцето на някого. 1. Накарвам някого да ме обикне силно; спечелвам напълно някого. — Аз трябва да кажа, че не само на мене, но и на всички тука Петко взе сърцата ни, изрази онова, което ни е вълнувало толкова години, а не сме се решавали да го кажем. Ст. Даскалов, СЛ, 314. 2. 3а занимание, работа и под. — силно привличам някого, завладявам някого. Вярно било, дето казват, че като ти вземе някоя работа сърцето, не можеш лесно да се откъснеш от нея. Л. Александрова, ИЕЩ, 158.
Вземам (взимам) / взема урок от нещо. Поучавам се. Ний им препоръчваме
