нов, СВ, 108. — Откога си във Видин?.. — От три години —.. — При владиката Софроний съм послушник, десет години станаха, откак обикалям с него. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 255. Нямаше и година откак бяха се събрали. В. Андреев, ПР, 189. През тоя ден юнакът бил толкова много преживял, не му се струвало да е изтекла цяла година, откак е изчезнал от двореца. Н. Райнов, КЧ II, 48.
— Друга (диал.) форма: отка.
ОТКАКТО нареч.-съюз. За въвеждане на обстоятелствени изречения за време; от момента, от който; откогато, откак. Откакто поручикът ги изкара приятели на режима, не им позволяваха нито минута да бъдат заедно. Д. Вълев, 3, 182. Според някои математици човечеството откакто е започнало да говори досега е изговорило приблизително 10™ думи. Матем., 1965, кн. 6, 21. Софка дръпна чаршафа и пред очите й блеснаха чистите, ярки багри на килимите.. С какво усърдие бе тъкала тя тия постилки — всяко лято по една, откакто се бе оженила! Д. Талев, СК, 66. Изминаха двадесет години, откакто излезе първата обстойна биография на великия апостол на свободата. Ив. Унджиев, ВЛ, 7. Откакто доби Янка, Нона беше станала още по-хубава. Г. Райчев, ЗК, 123. Бяха изминали вече петнадесет години, откакто идвах за последен път в селото. Кл. Цачев, СШ, 51.
ОТКАПВАМ1, -аш, несв.\ откапя, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Обикн. за плод или цвят — окапвам, капя. Бавно от-капват от дървото пожълтелите реси. Н Обикн. за коса на човек или козина на животно — падам от корен, обикн. в резултат от някакво заболяване; окапвам. Космите на животното откапват напролет.
2. Прен. За части на човешкото тяло или на животно — загубвам физическата си мощ, физическите си функции в резултат на заболяване. Люти клетви си кълнеше [момата]: / „Крачката ви да изсъхнат, / крилцата ви да олетат, / човките ви да откапат.“ Нар. пес., СбВСт, 280. Откапали ти ръцете до лахтите! СбНУ XI, 164.
ОТКАПВАМ2, -аш, несв.\ откапя, -еш, мин. св. -ах, се., прех. С капане отливам известно количество от течност. Сестрата откапва няколко капки аналгин в чашата. откапвам се, откапя се страд.
ОТКАПВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от откапвам1.
ОТК АПВ АНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от откапвам2.
ОТКАПЯ1. Вж. откапвам1.
ОТКАПЯ2. Вж. откапвам2.
ОТКАРАМ. Вж. откарвам.
ОТКАРВАМ, -аш, несв.\ откарам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Водя, завеждам животно или стадо някъде, като направлявам, насочвам движението му; закарвам. Коне-крадците.. подкопаваха стените на дами-щата, влизаха вътре и откарваха конете. Й. Йовков, АМГ, 42. И затъгува малката Гюргя по своята родна планина. Как хубаво си живееха те двамата с Гига.. Всяка сутрин те се срещаха накрай село и откарваха воловете си нагоре в планината. Г. Райчев, В, 23. Гонил ли ви е пъдар през бодливи стърнища? Откарвал ли е добитъка ви в общинския капан? К. Калчев, ПИЖ, 71-72. Помни тя и една сутрин, когато откарвала кравата, че видяла край ручея да минава младият Раиф. Л. Александрова, ИЕЩ, 277. Русалката се криела в водата, /кога на изток видят се зари, / откарвал си далеч овчар стадата / в зелените балкани и гори! С. Румянцев, Ст, 95.
2. Карам, правя да се движи до определено място някакво превозно средство; закарвам. Такъв ред беше заведен от години — дядо Ганчо откарваше колата у дома си, слагаше нещо за ядене на воловете и рано сутринта се стягаше да тръгват по просия за манастира. Г. Караславов, СИ, 10.
3. Придвижвам някого или нещо от едно място на друго с превозно средство; закарвам. Есенно време.. Тонка правела вино, което през пролетта Тихо откарвал в Сакча.
Н. Ферманджиев, РХ, 262. Някои по-предприемчиви граждани започнали да откарват стоки и храни от Западна Европа на Изток, а оттам докарвали метали, подправки, оръжия и др. ценни стоки. Ист. VI кл, 66. Пред околийското цвилеха военните коне,.., стенеха ранени войници, които техни обезоръжени другари откарваха в градската болница. Ем. Станев, ИК 1П и IV, 435-436. Търговци събирали тия платна и откарвали ги в Делиормана. Т. Влайков, Пр. I, 87. Рогача остана така полегнал, с лице нехайно обърнато към небето. Защото през ден отиваше в града, откарваше сено, слама, изсъхнали агнешки кожи или жито на богаташа Цеко. П. Михайлов, ПЗ,
126. // За превозно средство — закравам някого или нещо някъде. Кравефермата все повече укрепваше —.. Всяка сутрин идваше камионът и откарваше гюмове с прясно, топло още, благоуханно мляко. Ил. Волен, МДС, 216. Една затворена кола бързо откарва двамата арестувани в Обществената безопасност. М. Гръбчева, ВИЙ, 255.
4. Принудително отвеждам някого някъде; закарвам. Турската власт., арестува наклеветения Левски и го откара в Пловдив. Ив. Унджиев, ВЛ, 60. Това бяха те — неговите [на Левски] другари. Откарваха ги на заточение... Ст. Дичев, ЗСII, 803.
5. Разг. За път, улица и под. — водя до определено място. Тая улица ще те откара право до гарата.
6. Непрех. Разг. Извършвам се, продължавам известно време, обикн. продължително;
